Здравеопазването губи над 700 млн. лв. заради богатите
В икономическата криза все повече хора няма да могат да си плащат осигуровките, прогнозират експерти
/ брой: 223
За година българското здравеопазване е загубило над 725 млн. лв. Това съобщи икономистът Даниела Пенкова на организираната от фондация "Фридрих Еберт" и сдружение "Солидарна България" дискусия на тема "Публични разходи за здравеопазването в България и ЕС". Причината е, че хората с доходи над 3 хил. лв. не плащат осигуровки. За поредна година властта не пожела да повиши максималния осигурителен доход и на практика хазната се пълни от осигуровките и данъците на бедните. Според Пенкова, ако беше повишен максималният осигурителен доход, сега здравната система щеше да разполага поне с още 725 млн. лв. За промяна на това положение не са необходими мащабни реформи. Тя смята, че основният проблем е начинът на организация на здравната система: лечебните заведения не трябва да са търговски дружества, но да бъдат контролирани и подкрепяни от държавата, да се увеличават обществените здравни заведения, частните лечебни заведения да не се финансират от обществени пари. В момента най-бедните плащат сметката в здравеопазването, коментира експертът. Според нея не е имало как за 8 месеца българската здравна система да се подготви за отпор на натиска, под който е в момента, тъй като корените на настоящата ситуация са назад в годините.
Страната отделя много малък процент от БВП за здраве - 8,1%, като близо половината от тях са преки доплащания от пациентите. Средно в ЕС се отделят 9,8% от БВП, а доплащанията от пациенти са около 15%. Когато се говори за доплащане от пациентите, не са включени парите, които се дават за лечение в чужбина. Пенкова даде пример с "ХелпКарма", където за 2 години са събрани 21 млн. лв., които основно са за лечение в чужбина.
България е страната с най-ниска продължителност на живота в ЕС - роденият днес ще живее средно 75 г., докато средно за ЕС този показател е 81 г. Лечимата смъртност е коефициент, който се определя като случаи на предотвратима смърт при хора под 75 г., които могат да бъдат избегнати чрез своевременни и ефективни здравни услуги. В България лечимата смъртност през 2017 г. е сред най-високите в ЕС и е повече от двойна на средната за ЕС - 192,1 случая у нас спрямо 93,1 средно за съюза, сочи анализът, направен от Пенкова.
Към 31 декември 2019 г. неосигурените са 18,6%, което е над 1 361 000 души. На въпрос на ДУМА Пенкова отговори, че икономическата криза ще доведе до пропуски в плащането на осигуровките. Експертът припомни, че при неплащане на повече от три месечни вноски в рамките на 3 години здравноосигурителните права се губят и за да бъдат възстановени, необходимо е хората да внесат осигуровки за 5 години назад. Никъде в ЕС няма такива правила, коментира тя.