Завръщане към корените

Олга Маркова,
доктор на кинознанието

Енергичен, отзивчив, комуникативен, бързащ да изпревари своята преводачка с българо-американската си реч. Странна смес от славянска кръв и холивудски "Broadcast" - такъв остава в съзнанието ми 84-годишният режисьор Тед Кочев с първата си визита у нас. В очакване на българското си гражданство, той ще посети живите си родственици в Пловдив и Варна.
Още в самото начало на юбилейния международен "София филм фест" куп събития увенчаха посещението му в страната ни, откъдето са неговите корени: на официалното откриване на фестивала получи наградата на Столичната община; след нея - "Златен век", звезда (най-престижното отличие на Министерството на културата); мащабна ретроспектива; пресконференции, интервюта с автографи и най-вече срещи с полузабравени роднини, предимно братовчеди! Всичко това наистина е вълнуващо, още повече, че показаните тук негови филми действително заслужават и "Златна мечка" в Берлин, и двете номинации за "Златна палма" в Кан, и дългоочаквания "Оскар". "Нашенецът" (макар и роден в Торонто, в семейството на български емигранти), за радост, е успял. Връщайки се към спомените си, той вълнуващо споделя как по време на детството му всички в неговия канадски дом са говорели на български; живеели са с националните ни традиции и обичаи; готвели са боб, леща, сарми; правели са баници и зелник (с праз или сирене); на празници са слушали наша народна музика, играели са хора и ръченици. Техните специфични ритми безспорно са в кръвта му, в основата на неговия интерес към музиката. "Изобщо извън къщи живеехме като англичани, а у дома бяхме българи", споделя той. Този двойствен живот естествено го е обогатил и като личност, и като творец. Завършвайки английска литература в университета в Торонто, на 24 години започва работа в телевизията и става най-младият режисьор в СВС (Canadian Broadcasting Corporation). След двегодишна реализация тук заминава за Великобритания да гради кариерата си. Още в 1969 г. британският му филм "Two gentelmen sharing" събужда интереса на критиката по време на кинофестивала във Венеция...
С истинска наслада гледах в Дома на киното "Да се събудиш в страх" (1971 г.), участвал в конкурсната програма в Кан, който и до днес се смята за една от най-качествените австралийски творби. След прожекцията й младият тогава Мартин Скорсезе казал: "Ето това е режисьорът, това е бъдещето." 30 години по-късно този филм е обявен за класика. Самият Тед Кочев (който случайно разбира, че тъкмо Скорсезе е участвал в селекцията) е убеден, че именно тази творба се доближава най-много до неговите представи за съвършенство. "Когато я снимах, бях обсебен от темата за стремежа на човек да бъде различен от другите, твърди той. В крайна сметка разбираме, че всички сме в една лодка и смъртта очаква всички ни. Тогава посетих Австралия и установих, че в много отношения тази страна е подобна на Канада с обширните си пространства и непосредствени хора... По онова време ме възприемаха като хипи: бях с дълга коса и мустаци. На излизане от някаква кръчма случаен човек ме закачи: "Здравей, Сталин". За да не му остана длъжен, му отговорих: "Много бих се радвал да си поговорим, но съм мъртъв." Зад гърба си чух: "Обичам хора с чувство за хумор..."
Сред ретроспективата, показана на 20-ия СФФ, ярко се отдели и изпълненият с жизнелюбие, органичност и чудесни характери филм "Детството на Дуди Кравиц" (1974), който донася на своя създател "Златна мечка" от Берлинале и номинация за "Оскар" за най-добър сценарий. "Човек без земя е кръгла нула" - тази реплика на дядото на Дуди, който мечтае внукът му да стане Някой, се оказва основната мотивация на неговите постъпки. А режисьорската концепция, която "звънва" на финала, доказва, че дори земята не те прави Човек!
Някога бащата на Тед Кочев пък е мечтаел синът му да стане писател; да види неговото име върху корица на книга. Появата на името му по телевизията все пак е била повод за радост и удовлетворение... В младите си години бъдещият режисьор се е надявал да стане поет. Затова и прекарва една година в Испания в писане на стихове. Последователно издава три поетични книги. Явно поезията е в душата му. Но тя е нужна и на киното!
И така: "На война като на война!" В биографията на Тед се зарежда низ от значими филми: от "Били - двете шапки" (1974) - уестърн с участие на Грегъри Пек, до "Кой уби великите лидери на Европа" (1978), където плеяда звезди играят роли на отлични готвачи (Жан-Пиер Касел е любител на гълъбовия пай, Жаклин Бисе - изкусна сладкарка, Филип Ноаре - известен парижки майстор на кухнята, Джордж Сийгъл - собственик на верига от заведения за бързо хранене). Всеки от тях е убит по начина, по който се приготвя любимото му ястие. Дали убиецът не е Гранвилие (Жан Рошфор) - майстор на кулинарното изкуство, чието име е изключено от списъка с европейските виртуози в кухнята? Главен герой в този сценарий, напомнящ роман на Агата Кристи, е Макс - критик на хранителни заведения (Робърт Морли). След четири години започват най-касовите творби на режисьора: "Първа кръв" (1982), известен като "Рамбо"; комедията "Уикендът на Барни" (1989); незабравимият военен екшън "Необикновена стойност" (1983) с Джийн Хекман, чийто герой полковник Джейсън Роудс повече от десетилетие се опитва да открие сина си, обявен за изчезнал по време на акция във Виетнам. След неуспешни опити да получи информация от правителството, бащата решава "да вземе акцията" в свои ръце... Най-новият проект, над който Тед Кочев работи в момента, е късометражният филм "Безстрашен". Негов сценарист и режисьор е дъщеря му Александра Кочев.
Въпреки респектиращата си филмография, напредващата възраст далеч не е повод той да се откаже от осъществяване на дългогодишната си мечта. "Много бих искал да реализирам кинотворба в България за историята на моето семейство, защото тя е типична за огромна емиграция в началото на ХХ век. От четири десетилетия съм обзет от идеята да снимам филм за цар Борис, който по време на Втората световна война изиграва важна роля за спасяването на българските евреи (въпреки абсурдната ситуация на страната като сателит на Германия) и да го покажа в Холивуд, споделя режисьорът. Недоумявам как монархът е успял да извърши подобна рискова операция... Вече разговарях със Симеон и сестра му Мария Луиза. Готов съм със сценария. Търся продуценти, което не е лесно. В Холивуд властва нелепа традиция: ако заглавието на едно произведение не съдържа мъжко име или въобще нещо мъжко като "Супермен", "Спайдърмен", "Батман", "Рейнман" и т.н., не може да разчита на успех. Надявам се на някаква финансова подкрепа от Канада."
А какви личности и герои привличат неговото творческо внимание?
"Интересувам се предимно от хора, които не познават самите себе си; т.е. обичам темата за себепознанието, продължава той. Вече споменахте "Да се събудиш в страх" и "Детството на Дуди Кравиц". В тях героите постепенно се самоопознават и израстват. Самият аз, например, един българин, попаднал в Торонто - почти аутсайдер, не знаех на какво съм способен и докъде мога да стигна. Явно бях различен от другите. А това различие за мен е много важно. Един ден мой съученик неочаквано ми каза: "О-о-о, ти си българин - миришеш на чесън." Знаете ли какво направих на другия ден: скрих чеснов лук зад парното. Първите 24 часа - нищо. Но от третия ден цялото училище започна да мирише на чесън. Това бе отмъщението ми. Директорът ме посрещна с думите: "Зная, че ти си виновен - не само си българин, но си и интелигентен; имаш повече познания от другите. Кажи ми само къде си скрил чесъна"... Вероятно тази интелигентност ми помогна да стана режисьор. В началото учих актьорско майсторство, за да зная как да се справям с изпълнителите. В "Уорнър брадърс", където за кратко бях монтажист, често ми задаваха въпроса: актьор ли сте или режисьор? Отговарях: обичам да работя с актьорите, но съм влюбен в Камерата. Следваше недоумение, тъй като много режисьори се интересуват предимно от камерата"...
Предаността и любовта на Тед към актьорите личи във всяка творба. Неслучайно толкова е дълъг списъкът от имена на звезди, както и на по-малко популярни изпълнители, станали известни тъкмо от филмите му. Въпросите към него валят - най-вече за избора на Силвестър Сталоун за ролята му в "Рамбо". "В началото продуцентите не го искаха, не само заради популярността му, но тя бе последвана от четири провала, споделя режисьорът. Те го виждаха само в ролята на боксьора Роки. Аз обаче съзрях в него нещо друго, близо до героя, за когото търся изпълнител. След като прочете сценария и го хареса, той се втурна към ролята, като настоя двамата да пренапишем някои сцени. Много е хитър - отлично знае какво зрителите желаят да видят на екрана. От крайния сценарий трябваше да стане ясно, че за Рамбо вече няма място в САЩ. Но когато полковникът се опитва да го застреля, той не успява. Затова накрая главният герой се самоубива. Тогава Силвестър отсече: "Публиката ще ни намрази." И позна. Наложи се да предложа друг финал, в който Рамбо остава жив. Последва възмущението на продуцента: "Така не може - седмици наред снимате филм за самоубийствена мисия, а героят не умира." И така заснехме два варианта с два различни финала. Продуцентите направиха тест с публиката в предградията на Лас Вегас. Анкетите показаха, че филмът е успешен. По време на прожекцията зрителите викаха: "Рамбо, пази се; внимавай!" Накрая, след самоубийството, настъпи пълна тишина. Внезапно се чу глас от залата: "Ако режисьорът е тук, да се обеси на първата лампа." А публикуваните рецензии отбелязаха: "Брилянтен филм, но с лош финал - как ви мина през ум да убиете героя!" В САЩ версиите на дивиди са с двата финала. На мен и двата ми харесват."
Странно, че в течение на 55 години Тед Кочев не е успял да посети България. Разбира се, пътят към върха не само е много труден, но е изпълнен с препятствия. А животът "бяга" с неумолима скорост. "Всъщност аз съм номад по характер,  подчертава той. Снимам по цял свят; навсякъде, където имам възможност. Но не мога да вървя срещу себе си. Когато ми предложиха да реализирам продължение на "Рамбо", отказах. Моят герой осъжда насилието. А в следващите части той трябваше да се превърне в машина за насилие. Това вече не е Моят филм!"