Застаряването на работната ръка е основен проблем на земеделието

Проф. д-р Светла БЪЧВАРОВА

1.    Състояние на отрасъл "Земеделие"

Българското земеделие претърпя сериозни промени в периода след 1990 г. Сегашното му състояние в голяма степен се предопределя от проведената поземлена реформа и приватизация, които доведоха до силно намаляване на интензивните фактори на производството. Това оказа негативно влияние върху равнището на земеделското производство, неговата ефективност и устойчивост на неблагоприятни природоклиматични въздействия.
Създадената брутна добавена стойност от икономическите дейности в страната през 2009 г. е в размер на 58 864 млн. лева, като отбелязва понижение с 2,7% в реално изражение спрямо БДС, създадено през 2008 г.
Развитието на икономиката през последните години намали относителната тежест на създаваната в земеделието брутна добавена стойност. За периода 1998-2004 г. относителния дял на аграрния сектор от БДС плавно намалява от 18,8 до 11%, а след това спада под 10% до 6,1% през 2009 г.

 
Брутната добавена стойност от отрасъл "Селско и горско стопанство, лов и риболов" през 2009 г. е в размер на 3 313 млн. лв, което е със 17 на сто по-малко от равнището на 2008 г. По предварителни данни на НСИ за първото полугодие на 2010 г. аграрният сектор е формирал БДС в размер на 1 172 млн. лв. Индексът на физическия обем на БДС от сектора е 100,6% спрямо същият период на 2009 г., а относителният дял в създадените в икономиката БДС и БВП съответно 4,5% и 3,9%.
Въпреки намаляването на дела на аграрния отрасъл в създадената от икономически дейности в страната добавена стойност, развитието му и в бъдеще ще играе съществена роля в българската икономика и ще определя в значителна степен общото състояние на страната.
Селското стопанство произвежда жизнено важни продукти и това е главната причина, поради която обществата винаги са се стремили да гарантират неговото развитие.

Бавно протичащите структурни промени в земеделските стопанства не водят до увеличаване на икономическият им потенциал и до подобряване на пазарната им ориентация. Средният икономически потенциал на стопанствата остава нисък - 1,7 икономически единици. Близо 92% от стопанствата са с размер до две икономически единици, което ги прави неустойчиви на промените на институционалната и пазарна среда. Едва 3 % от стопанствата са над 4 икономически единици. Само 1/3 от стопанствата реализират по-голяма част от продукцията си на пазара, а в същото врем остава непроменен делът на стопанствата със строго пазарна ориентация - 4% от всички.

Застоят в сектора е в резултат и недостатъчната осигуреност на земеделието със съвременна материално-техническа база. Въпреки наблюдаваното оживление на инвестиционната дейност през последните години, инвестициите са недостатъчни за осигуряване и модернизиране на материално-техническата база на отрасъла..
Освен че са недостатъчни по количество, селскостопанските машини са преобладаващо амортизирани - 82% от колесните трактори, 96,6% от верижните и 80 от зърнокомбайните са използвани над 10 година, така че кризата в механизацията набира скорост. Това се отразява негативно върху производството: удължават се сроковете за изпълнение на основни агротехнически мероприятия; запазват се високите разходи за поддръжка и експлоатация на остарелите машини, с което се влошават производствените и икономически резултати в отрасъла. Земеделските стопанства изпитват сериозен недостиг на финансов ресурс за осъществяване на инвестиционните си намерения. Като се им предвид, че селското стопанство е високо рисков сектор, с по-ниска и бавна възвращаемост в сравнение с останалите сектори на икономиката, поради което банките подхождат резервирано към отпускането на дългосрочни кредити.

2.Влияние на ОСП върху развитието на отрасъл "Земеделие"

Анализът на състоянието на българското земеделие показва, че влизането в ЕС е свързано с много проблеми, които не могат да намерят решение само с прилагането на мерките на ОСП. Необходима е  и предвидима и стабилна подкрепа на национално ниво. Още повече, че страната ни ще изравни субсидиите в сектора с останалите страни-членки според договора за присъединяване едва през 2016 година. Диференцираното подпомагане на старите и нови страни-членки на ЕС ще засили конкурентния натиск върху земеделските производители, който със сигурност ще бъде деструктивен. Според  публикуваната информация от Аграрния доклад на МЗХ от 2010 г., държавата е обърнала лице към отрасъла и е провеждала след 2007 г. политика на подкрепа съобразена с нуждите на различните сектори.
Подкрепата на национално ниво може да се осъществява чрез прилагането на два механизма:
Първият представлява системата на държавни помощи.  За периода 2007-2009 г. страната ни прилагаше държавни помощи, които страната прилагаше до влизането в евросъюза. Те бяха реализирани в няколко направления и с различен обхват за периода 2007-2009 г.:
От ДФЗ и фонд "Тютюн" - целеви субсидии, капиталови субсидии за лихви - 456,025  млн. лева;
От МФ - данъчни облекчения - преотстъпване на 60 на сто от корпоративния данък на регистрираните земеделски производители юридически лица, изцяло преотстъпване на корпоративния данък на данъчно задължени лица, освобождаване от данък върху доходите от селскостопанска дейност на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители; освобождаване на земеделските производители от данък върху селскостопански сгради, прилагане на преференциални акцизни ставки върху горивата -общият размер на подпомагане е 474,268 млн. лева.
Минимални помощи /помощи "de minimis", предоставени в съответствие с разпоредбите на регламент /ЕО щ 1535/2007 г. - средства предоставени през 2008 г. за животновъдството в размер на 46 млн. лева.
Нови схеми на помощи - нотифицирани и одобрени през периода 2007/2009 г. - 10,05 млн. лева.
Общият размер на подпомагане чрез държавни помощи за трите години е в размер на 1 172,08 млн. лева субсидии и 138,986 млн. лева кредити. На практика чрез системата на държавни помощи, сектора е получил допълнителни субсидии в база в размер на 13 лв./дка допълнително годишно или за тригодишния период това представлява допълнителна подкрепа от 40 лв./дка.


ИЗВОДИ:

Предоставянето на национални доплащания ще стабилизира доходите на близо 117 хил.земеделски производители;
Увеличаване на финансовите възможности за инвестиране в земята и окрупняването на земеделските парцели и стопанства, което е предпоставка за решаване на съществуващите структурни проблеми в отрасъла;
Осигуряване на възможност за разширено възпроизводство в условията на затруднено кредитиране на отрасъла и нарастване на дела на разходите за горива, торове, растителна защита, ветеринарномедицински препарати и услуги;
Подкрепа на доходите на земеделските производители чрез допълване на средствата по единното плащане на площ от националния бюджет ще засили мотивацията за развитието на земеделска дейност и стабилизиране на демографската картина в селските райони;
Предоставянето на национални доплащания за земеделието е подкрепа за продоволствената сигурност на достъпни цени за потребителите, което е една от основните цели на ОСП.


През 2007 г., данни за която има с присъединяването на страната ни към ЕС броят на земеделските стопанства е 477 хиляди, като преобладават голям брой дребни земеделски стопанства - 72% от общия брой са с размер до 10 дка, а само 3% от стопанствата - с размер от над 100 дка. С използвана земеделска площ над 1000 дка са 0,5% от стопанствата в страната, а с над 10 хил. дка - 0,1%. В сравнение с други страни от ЕС средният размер на земеделското стопанство в България е най-нисък - 107 дка. За сравнение в Португалия средния размер е 160 дка, в Унгария - 260 дка, Чехия - 467 дка, Словакия - 1430 дка, Дания - 538 дка. Разпокъсаността на земята и относително малките по размер обработваеми парцели затруднява развитието на ефективно и модерно земеделие, като същевременно създава големи трудности пред дългосрочни инвестиции в отрасъла и влияят негативно върху почвеното плодородие.

По отношение на заетостта в сектора, трябва да се отбележи тенденцията на намаляване на броя на заетите. От 1,3 млн. души през 2003 г., те намаляват през 2007 г. на 923 хиляди. От тях 80% влагат труда си в малки семейни стопанства на непълен работен ден. Един от основните проблеми на българското земеделие е застаряването на работната ръка. Докато през 2005 г. 9,4% от заетите в земеделието са на възраст до 35 години, то през 2009 г те представляват 7,1%. Увеличава се относителния дял на заетите лица над 55 години от 56% през 2005 г., на 62% през 2009 г. Спецификата на селскостопанското производство, относително ниските доходи, не стимулират задържането на млади хора в земеделието. Така например през 2009 г. средната работна заплата за страната в обществения сектор е в размер на 8 534 лв., а за отрасъл селско стопанство тя е 6 566 лева или по-малко с 25 на сто.

Вторият елемент на подкрепа е чрез национални доплащания към директните плащания. От 2007 г. се прилагат под различна форма национални доплащания и те са като следва:
Кампания 2007 г.: Схема за единно плащане на площ - 10,39 лв./дка; схема за национални доплащания - 4,14 лв./дка
Кампания 2008 г.: Схема за единно плащане на площ - 12,79 лв./дка; Схема за национални доплащания - 9,30 лв./дка. Национални доплащания за животновъдството: за млечни квота - 22 евро/тон и за овцевъдството - 32 лв./брой животно - общ изразходван ресурс от 52 млн. лева.
Кампания 2009 г.: схема за единно плащане на площ - 16,23 лв./дка;  Схема за национални доплащания - 7,55 лв./дка; национални доплащания в животновъдството на брой животни /говеда, овце и кози/ - общ ресурс от 60 млн. лева
Кампания 2010 г.: Схема за единно плащане на площ - 18 лв./дка; Схема за национални доплащания - 10 лв./дка; национални доплащания за животновъдството - общ предвиден ресурс от 98 млн. лева.