Застава, в оръжие!

В дългогодишната си журналистическа работа съм придружавал много пъти мои приятели - поети, писатели, журналисти, артисти и певци по границата. Още в началото на 50-те години в Петрич се запознахме с Евтим Евтимов и обиколихме редица застави по Беласица - от Тумба до Алиботуш. Своите впечатления от тази обиколка поетът пресътвори в лиричната поема "Градът до границата", в десетки стихотворения и белетристичната книга "Застава в оръжие".
Няма да разказвам за Евтим като за един от най-добрите лирични поети (за това има много писания), а

за граничаря

Евтим Евтимов и неговото творчество на патриотична тема, защото той е не само голям поет, но и голям патриот.
В книгата си "Люлка под върховете" Евтим ми е написал автограф: "На Никола Гаговски - за искрено приятелство - от все сърце!
Евтим Евтимов - 5 април 1962 г. София "
През дългите години ние запазихме искреното си приятелство. Това личи и от автографа на една от последните му книги "Молитвеник": "На Никола Гаговски - за старото приятелство - граничарски дар.
Евтим Евтимов - 11 декември 2003 г."
С Евтим не сме работили заедно, сътрудничил ми е със стихотворения, есета и изказвания във в. "Граничар" и БНР, които са вълнували читателите и слушателите. В личния си архив съм съхранил негово интервю в "Граничар" със заглавието: "На тези верни и силни приятели". Ето част от него:
"Моето запознаване с границата и нейните верни бранители не беше туристическо. Самият аз се родих на границата, израснах наблизо до нейната черта, бях свидетел на десетки схватки с нарушители и врагове на родината и това ми дава правото да си мисля, че съм бил граничар и изключително високо ценя мълчаливия подвиг на онези момчета със зелени пагони, които замръкват и осъмват край граничната полоса... Чел съм стихове на пет души в заставата, само в една малка стая и съм бил много по-щастлив, отколкото когато съм имал насреща си огромна зала със слушатели...
...На граничарите - тези верни и силни приятели, нашата литература е задължена...
...Граничари! Винаги съм се прекланял пред това мъжество на чувствата, на подвига, на духа. Съчетани в едно, тези качества дават ново обаяние на бранителите на родните граници."
"Застава в оръжие" е една от най-талантливите книги с граничарска тематика. В увода си към нея Евтим пише: "Тези редове се родиха на южната граница,

под кестеновите гори на Беласица

Но когато ги записвах на белия лист, аз мислех за всички български планини и реки, за всички равнини и превали, над които бдяха и продължават да бдят бойците със зелени пагони..."
"...Записвах ред по ред, година след година. Знам - сега не загиват граничари, както тогава, но както тогава, появи ли се нарушител на границата, един глас извиква и сега:
- Застава, в оръжие!
Защото най-силното оръжие на човека - това е верността и любовта към родината.
Аз търсех в него своите записки."
Книгата му се превърна в неповторимо духовно оръжие за граничарите. В един от 24-те документални разкази поетът е описал вълнуващо срещата на бивш граничар и неговото куче, което навремето го е спасило от голяма беда. Бойците и гостите, дошли на свиждане на заставата, гледаха с умиление прегръдката на кучето и цивилния момък, в чиито очи бликали сълзи...
...В друг от разказите Евтим Евтимов ни запознава с войник-добруджанец, който като надуел кавала, заговаряла душата му. Момъкът донесъл житни зърна и ги засял в района на заставата, за да му нашепват за родния край. Една вечер Евтим и Добруджанчето излезли в наряд. Минали покрай житните класове, войникът ги погалил с ръка и прошепнал: "Чуваш ли, хлябът пее!"
...Възхитих се от разказа му за Малкия Малчо и неговия голям подвиг: "Като слизахме надолу, Капитанът повтори:
- Чудесно момче!
Какво да кажа? Допреди малко гледах на него със съжаление. Бях свикнал да меря голямото по ръст, а не по силата. Встрани от заставата, на малка височина, има габърово дръвче. То се губеше между кестените, но продължаваше да расте и живее. Веднъж: пролетна буря изкорени няколко тежки дървета, а габърът си остана.

Беше малко дръвче, но жилаво

Колко много в тая нощ Малчо приличаше на него... "
...През свободното си време един войник пее и прави чешмички от заставата до върха на планината. Загива на височината. Евтим споделя: "Вървяхме с Капитана и от чучурите се чуваха песните на убития граничар, останали завинаги да живеят в тях. Дървените чешмички пазеха гласа му жив.
И аз бях писал очерк за Росица. Евтим разказва за нея с признателност и прочувствени слова. С бебе на ръце тя проследява неканен гост "геолог" по стръмния път за границата. За да го настигне, оставя рожбата си до едно дърво и хуква нагоре да го гони. Наближава го. Той я заплашва да я убие с нож. Росица започва да вика:
- Беглец! Бегле-е-е-ц!...
Чуват овчари, които били наблизо, притичват й се на помощ и вързват "геолога". Тогава тя извиква:
- Боже, детето ми - и хуква обратно надолу. Сварва го живо и здраво. Младата майка става майка и на мълчаливия подвиг...
...Жената на Капитана кака Иванка, както я наричали граничарите, била неспокойна, любопитна, търсеща красивото в природата и живота. Веднъж Капитана казал на Евтим:
- Нека тича под дърветата, нека се надпява с птиците. Затвори ли се в стаята, ще загуби крилете си, младостта си...
На Капитана Евтим Евтимов е посветил стихотворението "Командирът на заставата".
Капитане, сигналната мрежа
някой среже ли
някъде с нож,
сякаш твоите вени той реже
и заболява те
в черната нощ,
и сигнала суров не излиза
от гласа на студената тел,
а отляво
на твоята риза,
там, където човек е най-смел,
там, където отваря се рана,
там, където най-силен си бил.
Погледни към върха, капитане!
Някой твойта земя е ранил.
Погледни: тя изправя се строго!
Кой покоя й мирен отне? Ах, тревога!
Тревога!
Тревога!
На коне!
На коне!
На коне!
И нагоре под чуките стръмни
ти изчезваш с най-бързия кон...
Тъй в заставата само се връщаш,
в този кът -
най-далечния тук,
който днеска за тебе е къща
и позиция първа
на ЮГ,
първа крачка на твойта родина
и последна за чуждия крак...!
В Петрич една вечер през лятото на 1970 г. Евтим ме покани на гости у тях. Пред къщата му имаше красив бор. Посрещнаха ме радушно съпругата му и 15-годишният им син Венко. Подарих на момчето новоизлязлата ми книга "Откраднатият пистолет". То много се зарадва, благодари ми и започна да разгръща книгата.
Вечеряхме и се почерпихме

с вълшебно мелнишко вино

И вместо да легнем да спим, с Евтим отидохме в съседната стая, която му служеше за кабинет. Дълго говорихме за литературата и по-специално за поезията. Той извади от папка десетина негови нови стихотворения и ми ги прочете. Зарадвах се, че едно от тях "Командирът на заставата" беше посветено на моя приятел от Военното училище капитан Христов. Подари ми стихотворенията. По-късно аз ги използвах във в. "Граничар" и в предаването за граничарите по Радио София. Почти осъмнахме от вълнуващи спомени за нашата младост.
Зала 2 на Народния дворец на културата е препълнена. Евтим Евтимов чества своя 70-ти рожден ден. Присъстват официални лица, писатели, приятели и почитатели на юбиляря. Поздравления от президента на републиката Георги Първанов, от СБП и други творчески съюзи. Всички оценяват високо поетичното творчество на Евтим.
В словото си Благовеста Касабова споделя, че в трите нови книги "Вино и любов", "Молитвеник" и "Вечерна наздравица" е огледана щедрата душевност на поета, широко скроената му личност, изпълненото с обич сърце.
За Евтим поезията е любов, а любовта - поезия. По негови стихове композиторът Тончо Русев написа чудесни песни, които популярният певец Веселин Маринов изпълнява с вълнуващо чувство. Ще завърша записките си за поета, моя приятел Евтим Евтимов, с едно от най-силните стихотворения не само в неговото литературно творчество

"Паисий още обикаля"

"О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин... "
Паисий

Поклонници на чужди етикети,
на чужди гербове и имена!
Винете ни,
винете ни,
винете,
макар да нямате вина
за любовта свещена и голяма
към тази чудотворна, родна пръст.
Родили сме се българи и няма
на други да отстъпим своя кръст.
И припомнете си: къде до днеска
от ризи на обесени мъже
е шито знаме,
за да има Левски
и да умре безсмъртен на въже?

Заключени зад черните решетки
на своите карирани палта,
коя от ризите ви ще затрепка
и родно знамеще ни спомня тя?
През тези кратки дни и дълги нощи,
застанал до прозрението пръв,
Отец Паисий обикаля още
и проверява българската кръв.
Във "Файтона" на юбилейното тържество по случай 70-годишнината от щастливия ми брачен живот и новата ми книга "Пътуване към изгрева" бях приятно изненадан от посещението на приятеля Евтим Евтимов, макар че беше доста болен. Придружаваше го поетът Матей Шопкин.
Евтим разцелува съпругата ми Ваня и мен с пожеланието да продължим нашето щастливо пътуване в живота.
Тези целувки на обич към нас ще топлят сърцата ни цял живот.