03 Март 2024неделя01:31 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Мнение

Здравето, здравето...

Най-важно е лекарите да не са търговци, а болниците - търговски дружества

/ брой: 20

автор:Дума

visibility 529

Акад. проф. д-р Петър ЧЕРВЕНЯКОВ


Всеобщо е мнението на българския народ, а и на по-голямата част от лекарското съсловие, че медицинската наука у нас не е на съвременно европейско и световно ниво и че здравеопазването ни е лошо - както по структура, така и по организация и резултати. Съществуват цели райони без достатъчно лекарски кадри, а в Кюстендилска област, например, както пишат медии, има район, в който един лекар обслужва 21 села.
Дори в областни болници не достигат анестезиолози, хирурзи, терапевти, очни специалисти... Материално-техническото оборудване на здравните заведения като цяло е лошо, не е на съвременно ниво.
Известен и тревожен е фактът, че не се полагат системни планови грижи от Министерството на здравеопазването за развитие на лекарските кадри, за тяхната специализация. В миналото имаше стройна система, полагаха се изключителни грижи, особено за младите лекари. Сега тази система е разрушена,

лекарите нямат перспективи за развитие и са нископлатени

Затова напускат България. В чужбина те са облечени с повече грижи и внимание, по добре платени са и по-високо ценени.
Сега добрите специалисти - хирурзи, ортопеди, терапевти, нямат административно задължение, но и морално, колегиално не са задължени да обучават току-що завършилите. Проявява се егоизъм, тъй като измислените здравни пътеки и хонорарът диктуват всичко. В миналото всеки началник на отделение проявяваше грижа за обучение и подготовка на по-младите колеги.
Лекарят като индивидуален търговец, а болниците като търговски дружества - това недомислие се оказа пагубно за нашето общество. Хората и тяхното здраве бяха отдалечени заради комерсиални причини. Неостойностяването на лекарския труд също е недомислие, което извади лекарите от хуманизма. Те бяха направени търговци, егоисти, чиято цел е максимална печалба.
Разрушихме морала на лекаря,

отнехме хуманизма, любовта към болните

човеколюбието и постоянния му стремеж към знания и усъвършенстване. Отстъпихме от висшите морални качества, забравихме Хипократовата клетва...
За да разрушим здравната система и да я доведем до това лошо състояние, въведохме задължително доплащане за някои заболявания, особено в хирургичните клиники - ортопедия, гръдна и сърдечна хирургия и др. Какво се казва на болния? "Можем да направим безкръвна операция, но ти трябва да купиш този апарат, ако искаш." Болният слуша "безкръвна операция", става и купува. А такава "безкръвна операция" няма. В този "академичен разговор" има една търговска мисъл - "добавяне на нещо към заплатата". Така и държавните болници станаха частни, а

по Конституция здравеопазването е безплатно

Рязко е занижена лечебно-диагностичната дейност, ранна диагностика на практика липсва. Много голям е процентът на болните, които идват за оперативно лечение в късен стадий на заболяването. При това положение, при липса на диспансеризация, имаме най-ниски показатели на преживяемост в Европа.
За нуждите на нашето здравеопазване липсват поне 10-15 000 лекари и най-малко 25-30 000 медицински сестри. Това е резултатът от безхаберието на ръководителите на здравеопазването и на правителствата. Спомнете си само: един въведе нов апарат за пръстови отпечатъци на пациентите; друг бе юрист и за него медицината бе далечна; трети бе финансист и води преговори във Виена за "трансплантация на бели дробове" (цитат). Такива факти убиват нашето здравеопазване. А без наука и без изградени специалисти такова няма и не може да има.
До 2017 г. в света са извършени над 50 000 трансплантации на бял дроб, а в Нидерландия от 30 години трансплантират панкреас. А ние, ние рязко сме изостанали.
Друг основен проблем бе малоумното решение за закриване на някои от научните медицински институти и преустройването им в специализирани болници. Особено на Научния институт по онкология, ползващ се с висок международен авторитет, с отлични лечебни резултати. Нужно е да се възстановят научният институт по спешност, този по белодробни болести и пр. Само с наука нашата страна може да излезе от хаоса, в който се намира, и то във всички области на здравеопазването.
Дивна слепота прояви политическа сила със своя министър на образованието Сергей Игнатов, който обезличи научните степени. Съществен принос за влошаването на здравеопазването у нас имаше безотговорното поведение на редица министри. Например бившият министър на финансите Симеон Дянков взе 1,5 млрд. лв. от здравната каса за асфалт и милиони от бюджета на БАН. Днес редица болници издъхват, някои лекари и сестри с месеци не са получавали заплати.
Какво стана с българското здравеопазване в годините на социализма?
По времето на фашизма здравеопазване у нас на практика не е съществувало. Болниците бяха малко на брой, примитивни, оскъдно обзаведени.
За първи път в годините на социализма българският народ получи истинско здравеопазване с много добра организация.

Нямаше село без здравен пункт

с лекари и сестри, построиха се нови болници, наситени с кадри, провеждаше се диспансеризация, детското здравеопазване бе на висота, създадоха се научни институти, специализирани клиники. Стотици лекари специализираха в СССР, Германия, Франция, Англия.
А днес десетки села са без лекари, няма аптеки, достъпът до медицинска помощ в някои райони на страната е плачевен, направо липсва.
Съществен проблем днес е и спешната помощ. Буди недоумение сривът й в последните години, след като по времето на социализма тя беше буквално издигната в култ. Само за пример - санитарната ни авиация тогава разполагаше с един реактивен самолет Як-40, два самолета тип "Пчьолки" - двукрили, и един хеликоптер. А днес - безспирни конкурси за хеликоптери с неяснота кога, как и дали.

*    *    *

В българското здравеопазване са нужни сериозни промени. Необходимо е да се създаде Висш медицински съвет от хабилитирани лица, доказани специалисти, който фактически да решава проблемите в здравеопазването. Той трябва да предлага промени, да преценява и определя съвременните проблеми на медицинската наука и здравеопазване.
В Министерството на здравеопазването е необходимо да се структурират отдели за наука, за специализация и усъвършенстване на лекарите, да се възродят медицинските институти.
Най-важно е обаче да се премахнат определенията "лекарят като индивидуален търговец", а "болниците - търговски дружества". Нужно е да се премахнат болничните холдинги и 10-те процента комисиони.
Крайно време е на лекарите да бъдат определени твърди заплати, като в Англия, Германия и др. Това ще премахне корупцията, ще създаде нов морал, ще върне хуманизма.
Необходимо е държавното ръководство да обръща най-голямо внимание на държавните болници (общинските също са държавни). Да се изготви статут и критерии за изграждане и откриване на "частни болници". Те не могат да конкурират държавните в никакъв случай. Недопустимо е в София да има близо 100 частни болници и на тях да е позволено да имат два бюджета. Те трябва да имат само собствен бюджет, своя финансова система и тя да осигурява заплащане на лечебния процес.
Медицинското обучение трябва да е безплатно. По този начин ще има по-голям подбор за изграждане на съвременни кадри.
Това е малка част от стъпките, които е наложително да се предприемат, за да може българското здравеопазване да бъде на съвременно ниво, на нивото на медицинската наука през XXI век в Европа и света.

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

Цените на горивата може да тръгнат зловещо нагоре

автор:Дума

visibility 639

/ брой: 42

Банките са надули таксите с 30% за година

автор:Дума

visibility 568

/ брой: 42

Външният дълг стигна близо 48% от БВП

автор:Дума

visibility 533

/ брой: 42

Хотелиерите очакват ръст на бизнеса с 15 %

автор:Дума

visibility 477

/ брой: 42

България е една от най-свободните страни

автор:Дума

visibility 633

/ брой: 42

Ситуацията в Украйна остава трудна

автор:Дума

visibility 651

/ брой: 42

БРИКС се отказва от долара

автор:Дума

visibility 580

/ брой: 42

Путин: Западът лъже, че Русия ще нападне

автор:Дума

visibility 570

/ брой: 42

3 март 1878

visibility 599

/ брой: 42

Най-красивият спомен на нацията

автор:Стефан Продев

visibility 655

/ брой: 42

Трети март е роден отпреди да се случи

автор:Дума

visibility 566

/ брой: 42

Кой размени Македония срещу Кипър?

автор:Никола Филипов

visibility 621

/ брой: 42

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ