Защо сметките ни за парно са изкуствено завишени?

Цветан Наньов
    
Отоплителният сезон 2015-2016 г. приключи преди месец, но отново възникнат въпросите защо, колко и трябва ли, свързани с проблема "сградна инсталация". Отново можем да станем свидетели на това, че в сградите с хоризонтален тип отопление таксата за тази енергия ще бъде 6-10 на сто, а в сградите  с вертикален тип тя ще достига 40-50 на сто. Веднага искам да заявя, че от топлотехническа гледна точка между двата типа инсталации няма разлика. "Сградната инсталация" трябва да е приблизително еднаква и в двата случая.
Защо тогава в сгради с хоризонтален тип инсталации тя е значително по-малка? При тях тя се определя чрез измерване от прибори и представлява разликата между показанията на общия топломер и сумата от показанията на индивидуалните топломери пред всеки апартамент.    
Какво измерват топломерите?

Общият топломер измерва действително използваната в цялата сграда топлина. Индивидуалният измерва действително използваната в апартамента топлина.
Действително използваната топлина - ето това е причината за различните "сградни инсталации" при двата типа сгради. Както е известно, използваната топлина е равна на произведението от действително използваната мощност на отоплителните тела и времето на тяхната работа: Q=wt. Инсталираните в апартаментите отоплителни тела имат определена проектна мощност. Тя като правило не се използва изцяло. Повечето регулиращи вентили не са отворени докрай. Някои хора изключват отоплението, отивайки на работа. Някои несвалени отоплителни тела не работят през даден сезон и т.н. Реално използваната мощност в тези сгради е равна на частното от измерената топлинна енергия и работните часове през отоплителния сезон: W=Q/t. Именно тази енергия формира сметката в тези сгради.
Не така стои въпросът в сградите с вертикални инсталации. В тях "сградната инсталация" се определя по формула, публикувана в наредбата за топлоснабдяване. Няма да показвам самата формула, за да не утежнявам обясненията. В тази формула има два члена, чието субективно тълкуване е от определящо значение за количеството енергия, наречено "сградна инсталация".
 Първият член се отнася до "действително инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата за отчетен период". Възможни са два варианта:
а/ инсталираната мощност по проект, намалена с мощността на откачените от топлинната инсталация отоплителни тела, и
б/ действително използваната мощност на отоплителните тела през отчетния период.
Топлоразпределителните фирми най-често използват именно първия вариант.
В действителност, както вече видяхме и в първия случай, тази мощност не се използва изцяло. Когато едно отоплително тяло не работи,    
то не излъчва никаква топлина

а когато работи с намалена мощност (не напълно отворен регулиращ кран), то отделя по-малко топлинна енергия. Отчитането на цялата му мощност, а не на реално използваната, изкуствено завишава дела на "сградната инсталция". Реално използваната мощност на отоплителните тела в дадена сграда се получава, като използваната за отопление на сградата енергия се раздели на часовете от отоплителния сезон. Така, чрез измерване, се отчита тази мощност в сградите с хоризонтални отоплителни инсталации.
Вторият член се отнася за понятието "външна изчислителна температура за населеното място. От топлоразпределителната фирма, с която се консултирах, заявиха, че получават тази температура от НИМХ. Но институтът измерва средната външна температура за периода и тя се използва за определяне на денградусите. Външната изчислителна температура е друга. Тя е нормативна величина, която Наредба №РД-16-1058 от 10.12.2009 г. определя за София на минус 16 градуса целзий. Замяната на едната температура с другата води до съществено увеличение на енергията за пасивно отопление. За да демонстрирам влиянието на двата члена от формулата, ще приведа пример от реална сграда за отоплителния сезон 2014-2015 г.:
Определената от топлоразпределителното дружество енергия за пасивно отопление ("сградна инсталация"), с използване на инсталираната мощност и средната външна температура за периода, е 49 на сто от общата енергия за отопление. Но ако тази енергия бе изчислена с реално използваната мощност и нормативната външна изчислителна температура, тя щеше да бъде 6,4 на сто от общата енергия за отопление. Такъв дял кореспондира с дела в сградите с хоризонтални инсталации. Повтарям, на практика между сградите с двата типа инсталации няма съществени разлики и няма основание енергията за пасивно отопление ("сградна инсталация") да е коренно различна. Това различие се дължи на неправилното прилагане на формулата за нейното определяне.
Най-разумно би било Министерството на енергетиката да даде официално нормативно определение на понятията "действително инсталирана мощност на отоплителните тела в сградата за отчетния период" и "външна изчислителна температура", задължителни за ползване от всички топлоразпределителни дружества. Поставих този въпрос пред министъра на енергетиката и националния омбудсман, но очаквано не получих отклик.
Ако не желаем изравнителните ни сметки отново да ни сюрпризират с 49 на сто "сградна инсталация", трябва всички ние да настояваме за нейното правилно изчисляване. Нали уж сме гражданско общество.