Завинаги със своя народ

Драгомир Шопов

На 23 юли 1942 г. поетът Никола Вапцаров е разстрелян в стрелбището на Школата за запасни офицери в София. Той е на 33 години. Нека припомня, че Ботев мина в безсмъртието на 28, Гео Милев - на 30, Христо Ясенов - на 36, Сергей Румянцев - на 29... Това са имената на безсмъртниците на делото и словото, светите мъченици на простреляния Пегас. Затова съвсем логично в поетическата поредица, която нарекохме с това име, сега излиза том със стихове на безсмъртния поет, в чието творчество най-точно бе изразена необходимостта от преустройство на съществуващия обществено-социален строй. На преден план в това творчество излезе образът на обикновения човек, на работника - борец и обновител, който намира своята истинска реализация в труда. Той много добре знае каква е силата му, когато е подчинена на една велика идея. Затова поетът превърна своите песни в оръжие за борба. Всичко у него идеше от несъкрушимата му вяра, от бронираната здраво в гърдите му вяра в едно по-добро бъдеще. Поетът гледаше живота в очите - непримирим, категоричен, убеден в правотата си, до сетната си фибра свързан с народа си, страдащ с народа си, жаждащ свободата като народа си. Поетът беше вик и зов за борба и победа, беше тревожна антена на своето тревожно време, беше дух и материя, сила и воля, обич и вяра. Всичко това, събрано в едно цяло, оформи облика на най-яркия поет в периода на антифашистката съпротива у нас.
Това ретроградните злодеи, синове на мрака, не можеха да му простят. Те го изправиха пред хищните дула на пушките, но той бе спокоен, защото знаеше, че умира за своята родина. Затова Вапцаров и другарите му Антон Попов, Антон Иванов, Петър Богданов, Атанас Романов и Георги Минчев огласиха тъмните стени на стрелбището с мощното Ботево "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!"
Те, вечно живите жертви, са горе до Ботев, откъдето виждат какви сме, как живеем, дали се вслушваме в болките на изтерзаните днес българи. Те сигурно чуват и хулните думи, които майкопродавци и литературни плебеи се осмеляват да изрекат по техен адрес. Аз вярвам, че всички продажници, всички хилави блюдолизци и жалки нагаждачи ще получат това, което са заслужили. И ще бъдат презрени. Имената им ще се удавят в справедливите и безкомпромисни вълни на непрощаващото време, в което винаги ще има място за хората на истината, на борбата и на саможертвата.
При работата си върху новоиздадената книга "Ще снемем ние слънцето при нас" съм взел предвид включените от самия поет 20 стихотворения в единствената му стихосбирка "Моторни песни" (1940), както и останалите извън книгата, публикувани в различни издания. На вниманието на читателя поднасям и няколко от стихотворенията му за деца. Интерес представляват великолепните предговорни думи на поета Лъчезар Еленков - един емоционално сгъстен анализ на творчеството на поета. Книгата завършва с подробен животопис, който е точна кардиограма на поетовия живот и творчество, подчертаваща всички най-важни жалони по трудния път на неговото развитие.
Надявам се, че тази книга ще стигне до повече читатели, дай Боже - и до повече млади хора. Те трябва да знаят с цената на какви жертви и лишения е оцелявала България, за да не вярват на нечестни писания, хули, отрицания и спекулации.