"...защото сочи, че царят е гол!"

...Още от първия си брой "Дума" обеща да бъде вестник на всички, които търсят истината и искат да бъдат добре информирани. Мисля, че през изминалата година вестникът удържа на думата си. Неговите обективни новини събраха доверието на милиони. В същото време много от рубриките му станаха нарицателни. Да не говорим за редица от публикациите му, чието мисловно богатство стигаше без превземки до читателската душа.
"Дума" изненада мнозина, които нарочно я свързваха с миналите си представи за печата. Тя ги опроверга. Нейното слово стигна до нацията. Нейните горещи страници отбиваха атаките на лъжата и предопределиха изборната победа на БСП. Нейната позиция даде подкрепа на идейните течения в партията и помогна за демократизацията на социалистическата идея.
И всичко това вестникт извърши в движение, без някакво суетене, под обстрела на опозиционната преса.
...Критичният език на "Дума" и етичното й поведение към чуждото мнение се харесват на всички. Те са част от капитала на "Дума". За всичко това трябва се благодари на творците на "Дума". На журналистите й, които обиждани, клеветени и гонени по разни поводи, стояха твърдо на своя професионален пост и пишеха безстрашно. Неслучайно читателите ги обичат.
4 април 1991
 
* * *
За една година преживях всичко, което политиката и улицата могат да измислят. Не знаех, че безсилието и омразата имат такава фантазия. Ако някой събере всичко, написано срещу особата ми, ще се получи планина от нелепости и лъжи. Известни и неизвестни имена и пера се нахвърлиха отгоре ми като глутница, сякаш не съм човек, а дивеч. Не знам дали им преча, но знам, че ги настървявам, и това е единствената ми утеха... Добри хора ме питат често: "Как издържаш, не те ли е страх?" Аз си знам как издържам, но честна дума, не ме е страх. Срещу името ми не тракат само зъби. Има и обич, която ме пази. Тази обич е навсякъде и глутницата, ще не ще, си подвива опашката... Не знам какво мислят злите, но мога да ги уверя, че обичта е по-силна от омразата. В нея има нещо вълшебно, което дава на човека не само топлина, но и храброст.
20 декември 1991

* * *
...Лично мен не ме е страх от каквато и да е атака, защото знам какво правя. Съвестта ми е чиста. Вече няколко пъти съм заявявал открито, дори и на пленум на ВС, че моя милост може да ръководи вестник "Дума" само такъв, какъвто е. Ако някои искат да променят вестника, трябва да се разделят с мен. В случая нещата са пределно ясни. Но аз не мога да не защитя колегите си, които през последните три години извършиха истински вестникарски подвиг... Никой няма право да решава съдбата на "Дума" извън съдбата на хората, които го създават всеки ден. Освен всичко друго, вестникът е и лично творчество, лична позиция и лична драма, независимо от колективните му ангажименти. Който не е разбрал това, няма шанс да харесва "Дума".
За щастие стотиците хиляди читатели на вестника са наясно по този въпрос. Те всеки ден разговрят с нас и много добре знаят цената на труда ни. На тях - поклон!
...Ако "Дума" се списва така, както искат нейните критици, то твърде скоро вестникът ще загуби и читателите, и влиянието си. Ще се превърне в едно ретроиздание, в трибуна на скучно организационно идеологическо и псевдополитическо равнище. При днешната конкуренция подобно издание ще се смали до мизерните мащаби на един партиен лист. Кой ще спечели от това е повече от ясно. Ето защо "Дума" не само не се вслушва, но и отхвърля онези гласове, които се опитват да я върнат назад, да й наложат едно мнение, което е в разрез с модерния социалистически вестник. Днешният вестник не може и не трябва да бъде нито намек, нито копие на онова, което е било преди три години. Той е рожба на нови условия и трябва да се осъществява с напълно нови разбирания за мястото на печата в живота. Необходимо е недоволните да разберат, че Лениновото разбиране за партийния орган е изживяло своето историческо време и в никакъв случай не важи за вестник като "Дума". Ако някой се опита да го възкреси, ще се намери на дъното на съвременната журналистика.
..."Дума" ще умре, ако се обърне назад. Нейната единствена надежда е бъдещето. Онова близко бъдеще, което все по-определено ще иска от нея излизане от рамките на тесния политически интерес и превръщането й в глас на нацията. В глас на всички, които страдат от безскрупулното настъпление на десните сили, от желанието на реакцията да се реваншира класово за сметка на народа. Това няма да стане лесно, но трябва да стане, ако искаме "Дума" да бъде не само вестник на социалистите, но и на всички, които хранят надежда в лявото движение на обществото. А те са мнозинството от нацията, което иска да се измъкне от социалната кал и да живее достойно. Единственият вестник, който може да приласкае и поведе тези хора, е "Дума". Ето защо нека никой не й пречи да осъществи своята голяма задача.
18 януари 1993

* * *
За разлика от повечето други големи всекидневници в България, "Дума" няма зад гърба си нито спонсори, нито мощна финансова групировка, нито чужда фирма. Единствената й сила са читателите, които я обичат и купуват. Елементарна легенда е, че зад нашия вестник стоят финансовите възможности на БСП. Това е измислица... Ето защо ние спокойно можем да кажем, че сме по-независими от много независими, тъй като нямаме в джоба си нито една пара, дошла от външен източник.
12 юли 1993
    
* * *

За "Дума" истината е по-важна от всичко. Дори и когато е тежка, неприятна или смущаваща. Без истината нашият вестник ще загуби себе си. А и неговите опоненти също ще загубят. Тук е скрито разковничето, което ни дава сили. Времето на покорния вестник, на послушния вестник, на сивото слово си отиде безвъзвратно. Ако днес един вестник не тревожи умовете и не ги поставя на изпитание, няма право да живее. Просто такава е обществената обстановка.
17 февруари 1996

* * *

Има една велика мисъл, която превърнах в свой девиз още в годините на тоталитарната система. Тя гласи: "Свободата на печата е майка на всички свободи!" Не знам дали е красива, или умна, но е точна. Махнете вестниците, арестувайте словото и вие ще се окажете роб. Ето какво искат някои господа в днешна България. Свободата, в която се кълнат, не ги интересува. Затова четат вестниците отзад напред. И ги мразят, както се мрази куче. Не защото словото хапе или лае, а защото сочи, че царят е гол!
9 ноември 1994

Текстовете са от публикации на Ст. Продев в ДУМА

Той бе човек на идеала
Евлоги Илиев

Има любопитни хора, които понякога питат: Стефан Продев участвал ли е в антифашисткото движение и признат ли е за активен борец против фашизма и капитализма? Най-краткият и най-точен отговор на двата въпроса е: Да! Участвал е като член на забранения по Закона за защита на държавата Работнически младежки съюз (РМС). Добре известно е, че членуването в РМС преди 9.09.1944 г. се смяташе за тежко престъпление и се преследваше по жесток, нечовешки начин. Хиляди младежи и девойки, срещнали, по думите на Продев, съдбата си в РМС, биваха арестувани, малтретирани и измъчвани във фашистките затвори и концлагери. С други думи, членуването в нелегалния РМС беше голям риск, но оправдан в името на великата идея за братство и равенство между хората.
 Ще разкажа един случай. Близък другар на Продев беше Никола Манолов - съкварталец от "Банишора". По време на трагедията и убийството (самоубийството) на Горуня, Манолов, вече със звание майор, служи в Главното политическо управление на МНО като завеждащ отдел "Печат". Има проблеми с квартирния си въпрос и отива да търси съдействие при един от началниците в строителното управление на МНО. Там, между другото, прави някои нелицеприятни изказвания във връзка със смъртта на Горуня. Те стават достояние на ръководството на МНО и крайният резултат е служебно уволнение за майор Манолов и заплаха за изключване от партията. Тук Продев се явява пред съответната партийна комисия и в качеството си на гарант доказва, че приемането им с Манолов е станало на едно събрание през 1943 г. по установения тогава специален ред. С това предпазва Манолов от нов тежък удар и по партийна линия.
Веднъж се срещахме с Продев и Манолов на пл. "Славейков" и Манолов сподели, че сините управници са удостоили с голямо внимание неговия син Владко, като са го назначили на една от най-престижните длъжности в системата на националната сигурност. В характерния за него стил и с лека ирония Продев каза на Манолов: "Как няма да му гласуват доверие? Ние теб те направихме активен борец срещу фашизма, след това сините решиха, че си репресиран и уволнен при комунизма и те включиха в списъка на репресираните. В случая Владко получава положителни точки по две линии." След една или две години бе съобщено, че Владимир Манолов е напуснал отговорната длъжност по собствено желание.
Що се отнася до това признат ли е Продев за активен борец против фашизма и капитализма - да, признат е, но той и по този въпрос си имаше свое виждане и оценка. Той смяташе, че всички участници в антифашистката борба - партизани, политзатворници, нелегални функционери, ятаци и помагачи, трябва да се ползват с всенародна признателност. И активните, и не дотам активните, са поемали лична отговорност и затова е справедливо да получат всенародна почит. Що се отнася до т.нар. материални помощи и привилегии, становището му бе друго. Смяташе, че за участниците в антифашистката борба и за пострадалите им семейства с опожарени къщи и увредено здраве материалната подкрепа е абсолютно необходима, морална и законна. В същото време някои от привилегиите Продев не приемаше. За себе си казваше: "Аз не съм поемал риск за участие в антифашисткото движение, за да пътувам сега безплатно с трамвая и да се къпя без пари в обществената баня. Аз съм се посветил на една велика хуманна идея. И тази идея не бива да се опорочава с дребни привилегии".
В парадокс беше превърната, според него, практиката за прием на студенти във висшите учебни заведения. Случваше се така кандидат-студент по т.нар. общ ред да получи на приемния изпит оценка "много добър"и да не го приемат. А друг кандидат, син на активен борец, за същата специалност да ползва привилегия и се класира с  тройка. Продев не пожела неговият син да ползва привилегии за прием в университета с мотива, че всеки младеж трябва сам да се бори за мястото си в живота.
Като виждам какво става днес, няма да е справедливо да не спомена и изключителната човешка прозорливост на Продев. Той пръв видя нагаждачите и отбеляза, че те се пребоядисват като на Заговезни. Пръв разобличи измъкващите се от пукнатините на сервизните помещения политически хлебарки, които в последно време отново се раздвижиха с надежда да се докопат до някое лакомство.
Нека напомня за финал знаменитата мисъл на Продев: "Аз не съм комунист, нито съм социалист, аз съм просто ремсист." Нека ние, неговите приятели и почитатели, читателите на неговото скъпо отроче в. ДУМА, да пазим жив в сърцата си този чист и достоен човек.