Защо умря плод-зеленчукът пред нашия блок

Фалира дори плод-зеленчукът пред нашия блок в Кюстендил. Беше типичният за представите ни дребен фамилен бизнес - двама съпрузи вършеха всичко. Кварталът ни е краен и беден, но все пак живеещите в блока ни са колкото цяло село, съвсем доскоро имаше кой да купува. Вече няма. Собствениците пиха по кафе за последно, взеха си сбогом със съседите и се вляха в семейството на безработните. След няколко дни пред опразнените рафтове цъфна предизборен плакат на ГЕРБ. За да напомни стария виц за двете циганчета, които се опитвали да прочетат некролог. "Всичко ми е ясно - казало едното - само не разбрах от какво е починал човекът?" "Най-отдолу си пише - посочило другото - от първичната организация и профсъюзите." Та и плакатът на ГЕРБ виси като некролог, за да се знае от какво умира бизнесът в България.
Сигурно мнозина ще кажат, че примерът е незначителен. Де да беше така! Дори на пъпа на София, в подлеза между Министерския съвет и президентството, вече има затворени магазини. Дребното и средното предприемачество е на колене. С удръжките от все по-намаляващия брой на заетите ще трябва да се подпомага все по-нарастващата армия на безработните. Тъкмо затова управляващите замислят тези и десетки други плащания вече да не зависят от размера на минималната работна заплата. Замразяването им е твърде характерно за сегашната политика, която прави всичко възможно да прехвърли тегобите на кризата върху бедните и средните слоеве.
Приоритет за сегашната власт са не хората, а магистралите. Няколко километра бяха довършени, други десетки и стотици са обещани. Наскоро при първата копка на магистрала "Струма" хората възроптаха пред премиера, че имотите им са оценени твърде ниско. На една женица от село Дяково например са отчуждени четири декара овощна градина. На всеки декар тя има по 50 череши, а от всяко дърво добива по 50 кг. Достатъчно й е по левче да продаде реколтата, за да си осигури приличен доход. Сега имотът й е отнет завинаги за общо 270 лева. За да могат, както увери Борисов, всички българи за два часа да отиват до Солун да пият кафе. Само че всички ли? Ще прескачат хитреците на прехода, ще отдъхват в имотите си по гръцкото крайбрежие, а такива като бабата от Дяково ще се чудят как да оцеляват. Това също е безкрайно типично за сегашното управление, което гради величавите си проекти върху оскубването на обикновените хора.
Влошаващото се положение на бедните на фона на охолството на богатите рано или късно ще породи напрежение, което трудно ще бъде овладяно без полицейщина и диктаторски похвати. Ето защо ГЕРБ се стреми да концентрира цялата власт в ръцете на едного. Дори бившият американски посланик Джеймс Пардю заяви в телевизионно предаване, че това е опасно. Особено като се знае кой е човекът. Може ли пожарникарска каска да захлупи демокрацията. Ще продължи ли сриването на България, или политическото махало ще смени посоката си? Иначе, г-н Пардю стори нещо, което едва ли би си позволил в друга страна - направи пряко внушение в подкрепа на Кунева. Сигурно има своите скрити мотиви за това и е наясно, че не бихме ги приели, иначе щеше да ги афишира.
Но ако не сме доволни от нещо, то е защото сме мълчали, когато е трябвало да говорим, и сме вървели по инерция, когато е трябвало да мислим. След изборите е наложителен откровен разговор и в БСП, какъвто не сме имали от години. Но по-добре е да го започнем след победа, отколкото след провал, когато инстинктът за оцеляване ще смачка различното мнение. Пък и въпросът опира не до тази или онази партия, а до България. Може да звучи приповдигнато или шаблонно, но е така. Защото това е тема, по която не можем да си позволим незаинтересуваност, безгрижие или злорадство.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info