Защото четенето е повече от мода

През последните години станахме свидетели или пък активно-пасивни участници на какви ли не кампании, начинания, инициативи, флашмоби, почини и прояви (включително и предимно виртуални, заливащи като цунами социалните мрежи). Доста от тях са приключвали още преди реално да започнат. Други са били приемани крайно полярно. Трети почти безапелационно са получавали подкрепа от мнозинството... Напоследък обаче за връх в пиара на подобен род хрумки се смята използването на името, пардон, лицето на по-известна муцунка от малкия/голям екран или музикалната, както и театралната, а защо не и политическата сцена. И ако във фейсбук не е създадена специална страница или група с названието на промотираното събитие, знае се предварително, че аудиторията му десетки (стотици и дори хиляди пъти) ще е по-малка от желаното. Такава е повелята на модерните времена от първите две десетилетия на ХХI век.

Онези, които имат предпочитания към някоя област или афинитет за каквито и да било дейности, не чакат звездите да кажат по телевизора колко е яко да се занимават с определени работи, за да се почувстват в тренда или на гребена на вълната. Така е и с четенето. Ако сте възпитани в любов към книгите, правите същото и за собствените деца. Не си представяте как ще изкарате деня, без да разлистите поне няколко страници от любимо (или ново) томче. Нямате търпение да прегледате уютно очакващата вниманието ви домашна библиотека. И надали ще се вдъхновите да предприемете подобни стъпки само защото са ви казали, че по този начин ще сте в крак с модата. Дори и доста претенциозно да подчертават, че тя е съдържателна.

Но може би за сегашното поколение именно това е трикът (не дай боже - последен шанс) да се обърнат към писаното слово? Има ли по-голяма вероятност подрастващите да посегнат към "Малкият принц", ако видят, че е в ръцете на популярна личност? Ще се задълбочат ли (докрай) в онова, което се крие между кориците, или крадешком ще ги върнат на рафта в книжарницата, веднага след като изпълнят предизвикателството да си направят селфи с нашумели бестселъри?

Надали някой ще успее да даде категоричен отговор на тези полуриторични въпроси. Факт е обаче, че в последните месеци мрежата, смятана от мнозина за токсично място, гъмжи от снимки на звезди и просто хубави хора с книги - на плажа, в парка, по време на полет и т.н. Вероятно така се стремят да докажат (или поне да покажат), че по този "модерен" начин индивидите могат да се мотивират, да си помагат, да обменят опит, да споделят интереса към качествената литература.

"Модерно е да се чете" - убеждава слоганът на една от актуалните кампании с доста ясна насоченост. Актьори, певци, модели, облечени в тематични тениски със същия апел, красят виртуалното пространство, гордо позирайки с книга. Снимките, "документиращи" сакралния и много личен (по подразбиране) акт, почти винаги и неизбежно са нагласени. Надали има някой, който да не го проумява. Дори дигиталното мислене не пречи, а напротив - помага това да се случи от пръв, почти небрежен поглед по диагонала на фейсбук стената.

Но със сигурност ще се замислите малко повече върху естествения и стария като света феномен, който спокойно може да бъде наречен рефлекс на подражанието. Особено когато станете свидетели как дете на приятели пожелава (най-после, след като се е натъкнало в интернет на кадър с четящия син на Диляна Попова) да разбере какво съдържа "Алиса в Страната на чудесата", подарена от баба и дядо още миналата Коледа... Явно мотото на споменатата инициатива "Троянският кон в света на нечетящите" не е случайност и наистина работи. Тоест тези, които иначе не се сещат да отворят книга или го правят по-рядко от необходимото, все пак се влияят от налаганите във виртуалното пространство тенденции, пардон, моди.

"Знаеш, че си прочел добра книга, когато, щом затвориш последната страница, се почувстваш, сякаш си изгубил добър приятел" - твърдението на британския политик Пол Суини е съзвучно с мислите на мнозина (по)читатели на стойностни произведения. Най-добре го разбират онези, на които им се е случвало да прекрачат прага на градската библиотека, преди да станат първокласници. Както и тези, които ще си спомнят как са влизали в читалнята уж за малко, а са си тръгвали в самия край на работното й време, дълго след залез слънце. Или хора, чиито родители от време на време с носталгичен блясък в очите им разказват как като малки са се криели от тъмни доби до ранни зори под одеялото с фенерче в ръка, за да разберат щастлив ли е краят на "Робинзон Крузо". А за най-голямо наказание (заради това, че са ви хванали да четете по време на няколко урока в училище) се е смятала категоричната строга забрана при всяка свободна минута да се потапяте във вълшебния свят, сътворен от прочути писатели...

Неповторимо е чувството, което изпълва сетивата ни, поразени като мълния от уникалния аромат на печатарско мастило, придружен с тактилния досег на твърдите корици и изпъстрените с безброй думи страници...

Модерно е и да се пести хартия. Затова, а и заради безспорното удобство все повече хора избират да се отдадат на завладяващи истории благодарение на електронни четци или смартфони, докато пътуват в метрото или ползват друг обществен транспорт. Защото и така неусетно успяват да се сдобият с криле, усмихват се на перипетиите на героите, отронват по някоя сълза, наслаждавайки се (под)съзнателно на безценната възможност да посетят места, за които тъгуват, мечтаят или преди не са и подозирали за съществуването им.

Защото четенето не е мода. А начин на живот.