Затъване
/ брой: 95
Няма сектор у нас, който да е по-зле от животновъдството. Това стана факт постепенно след големите промени през 1989 г. заради недалновидната държавна политика. И не без помощта на европарите. Какво ли не се изгради с тях - хотели, къщи за гости, че яхти и джипове дори си купиха някои с европари. Същевременно субсидиите за животновъдите ни са три пъти по-ниски от тези в големите европейски страни, а има и квоти за производство на мляко. Освен това по-голямата част от българските животновъди нямат земя, а така не могат да получават и косвени субсидии за земеделие, както се прави в Европата.
Въпросът е има ли желание властта да спаси един толкова жизненоважен сектор в страната. Отговорът, изглежда, е ясен, след като по данни на фермери в Северозападна България изкупната цена на млякото вече е по-ниска от тази на бутилираната вода. Същевременно разходите на стопаните за изхранване на животните били по-големи. И ако питате защо, най-вероятният отговор ще бъде: вече има свободен пазар. Заради това всяка седмица по някое стадо от района отивало на дръвника.
През миналата година вървеше скандал заради искането за промяна в БДС за кисело мляко и то да може да се прави не само в полистиренови, но и в полипропиленови кофички. Целта бе преработвателите да си спестят пари. Това не бе разрешено и всичко завърши с глоби от КЗК за няколко фирми, които са произвеждали млякото в неразрешени опаковки. Докато вървеше тази дискусия обаче, някак встрани остана темата за това, че у нас се добива все по-малко мляко и че законово се разрешава производството на кисело мляко от суха субстанция. Но ето че и това няма как да стимулира фермерството, въпреки че у нас условията за производство на животновъдни храни са по-добри от много страни в ЕС. И докато държавата продължава да нехае, животновъдството у нас ще затъва все повече и все по-надълбоко.