Защо винаги не е така

Всъщност още не задал си този въпрос, вече сам си дадох логичния отговор: защото толкова много пари не се полагат на обикновените предавания. Не зная как точно се издържа телевизията, след като доста често по нея гледаме до втръсване всевъзможни реклами (друг е въпросът за тяхното качество). Така или иначе предаването, за което искам да се изкажа, беше посветено на "Детска Евровизия 2015". То ни направи свидетели на богато и с вкус направено излъчване, рязко отличаващо се от общо взето бедните и неблестящи с вкус репортажни или други програми, които гледаме.
В деня след този празник, в броя от миналия понеделник, ДУМА чрез своята журналистка Альона Нейкова писа за това събитие, но няма да е голям грях да се изкажа и аз. Толкова много съм критикувал, че сега ми е приятно да похваля нещо. Е, разбира се, щях да бъде още по-ларж, ако нашите представители бяха заели по-предно място в класацията, но това е друг въпрос - нека го обсъждат професионалните музикални авторитети.
Седемнайсет страни участваха в тази надпревара, като редът на изпълненията беше предварително изтеглен. Държавите са следните: Сърбия, Грузия, Словения, Италия, Холандия, Австралия, Ирландия, Русия, Македония, Беларус, Армения, Украйна, България, Сан Марино, Малта, Албания и Черна гора. Може да се каже, че седемнайсетте участничета представиха цвета на детското пеене... Освен това бяха и толкова красиви и докарани, че заслужаваха овации, дори и да не пееха. А те пяха, и при това много добре.
Нещо също важно. Децата, които пееха, и сполучливите техни помощници не ни разсейваха нито с добрите си костюми, нито с неуместни танцови и други намеси, а допринасяха за представянето на певеца.
Ето че започнах да пиша и за концерта! Както е известно, един концерт, особено ако е приготвен за телевизионно предаване, има много компоненти. Един от тях е водещият. Поли Генова не само чудесно конферираше предаването, и то на английски, а и без да усети, предварително отстрани своите други конкурентки за конферансиета на подобни прояви.
Особена похвала заслужават осветителите с техните движещи се светлини и ефекти, които, естествено под нечие ръководство, направиха от концерта истинска приказка. С много вкус и умение бяха поднесени моментите, когато над изпълнителите изгря седмоцветна дъга, когато над тях заваля чист бял сняг, както и други не по-малко ефектни моменти.
Особено добре и смислено бяха напълнени местата, когато беше необходимо телевизионно време. В тях се представиха миналогодишният победител и особено (с един малък концерт) станалата вече популярна Крисия. Това дете (преди известно време то ми подари снимка с автограф, с която се гордея), ако не му попречи ранната слава, ще стане, всъщност вече е станало, голяма телевизионна и не само телевизионна звезда. Подобни похвали трябва да се отправят и към нейните партньори Ибрахим и Хасан.
Успешно беше и включването на още една наша звезда - футболистът Димитър Бербатов, който успоредно със спортната си кариера успешно се изявява и като приятел на културната ни общност и на децата.
Малко неловко ми е, когато пиша за нещо с възторг, да добавя и критични редове. Тези мои редове са за премълчаването, сякаш нарочно, на авторските имена. Музиката и текстовете на песните, които се изпълняват, имат свои съчинители. Те са се мъчили и радвали, когато са ги писали, и биха се зарадвали също така да чуят имената си, преди или след изпълнението!... Не можем да сравняваме по значимост имена като тези на Дамян Дамянов или Тончо Русев с имената на изпълнителите на техните песни, освен ако става дума за Емил Димитров или Лили Иванова!
И ето, че се връщам към началото, по-точно към заглавието - защо винаги не е така?! Не биха ли могли да приличат на това предаване и други, подобни по значимост, които телевизията излъчва понякога!?