Защо САЩ убиха иранския генерал Сюлеймани

Покушението срещу генерала от Иранската революционна гвардия Касем Сюлеймани беше логичното следствие от многогодишната практика в американската външна политика. То не произтича от импулсивни действия на президента Тръмп, а беше изрично одобрено от Сената в законопроекта за финансиране на Пентагона, приет още миналата година. Убийството е имало за цел да засили присъствието на САЩ в Ирак, да им гарантира контрола над петролните залежи в тази страна, да запази американския долар като основно разплащателно средство в региона, както и да противодейства на започналия задкулисен диалог между Иран и Саудитска Арабия, целящ намаление на ескалацията между двете страни. В допълнение и подразделенията на американския "Чуждестранен легион", като терористите от Ислямска държава, Ал Кайда в Ирак, Фатах Ал Шам и други уахабитски формирования трябваше да бъдат засилени с този удар.

Фонът за действията на САЩ е платежният баланс и ролята на петрола и други енергоносители като дългосрочен лост на американската дипломация. Военните разходи на Вашингтон още от войните им в Корея (1950-53 г.) и Виетнам (1955-75 г.) предизвикват най-големия дефицит в бюджета на Щатите. Проблемът за американските военни стратези днес е как да продължат да поддържат 800-те американски военни бази по света и съюзническите им сили, без да губят финансовото господство на САЩ.

През 1971 г. беше решено да се замени обвързаността на долара към златото с предлагането на американски държавни облигации като средство за валутните спестявания на чуждестранните централни банки. Оттогава те вече нямат голям избор как да инвестират валутните си приходи главно в долари от износа основно на суровини, освен да започнат да закупуват американски държавни облигации и по този начин да върнат доларите обратно в икономиката на САЩ. Ефектът от това е, че курсът на долара не е отслабнал въпреки огромните военни разходи на империята. Министерството на финансите и Федералният резерв дори не бяха принудени да повишават лихвените проценти, за да примамват чуждестранни вложители. Поддържането на долара като световна резервна валута е основен стълб на огромните военни разходи на САЩ и поддържането на широко военно присъствие в чужбина. 

Страхът от заобикаляне на тази система беше една от основните причини, поради които САЩ тръгнаха на война срещу Кадафи през 2011 г. Валутните резерви на Джамахирията се държаха в злато, а не в долари. Освен това бившият държавен глава на Либия Муамар Ал Кадафи призоваваше и други африкански страни да последват примера му, за да се освободят от клопката на долара. Най-вече заради това президентът Барак Обама атакува Либия. Резервите на страната от милиарди долари в злато бяха ограбени, модерната либийска държава бе унищожена, ефективната система за обществено образование и здравеопазване бяха ликвидирани, а публичната инфраструктура съсипана.

Основната заплаха за Вашингтон е "дедоларизацията", която преследват Китай, Русия, Иран, Венецуела, Турция и др. Иран със своята независима външна и икономическа политика, е една от страните, които застрашават тази стратегия на Хегемона. Вашингтон се ядоса на генерал Сюлеймани за успешната му борба срещу Ислямска държава и други подкрепяни от САЩ терористи в Ирак и Сирия. Целта на Щатите бе да унищожат Сирия чрез кървава братоубийствена война и да заменят централното правителство на Башар Асад с верни на Вашингтон местни лидери. Изнесени в пресата информации подсказват, че ген. Сюлеймани е бил в Ирак, за да помогне на правителството там да си върне контрола над нефтените находища, приходите от които в момента се експлоатират главно от САЩ.

Още в началото на 2018 г. американският президент Доналд Тръмп поиска Ирак да възстанови на САЩ разходите за кървавото "спасяване на неговата демокрация" - масивните бомбардировки над Ирак. А иракският петрол трябва да компенсира това. Идеята на Тръмп е, че САЩ трябва да "получат нещо" за военните си разходи за унищожаването на иракската и сирийската икономика. Този начин на мислене отразява политиката на САЩ. То обяснява и защо американците се опасяват от плана на Сюлеймани да помогне на Ирак да поеме контрола върху нефта си и представлява може би основния мотив за ликвидирането му в нарушение на всички норми на международното право.