Мнение

Защо у нас не плащат за разкриване на корупция

В САЩ "доносник-тръбачите" получават част от глобите като парично възнаграждение

сряда, 04 Януари 2023 / брой: 1

6812

Славчо КЪНЧЕВ*

Дефектът в законодателството за борба против корупцията у нас, първоначално в Наказателния кодекс от времето на НРБ, останал и в началните години на т.нар. преход след 10 ноември 1989 г., включително и на най-новата нормативна база, е, че липсва материалният интерес на евентуалните осведомители за корупция и за ощетяване на държавата.
Не такава е практиката в редица държави, включително в САЩ. Всъщност идеята за парично възнаграждение на "доносник-тръбачите" (от англ. глагол whistle - "доноснича" в жаргонно значение, и blower - "тръбач") произхожда от Великобритания през далечната 1318 г. Тогава крал Едуард II предлага една трета от глобата да се изплаща на relator-а (какъвто е правният термин), т.е. на човека, донесъл за извършено стопанско престъпление, което е ощетило кралската хазна. В случай, че релейторът заведе дело срещу държавните чиновници, които са злоупотребили в своя полза.
През 1540 г. в закон срещу корупцията при съдебен спор и срещу практиката на подкупване на съдии крал Хенри VIII постановява обикновени информатори да имат право да завеждат дела, когато става въпрос за претенции относно поземлена собственост. Този закон е все още в сила в Република Ирландия, въпреки че през 1976 г. в Англия той беше отменен. Правото на един обикновен информатор да води съдебно дело, когато са засегнати интересите на Обединеното кралство, по-късно е

пренесено в английската колония

в Новия свят. Например в Масачузетс "глобите за измама при продажбата на хляб" да бъдат разпределяни една трета за инспектора, който открие измама. Подобни закони биха могли да бъдат открити в правните кодекси на Кънектикът, Ню Йорк, Вирджиния и Северна Каролина.
Гражданската война в САЩ (1861-1865) е белязана с измами на всички нива на държавното управление, както във федералните служби, така и в администрацията на въстаналата Конфедерация. По време на войната безскрупулни доставчици продават на армията на Съюза грохнали и немощни коне и мулета в лошо здравословно състояние, дефектно оръжие и амуниции, както и гранясала храна, освен другите измамнически действия. Ето защо Конгресът на САЩ одобрява Закон срещу фалшивите претенции. Идеята на закона е, че който доставя стоки или извършва услуги на държавата, които не отговарят на заявените количества и качество, носи наказателна отговорност. Този закон влиза в сила на 2 март 1863 г. и понеже е приет по време на президентстването на Линкълн, е наречен "Законът на Линкълн". Законодателният акт налага отговорност на лицата или компаниите (най-често федерални доставчици), които мамят при участието си в изпълнението на правителствени програми.
Важно е, че законът предлага награда, наречена "qui tam обезпечаване", която позволява на гражданите да завеждат дела от името на държавата и да им бъде заплащан процент от възстановената сума. Qui tam е абревиатура от латинската правна фраза "qui tam pro domino rege quam pro se ipco in hac parte sequitur" - "този, който започне дело в полза на нашия господар краля, както и за самия себе си".
В процеса "qui tam" гражданите, иницииращи съдебни дела, са наричани relator (релатор) - "доносник" за стопанско престъпление. Qui tam релаторите са с признати частично прехвърлени от страна на правителството права за завеждане на дела.
За военните разходи по време на Втората световна война прокурорите изчакват, докато Министерството на правосъдието инициира съдебно дело, и след това веднага започват граждански дела на основание на Закона срещу фалшивите претенции (ЗФП) - практика, наречена по онова време "паразитна". В Конгреса се появяват настроения да бъде отменен ЗФП, но е решено, вместо премахването на закона, само да бъде намален делът за награда на релаторите от възстановените загуби, понесени от държавата.

Законът търпи още една поправка

през 1986 г., която отново се дължи на дела, свързани с военните разходи. По време на осъществената от президента Роналд Рейгън програма за модернизиране на армията на САЩ бяха открити множество измами от военните доставчици. Затова и Конгресът ожесточава законодателството според ЗФП.
Законът първоначално е прилаган по отношение на военни доставчици, но от последното десетилетие на миналия век акцентът се измества към общественото здравеопазване, като 40% от възвърнатите средства са от различни мошеничества, свързани с двете най-големи държавни програми за здравеопазване - "Медикейд" и "Медикеър". Най-често срещаните измами са извършвани от големите американски фармацевтични компании.
Обикновено трикът е фирмата производител на даден медикамент незаконно да разширява в приложеното упътване обсега на неговото действие извън одобрения преди пускането му на пазара. По този начин лекарите го предписват за по-широк кръг заболявания, отколкото е регламентиран от американската Агенция за лекарствата и храните. После здравноосигурителните каси изплащат направените от болниците и пациентите разходи за закупуване на съответните количества от медикамента.
Когато обаче се намесят "доносниците-тръбачи", след съответното разследване, фармацевтичните компании биват санкционирани, като релаторите получават своя дял от глобата, платена от нарушителите. Например през 2010 г. филиал на "Джонсън & Джонсън" се съгласи да изплати над 81 млн. долара граждански и криминални глоби по дело в полза на Агенцията за лекарствата и храните, водено от двама "доносници-тръбачи".
По подобни обвинения беше санкционирана и фармацевтичната компания "Мерк" заради иницииране на свръхпрезапасяване на екипажи от войските на САЩ по време на войните в Ирак и Афганистан. В изявление, обявено на 3 януари 2012 г., компанията се съгласи за 31,9 млн. долара глоба, без обаче да признае официално своята вина. Въпреки това "доносникът-тръбач" по делото Джери Х. Браун получи 3,6 млн. долара.
От 2012 г. над 70% от всички инициирани федерални акции по ЗФП са започнати от "доносници-тръбачи". Правителството си възвръща 38,9 млрд. долара от 1987 до 2013 г. на основание на дела по Закона срещу фалшивите претенции, от които 27,2 млрд. долара са вследствие на qui tam, започнати от релатори. През 2014 г. релаторите инициират над 700 дела на основание ЗФП. С дела на основание на Закона срещу фалшивите претенции само от 2009 г. досега федералното правителство си е възвърнало 31,3 млрд. долара.
Защо в България не е в сила аналогичен закон, който да

стимулира разкриването на измами

включително и на укрити данъци? Какво би могло да се случва, ако у нас бъдат въведени Закон срещу фалшивите претенции (Законът на Линкълн) и Закон за неверни данъчни документи, подкрепени от материално стимулиране на "доносниците-тръбачи"? Вариантите са безчет. Между тях е и наранената гордост на някоя съпруга, секретарка, служител, съдружник и т.н., разполагащи със секретна информация, от която могат да спечелят.
Като имаме предвид цялостната далавераджийска обстановка у нас, стига да бъдат приети такива два закона за противодействие на ощетяването на държавата, с щедро материално стимулиране на "доносник-свирачите", пред данъчни, финансови служби, прокуратура и др. ще се извият опашки.
И понеже българският (псевдо)елит, колкото е нагъл, е и не по-малко хитър как да мами суверена, посмъртно няма да си сложи таралеж в гащите.
Както е прозрял Томас Джеферсън: "Големите врагове на хората са престъпниците и управниците, затова нека да вържем вторите с веригите на Конституцията, за да не се превърнат те в легализирана версия на първите". Откъдето се налага изводът, че българският народ е изправен пред незаобиколимата дилема: или да продължи да бъде ограбван от (псевдо)елита, или да наложи справедливи за неговите интереси закони.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България