Здраве по направление

Българинът трябва да се разболява по календар - в началото на месеца или на тримесечието, когато личният лекар все още има достатъчно направления за специалист или за изследвания. В останалото време, ако болният има нужда от медицинска помощ, плаща си! Нищо, че надлежно е внасял здравните си осигуровки, нищо, че в срок е плащал данъците си, от които държавата взема пари, за да плаща (къде плаща, къде - не, но това е друг въпрос) осигуровките на деца, пенсионери, държавни служители, струденти и пр. Сиреч, работещият българин плаща по 3 пъти за едно и също! 
Според всички наши и чуждестранни статистики българите са и най-бедната, и най-болната нация на Стария континент. Въпреки това, над половината от парите в системата идват именно от кешовите плащания на гражданите. Само да припомним, че в богатите европейски нации плащането от джоба на пациента е не повече от 15%! И тъй като болшинството лекари си дават сметка, че с пациента не са от различните страни на бариерата, започнаха да лекуват на вересия - преглеждат и  консултират пациента, пишат рецепта и... записват в тефтер кога ще донесе направление от джипито. Талоните не стигат и през второто тримесечие, въпреки че под обществения натиск и заплахите на съсловието за протести, касата върна миналогодишния начин за разпределянето им (джипитата могат да надвишават с 10% лимитите си) и отпусна допълнителни 103 хил. талона. Всъщност дали сто и трите хиляди талона са били дадени под натиск или просто, след оставката на правителството, касата получи разпореждане да се разплати с всички лекари и болници предизборно, ще стане ясно след време. Но и да стане ясно, това едва ли ще облекчи болежките на хората. 
Ако няма истинска, ама съвсем истинска  промяна в системата, колкото и болезнена да е тя, направленията никога няма да стигат за болните.