Застраховането ни се нуждае от незабавни решения

Христо Христов е роден на 25 юли 1949 г. в София. Завършил е висше образование, специалност финанси и кредит. Специализирал е в университета "Сейнт Джоунс" в Ню Йорк, в Главната дирекция за застраховане и пенсионни фондове в Мадрид, Държавния офис за застрахователен надзор в Полша и Института на СБ във Вашингтон. Народен представител, председател на комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в 38-то Народно събрание от СДС, първият директор на Дирекция за застрахователен надзор и директор на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта. В момента се занимава със застрахователна дейност.


На базата на натрупания ми опит в застраховането още от 1997 г. желая да очертая някои актуални проблеми в тази област и да предложа съответните решения за тях.
1. Природните бедствия в страната през последните години извеждат на преден план отново и за кой ли път идеята за създаване на застрахователен пул срещу тях. Тази идея започна да се обсъжда още в края на 90-те години на миналия век, като обсъжданията се засилваха или утихваха в зависимост от политическата и финансовата конюнктура. Бе сформирана и Инициатива за национална програма за управление на катастрофичните рискове. Възникнаха немалко предложения за съответния закон и евентуалното конкретно претворяване на изискванията му в практиката. Безспорно редица фактори - социално-икономически, финансово-бюджетни, застрахователно-технически и др., обуславят необходимостта от използването на тези предложения през мандата на настоящото Народно събрание, за да се пристъпи без излишно забавяне към създаването на нормативните предпоставки за стартирането и по-нататъшното функциониране на национална застрахователна структура (без значение как тя ще се нарича) срещу природни бедствия като земетресението и стихийните наводнения.
2. Отдавна съществува известният на всички проблем за немалкия обем на

взаимните задължения

между застрахователите у нас. Отчасти той се решава чрез взаимното им прихващане. Възможно е обаче размерът на тези задължения да нарасне до такава степен, че да застраши финансовата стабилност на няколко застрахователи едновременно. Поради това би било целесъобразно Комисията за финансов надзор (КФН) с контролни цели да изисква постоянно, през по-къси периоди от време, информация за взаимните дългове между застрахователите, като това й се вмени като задължение чрез съответните нормативни промени. Така ще се предотврати изпадането на определени застрахователи в затруднена платежоспособност.
3. С цел осигуряването на пълна прозрачност в отношенията между застраховател и застрахован е необходимо в Кодекса за застраховането (КЗ) да се въведе норма, с която всеки застраховател, поднадзорен на КФН, се задължава да обяви публично и по подходящ начин биографиите, доказващи изпълнението на изискванията за професионална квалификация и опит на ръководителите и членовете на ръководствата им. По този начин ще се повиши степента на информиран избор на кандидатите за застраховане, което ще допринесе за по-добрата защита на техните интереси. Освен това с цел повишаване ролята на гражданското общество в КФН трябва да се включи негов представител с висок морален и професионален авторитет, тъй като сегашните назначения са само политически. По време на управлението на ОДС съгласно тогавашния Закон за застраховането действаше Национален съвет по застраховане, в работата на който участваха представители на професионалните и научно-преподавателските среди и решенията бяха прозрачни и обективни.
4. Отдавна стои проблемът за статута на застрахователния агент. Под натиска на банките в началото на миналото десетилетие по време на управлението на НДСВ в тогавашния Закон за застраховането се утвърди положението, че застрахователният агент може да бъде както физическо, така и юридическо лице. Това положение се запази и в заменилия закона КЗ, който влезе в сила от 1.01.2006 г. Така банките без никакви усилия и средства (и при минимални изисквания за надзорен контрол и отчетност) си осигуриха възможност да изпълняват агентски функции, насочвайки без право на избор (в нарушение на принципа за доброволност при сключване на застраховките - чл.6, ал.1 от КЗ) своите кредитополучатели не само към предлаганите от тях застрахователни услуги, но и към завишени чрез различни способи доста над обичайните пазарни техни цени. Някои банки пък чрез свързани с тях структури

монополно налагат на клиентите си

при получаването на кредит или при лизинг такива цени на застрахователните продукти, които надвишават аналогичните на застрахователния пазар. Освен това понякога банки си позволяват да налагат много голямо застрахователно покритие, което е излишно (напр. при ипотечното кредитиране се изисква покритие на рисковете "кражба чрез взлом", "въоръжен грабеж" и др., които са типични за застраховката на движимо имущество). Може да се помисли и дали е оправдано банките да изискват застраховане върху цялата пазарна стойност на ипотекираното имущество през целия срок на договора, без да се отчитат направените погасителни вноски.
Всичко това не допринася за защитата на интересите на кредитополучателите и няма нищо общо с т.нар. банково застраховане, което в развитите страни постоянно се разширява. Затова е целесъобразно в КЗ да се премахне възможността застрахователният агент да е и юридическо лице. А чрез съвместни проверки на КФН и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да се установят и санкционират онези, свързани с банките, застрахователни структури, чрез които завоалирано се налага продуктов и ценови монопол спрямо банковите клиенти.
5. Наложително е да се уреди проблемът с плащането на здравните осигуровки от пенсионерите-застрахователни агенти. Сега съгласно Закона за здравното осигуряване те са задължени да се осигуряват върху минималния осигурителен праг от 420 лв., който в повечето случаи надхвърля заработения от тях приход от застрахователни комисиони. При това положение те губят интерес от извършване на застрахователно-агентска дейност, тъй като търпят загуби от така наложения им начин на осигуряване.
6. Напоследък нараства броят на жалбите по повод формалните откази на застрахователните компании да изплащат щети или да намаляват съществено размера на подлежащите на плащане обезщетения. За решаване на този проблем трябва да се върви паралелно в две главни насоки:
- Създаване на законодателни предпоставки за формирането и функционирането на независими от застрахователя консултанти за оценка и ликвидация на щети по различните застраховки, най-вече в автомобилното и имущественото застраховане.
- Ускоряване на работата по разработване и нормативно утвърждаване на методика за единна оценка на неимуществените щети при задължителните застраховки и периодично осъвременяване на съществуващата методика за оценка и ликвидация на имуществените щети.
7. Наболели за решаване са и редица други проблеми. Сред тях са: прекомерното пасивно презастраховане на някои застрахователи, което ги превръща в нещо средно между застрахователен брокер и застрахователно дружество и води до излишно изтичане на национален доход от страната; разширяване обхвата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която в момента е много под минималните европейски изисквания от 90%; още по-стриктен надзор за спазване на трудово-социалното законодателство от работодателя в рамките на самите застрахователни дружества и др.
8. През последните няколко мандата, считано от 2004 г. насам, управление "Застрахователен надзор" на КФН на практика игнорира до голяма степен изпълнението на една от своите функции - превантивната, която и от научно-теоретична, и от нормативна, и от застрахователно-техническа гледна точка трябва да бъде основна. Крайно време е тази

принципно главна ориентация

на застрахователно-надзорната дейност да бъде променена, тъй като тя допълнително затруднява развитието на застрахователния бизнес, който и без това търпи отрицателните последици от всеобщата криза. Необходимо е с предимство да бъде разработена и на практика осъществена без забавяне комплексна система от мерки за рязко повишаване на качеството на превантивната надзорна дейност. Тя следва да включва постоянни чести срещи с ръководствата на компаниите, изпращане на екипи от надзора по места, за да се разясняват най-срещаните нарушения и свързаните с тях наказания, организиране на квалификационни семинари по най-важните видове застраховки от гледна точка на надзорните изисквания и др... За качеството на надзорната дейност следва да се съди не по броя на констатираните нарушения и размера на наложените глоби и имуществени санкции, а по това с какъв темп те намаляват в сравнение с предходни години.
9. Тясно свързан с предходния проблем е проблемът за квалификацията и качеството на членовете на КФН и в частност на ръководителя на управление "Застрахователен надзор". По принцип комисията, в т.ч. и нейното застрахователно управление, трябва да бъдат независими органи, ръководството на които се избира и утвърждава от парламента. На практика обаче при избора се утвърждаваха политически лица, често нямащи нито теоретически, нито практически опит и знания в сферата, която трябваше да регулират и контролират. Затова се налага в Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) да се приемат строги квалификационни изисквания с точно установени количествени параметри (стаж, квалификация, опит в застраховането като практика и/или теория) за членовете на КФН, в т.ч. и за тези, които ще осъществяват застрахователния надзор през времето на мандата, за който са избрани. Така ще се премахне

парадоксалната ситуация

когато зам.-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", избран от парламента без почти никакви изисквания за професионална квалификация, знания и опит и нямащ в действителност такива, да може по негова обоснована преценка да откаже издаването на одобрение на представените му ръководители и членове на ръководството на дадена застрахователна компания, дори когато те отговарят на всички изисквания за професионална квалификация и опит. С предложените по-горе изменения в ЗКФН ще се ликвидира субективизмът в надзорната дейност, ще се повиши престижът на застрахователния надзор и ефективността от неговата работа.
10. Определени въпроси повдига и новото вътрешноорганизационно-функционално устройство на КФН, утвърдено с новия Правилник за устройството и дейността на КФН и на нейната администрация (ПУДКФННА), в сила от 10.06.2011 г. Според мен структурата бе излишно утежнена със създаването на нови междинни управленски звена като главните дирекции. По този начин се усложнява и забавя процесът на вземане на необходимите решения, а също така се увеличават и разходите за издръжка на комисията.
Разбира се, гореизложеното не претендира за пълно представяне на актуалната застрахователна и застрахователно-надзорна проблематика. Добре би било обаче то да послужи като повод за задълбочено обсъждане и решения както сред застрахователната общност, така и сред по-широки кръгове от нашата общественост.