Завесата се спуска

В неделя бях на театър. В Армията гледах "Секс, наркотици и рокендрол". И отново си тръгнах възхитен, както преди около две десетилетия. От невероятния талант на Ивайло Христов, от силното музикално присъствие на Коцето-Калки и Дони. Забелязах обаче една разлика. В зората на тази прекрасна пиеса на българска сцена публиката реагираше по-бурно на всичко, дори на нецензурните реплики. Възприемаше пиесата по-скоро като забавление и място за разтуха. Сега също имаше смях, спонтанни ръкопляскания и дори подмятания от зрители. Но във въздуха сякаш увисна и един въпрос: "Защо ни се случва всичко това?" И още: "Докога?" Вероятно полярните страсти, но и размислите на главния герой подтикват към по-дълбок анализ именно днес. А тогава, в годините на все още неизтрезнялата еуфория и надежда, сме били по-склонни да не надзъртаме в дълбините на посланията от сцената. Очаквали сме, изглежда, наивно, по-доброто, което така и не ни настига.

Възприемам се като спекулант със свободното тълкуване на сюжета и реакцията днес на публиката в уважаемия софийски театър. Но нима с изострените си сетива за несправедливостта на деня съзираме сенките на режисьорите на българската политическа драма. Дали точно те не ни вкарват в истинската трагедия за оцеляване. Направо ни втръсна да припомняме буйния поток от поразии на сегашните властници. За капак преди дни ни връхлетя хаосът с припряното въвеждане на електронните винетки. Традиционно гръмнаха два бушона за ниско напрежение, а шалтерите останаха недокоснати, както винаги досега. Извиниха ни се публично от българския Еверест на властта, което не ни сгря и не разведри суматохата.

На всичкото отгоре с ГЕРБ-ерска коравосърдечност удариха най-бедните пенсионери в Европа с нова система за изчисление на държавното подаяние. В миналото останаха трите най-благоприятни години, а дори в НОИ не са съвсем наясно с новата директива. Затова пък е съвсем известно, че около 350 хиляди инвалиди няма да получат добавката на благоденствието от 30 лева с пенсията, което за по-централната част на Европа е около една пица и бира. Щели да си вземат парите от Агенцията за социално подпомагане, което в превод означава: "Трай, коньо, за зелена трева". В същото време се профукаха набързо 2,7 милиарда от излишъка, а някои си гласуваха заплати по почти 17 хиляди лева, което е кажи-речи пенсиите на цял блок в "Люлин". Справедливост!?

Списъкът на посрещащите ни през новата 2019-а екстри от държавата закрилница е дълъг и срамно напоителен. След новогодишното отпускане по панелите столичната "Топлофикация" направо навира маркуча с врялата пара в... сърцата на потребителите. Декември, каква сензация, бил много студен, поради което сметките щели да бъдат надути с около 43%. От тях 16 на сто били редовно повишение, за разкош. Но ето ти радост - цели 3% по-малко ще платят тези, които изчистят борча до края на този месец. Да се просълзиш от умиление, а не както страдалците с изключеното парно под юрганите, които бършат замръзнали сълзи и от унижение.

И като стар спекулант ви пренасям пак към театралната зала. Но не на прекрасния спектакъл в Армията, а в държавната ни драма с изразени елементи на трагедия. Там, където всеки има своето място и отредена роля. Високо горе са осветителите от всякакви там медии. Те ловко сменят филтъра на прожекторите, без да се интересуват от цвета. Важното е да държат в светлия лъч "ОНЕЗИ ГОРЕ". Поради неискреността и високомерието на актьорите обаче публиката е все по-гневна. Летят освирквания и завесата постепенно се спуска. В очакване на новия спектакъл, с нов състав, към който са насочени големите надежди.