Затоплянето на климата и нашето земеделие

Проф. Иван Върлев

    След десетилетни дискусии и разногласия, с участието на представители на почти всички страни, в края на миналата година в Париж беше направена съществена стъпка към решаването на проблемите, свързани с промените на климата. В тази посока обаче е необходимо още много и много да се направи.
    Вече не се оспорва, че промените на климата се отразяват и у нас. Случилите се през последните 10-15 години засушавания са с по-голяма продължителност и честота. Същото се отнася и до наводненията. Установено е, че в редица райони на страната валежите през лятото са намалели с около 70 мм, което се равнява на една нормална поливка.
    Един от проблемите, който следва да се реши от управляващите, е как да се минимизират щетите от глобалното затопляне. Не по климатични, а по чисто български причини производството на някои селскостопански култури, е намаляло 2-3 пъти в сравнение с 1989 година.
    Обективността налага да се отбележи, че през последните 5-10 години отглеждането на пшеница, ечемик и други зърнени култури, е

минало на "съвременни релси"

В резултат произведената продукция превишава 2-3 пъти нуждите на страната, което осигурява значителен износ.
    Съвършено различна е картината обаче при зеленчуците и плодовете. Преди 30-40 години България беше износител номер 1 на домати в Европа. Сега масово внасяните сортове домати у нас имат твърдостта на суров картоф, при липса на елементарни вкусови качества. За съжаление на пазара у нас сега преобладават чужди зеленчуци и плодове, докато в близкото минало сме били едни от най-големите износители.
    Отбеляза се същественият прогрес при производство на пшеница, ечемик и др. зърнени култури. Стойността на тази продукция от единица площ не е висока - около 200 лв. на декар. При зеленчуците тя е 1000-1500 лв., а при плодовете 700-800 лв. на декар. Очевидно при благоприятните български климатични и почвени условия тези култури могат да допринесат за значително нарастване на националния доход. Изключителните вкусови качества на българските зеленчуци и плодове, съчетани с възможностите на въздушния и сухопътен транспорт, дават възможност да се осигури значителен допълнителен икономически ефект.
От изследвания в Селскостопанската академия, започнати още праз 1950 година, е доказано, че напояването у нас увеличава добивите средно около 2 пъти. При установеното глобално затопляне добивите от ненапояваните култури ще намалеят с още 20-30%.
    През годините до прехода в нас бяха изградени над 170 големи и над 2000 малки язовира. Завирената вода в тях превишава 6-7 милиарда куб.м. Този обем осигурява покриването на всички нужди на страната, като за напояване могат да се използват до 4 милиарда куб.м.
Освен сериозния проблем с външните пазари, някои от които изгубихме от "много акъл", стои и проблемът със състоянието на напояването в нашата страна, без което промишлено производство на плодове и зеленчуци е невъзможно.
    Поради редица причини, вече повече от четвърт век, напояваните площи у нас са сведени до 0,35 млн. декара, т.е

едва 6% от оценените като "годни"

Като се отбележи, че около 0.1 млн. декара от напояваните площи в Южна България се използват за оризища, следва, че при това състояние не може да се говори за съществено увеличаване на производството на зеленчуците и плодовете, въпреки официално обявените от Министерството на земеделието намерения.
    Една от основните причини за незначителното използване на напоителни системи е високата цена на водата. Вече 25 години съществува един омагьосан кръг - "висока, неизгодна за водоползвателите цена - малко напоявани площи". Тъй като основната част от цената на водата се определя от "постоянните" разходи, при двойно увеличаване на площите цената на водата ще намалее почти два пъти. Ясно е, че в случая е необходимо през кратък период държавата да подпомогне "Напоителни системи", за да се намалят цените на водата и те да станат достъпни за водоползвателите. Това е единственият начин да се излезе от "омагьосания кръг".
    През последните години Министерството на земеделието подписа договор за консултации в областта на напояването със Световната банка. Съгласно представения доклад до 2030 година напояваните площи следва да нараснат до 1,5 млн. декара.

Без да са посочени необходимите средства

е ясно, че тази програма ще струва стотици милиони капитални вложения. Тъй като отделянето на такива значителни средства не е гарантирано има реална възможност програмата за нарастване на площите да не се изпълни.
    Наред с високата цена на водата, друга сериозна причина за незначителните напоявани площи у нас е прекъсването на абсолютно необходимите контакти между "Напоителни системи" и водоползвателите. В развитите страни тези отношения са поставени на "пиедестал". Те имат различни форми за реализация. Ние сме ги разглеждали в редица публикации, но досега сериозен отговор от Министерството на земеделието не е получен. В посочения доклад на специалистите от Световната банка подобен раздел въобще липсва, което се обяснява с непознаването на нашите икономически, технически и социални условия.
    Фактът, че в течение на над 25 години напояваните площи у нас са едва 6% от "годните", налага Министерството на земеделието сериозно да промени досегашната си политика. Наред със същественото увеличаване на площите със зеленчуци и плодове, е необходимо да се обърне специално внимание на царевицата. При напояване тази култура увеличава добивите си над 2 пъти, което е основна предпоставка животновъдството да възстанови продуктивността си от преди 3 десетилетия. Министерството на земеделието следва да използва огромния експертен потенциал не само на чуждите, но и на нашите специалисти, които са доказали компетентността си в течение на десетилетия, именно

те проектираха и построиха

стотици язовири и напоителни системи, не само у нас, но и в редица по-близки и по-далечни страни.
    При напояване на 0,35 млн. дка от територията на страната се оттичат безполезно над 3 милиарда куб. м вода, които ни струват над 150 млн. лв. годишно. Реално това представлява обема на 5 язовира, като "Искър", ако те са пълни до преливника. Съгласно законите отговорност за използване на водата за напояване носи министърът на земеделието. Интересно е защо при очевидните крупни загуби досега нито едно отговорно ведомство не е взело мерки за спиране на безполезното изтичане на водното богатство на България.