Защо САЩ се месят в руските избори

Тони КАРТАЛУЧИ*
 
Какво ли биха казали американците, ако един прекрасен ден открият, че някои от политическите им партии се финансират с китайски пари, избирателните участъци в страната се контролират от китайски наблюдатели, а подкрепяни от Пекин кандидати прокарват интересите на Китай на американските избори? Вероятно моментално биха поискали съдебни процеси за виновните по обвинения в мошеничество, организация на бунт и дори национална измяна, с присъди между десет години и до живот (дори може би смъртно наказание), а пък по-радикално настроените биха призовали за започване на военни действия в отговор на подобна намеса, която лесно би могла да се приеме за акт на агресия.
Действително опитите за осъществяване на подривна дейност на територията на чужда държава и/или намесата в нейните избори са

своеобразен акт на агресия

А горчивата истина е, че именно такива агресивни действия осъществява от десетилетия насам по цялото земно кълбо американското правителство, използвайки за целта т.нар. неправителствени организации (НПО). Всъщност цялата днешна "арабска пролет" представлява своеобразен геополитически пожар, подпален с активната помощ на обширната мрежа от НПО, подкрепяни от големите западни държави.
В публикуваната преди време в "Ню Йорк Таймс" статия, озаглавена "САЩ помогнаха за избухването на арабските бунтове", този факт открито се декларира, като се визират "групи хора и отделни лица, непосредствено участвали в бунтовете и масовите протести, призоваващи за реформи в региона, включително египетското Младежко движение "6 април" или Центърът за човешки права в Бахрейн. Освен това такива низови активисти като йеменския младежки лидер Инстар Кади преминаха подготовка и бяха финансирани от Международния републикански институт (International Republican Institute), Националния демократически институт (National Democratic Institute) и фондацията Freedom House - неправителствена организация за човешки права, създадена във Вашингтон.
Списание Times продължава обясненията, посочвайки, че "републиканският и демократическият институт са слабо свързани с Републиканската и Демократическата партия. Всъщност те бяха създадени от американския Конгрес и се финансират от Националния фонд за демокрация (National Endowment for Democracy), създаден през 1983-а, за да разпределя грантовете, предназначени за прокарване на демокрацията в развиващите се държави. Националният фонд получава от Конгреса около 100 млн. долара годишно. На свой ред Freedom House също получава по-голямата част от своите средства от американското правителство и най-вече от Държавния департамент.
Същите НПО изиграха наскоро ключова роля в Мянма, блокирайки изграждането на мегаязовир, който би помогнал за развитието на селските райони в страната, произвеждайки електроенергия за вътрешни нужди и износ и улеснявайки напояването на околните земеделски земи. Пак те в момента

генерират социално напрежение в Тайланд

опитвайки се да улеснят премахването на 800-годишния независим политико-социален модел, който в продължение на векове се съпротивлява на посегателствата на Запада. Налице са също документирани доказателства за опитите на въпросните НПО да дестабилизират правителството на Малайзия и да улеснят идването на власт на смятания за "креатура на Международния валутен фонд" Анвар Ибрахим.
В Русия и съюзната й Беларус същата тази мрежа от финансирани от САЩ неправителствени организации се опитаха да стартират т.нар. Беларуска пролет, целяща свалянето на държавния глава Александър Лукашенко, известен като твърд противник на "пълзящата експанзия" на НАТО към беларуските и руските граници. Малко по-късно самата Русия също се сблъска със заговора на въпросните НПО, опитващи се да поставят под контрол редица местни политически институции.

Дългата борба на Русия с финансираната от САЩ подривна дейност

Не за първи път Русия се сблъсква с тази коварна "пълзяща експанзия" от чужбина. След разпадането на Съветския съюз в постсъветското пространство се формира своеобразна територия без закони, свободна за всички, където започнаха да проникват чужденците, опитващи се да създадат там свой собствен ред от хаоса. Една от водещите роли в този процес изигра руският милиардер, олигархът Михаил Ходорковски, който създаде Фондацията "Отворена Русия", в чийто Съвет на директорите беше включен знаковият представител на западния корпоративен елит Джейкъб Ротшилд, а пък Хенри Кисинджър стана председател на съвета.
Днес на всички вече е добре познат планираният сценарий - Ходорковски и мрежата, финансирани от чужбина НПО, се опитаха да консолидират в ръцете си и да предадат богатствата на Русия, както и властта в нея и съдбата на народа й, в ръцете на Уолстрийт и глобалната Лондонска "корпорация". Русия обаче не се оказа съвсем беззащитна. Реакцията й беше твърда и разрушителна - Ходорковски се оказа в сибирски затвор, където е и днес, а другите олигарси, обслужващи западните интереси, се пръснаха, подобно на хлебарки, в Лондон или Ню Йорк. В отчаян, но напразен опит да представят усилията на Русия да съхрани националния си суверенитет като "нарушаване на човешките права" Уолстрийт и Лондон формираха внушителна група за правна защита начело с адвоката глобалист Робърт Амстердам, който наред с Ходорковски защитава и друг потърпевш от опитите на Уолстрийт

да постави свои марионетки начело на властта

във всички точки на света - бившия тайландси премиер Таксин Чинават.
Съвсем наскоро, в навечерието на парламентарните избори в Русия, агенция Франс прес твърдеше, че финансираните от Националния фонд за демокрация НПО като "Голос" и интернет-сайтът slon.ru, където редовно се публикуват статии на намиращия се в затвора Ходорковски, са били атакувани с цел да им се попречи веднага след изборите да публикуват предварително подготвена информация за тяхната "масова фалшификация". Франс прес обаче не обясни защо следва да се вярва на опозиционните групи и финансираните от чужбина НПО, които са пряко заинтересовани от това партията на Путин "Единна Русия" да не спечели чиста победа на изборите.
Впрочем на официалния сайт на Националния фонд за демокрация можем да открием поразително много бъркащи се в чуждите работи НПО, които действат на територията на Руската Федерация. Между другото "Голос" е само една от многото НПО, финансирани от правителството на САЩ, контролирани от американското посолство в Москва и използвани за намеса във вътрешните работи на тази суверенна държава. Както съобщи в тази връзка агенция Франс прес: "Премиерът Владимир Путин, чиято партия "Единна Русия" спечели изборите на 4 декември, но ще има значително по-малко отпреди присъствие в Държавната дума, разкритикува неправителствените организации като "Голос", като ги сравни с Юда, предал навремето Христос". Всъщност "Голос" наистина предава руския народ, приемайки пари от чужбина, опитвайки се да реализира чуждестранни планове и маскирайки се като "демократична организация".
Между другото действията на "Голос" напълно копират режисираната от Вашингтон Арабска пролет, включително с качването онлайн на т.нар. Карта на нарушенията - сайт, в който се

публикуват измислени данни за "мошеничества"

в различни райони на Русия, като целта е да бъде ерозирана легитимността на предстоящите президентски избори, които най-вероятно ще бъдат спечелени от Путин. Самата ръководителка на "Голос" Лилия Шибанова характеризира т.нар. Карта на нарушенията като място, където всеки може да качва каквато си иска информация или примери за нарушения при провеждането на изборите. Тоест въобще не става дума за реални доказателства, а за поредния пример за тактиката на манипулиране на общественото мнение в разгара на вълненията, обхванали целия свят, реализирана от финансирани от чужбина организации. В подобен момент събираните необосновани твърдения за злоупотреби, насилие и нарушаване на "човешките права" по-късно могат да бъдат използвани от западните правителства с цел да бъде оказан натиск (дипломатически или военен) върху определени "целеви" държави (Либия и Сирия са такъв пример).
Също като в Беларус, където вицепрезидентът на Международната федерация за човешки права, (спонсорирана от Националния фонд за демокрация) и организатор на финансирания от чужбина бунт в тази източноевропейска страна беше осъден на 4 години затвор, в Русия правителството вече открито посочва имената на предателите. Между другото подобна беше и ситуацията в Малайзия, чието правителство разобличи т.нар. Движение "За прозрачни и честни избори" като заговор на чуждестранни корпоративни и финансови интереси, насочени към дестабилизация на ситуацията в страната и улесняване идването на власт на прозападно ориентиран режим начело с американското протеже Анвар Ибрахим.

Подривните действия срещу Русия и ролята на посланик Майкъл Макфол*

Във връзка със случващото се Русия вероятно ще трябва да обърне по-сериозно внимание на активността, демонстрирана напоследък от посолството на САЩ в Москва, както и на наскоро одобрения за посланик Майкъл Макфол, който е член на Съвета на директорите на Freedom House и Националния фонд за демокрация (както е известно, и двете НПО открито се месят във вътрешните работи на Русия).
В други свои публикации вече съм коментирал как редица представители на корпоративно-финансовите кръгове открито лобираха за назначаването на Макфол за посланик в Москва. Така Институтът "Брукингс" наскоро публикува своеобразна "препоръка" за Макфол, озаглавена "Дайте на следващия американски посланик в Русия достатъчно мощен инструментариум за защита на човешките права". Още в самото заглавие на този материал личи неговата неискреност, тъй като както е добре известно, понятието "човешки права" традиционно се използва за поставянето на американските интереси над тези на Русия. Написаната от водещата фигура в Института "Брукингс" Робърт Кейган и президента на Freedom House Дейвид Крамър част от този "опус" започва с призив към Сената на САЩ незабавно да утвърди кандидатурата на Макфол за посланик в Москва. Така Кейган и Крамър твърдят, че САЩ трябва да дадат на Макфол пълномощия за "санкции" против руските държавни чиновници, обвинени в нарушаване на човешките права. Ако се съди по досегашното развитие на отношенията между САЩ и Русия, в тази сфера и в частност по

открития и почти фарсов поход

на Робърт Амстердам в защита на намиращия се в затвора негов клиент Михаил Ходорковски, можем да предположим, че въпросните "нарушения" вероятно ще включват и вкарването в затвора на едни или други политици или финансисти заради тежките престъпления, извършени от тях на служба на американските корпоративно-финансови интереси.
Във въпросното послание на Института "Брукингс" се изброяват "заслугите" на Макфол като например: "прокарване на демокрацията" (разбирай намеса във вътрешните работи на други държави), срещи с представители на "гражданското общество" в Русия (разбирай сговор с финансираните от САЩ неправителствени организации и лидери на политическата опозиция), както и отличните му отношения с активистите на руската опозиция, работещи във Вашингтон. Посочва се в частност колко важно е бързото назначаване на Макфол за посланик в Москва, за да може той да даде собствената си "оценка" на предстоящите в Русия избори. Макар че в посланието това не се споменава, лично аз съм сигурен, че още през следващите месеци "прокарването на демокрацията", с което ще се заеме Макфол, ще бъде озвучено в медиите от името на някои руски политически партии. 
За да разсеят всички съмнения относно това как в Института "Брукингс" тълкуват "нарушенията на човешките права", Кейган и Крамър дават пример с британския финансист Сергей Магнитски от Hermitage Capital Management, която фирма, макар че работи най-вече на руския пазар, много държи централата й да бъде на Каймановите острови. Както е известно, Магнитски беше арестуван за неплащане на данъци и данъчни измами и пратен в затвора, където по-късно почина. Както можеше да се очаква, сега САЩ и Великобритания се опитват да изкривят обстоятелствата на смъртта на Магнитски с помощта на финансираната от тях Фондация Redress, чиято централа е в Лондон. Изпратеният от нея в ООН доклад е поредния класически пример за това как темата за "човешките права" може да бъде насочена против определена държава и да се използва в интерес на Запада. Всичко това дава известна представа какво можем да очакваме, когато Макфол се развихри в Москва, реализирайки

англо-американската стратегия на глобална дестабилизация

Кейгън и Крамър лансираха кандидатурата на Макфол за този пост с цел по-нататъшната намеса във вътрешните работи на Русия и дестабилизиране на ситуацията в съседните й държави, така че да се попречи на възраждането на Русия като суверенна световна сила. Както и за да се разиграе картата на т.нар. стратегия на глобалното напрежение,  принуждавайки притиснатите развиващи се държави да се консолидират в своеобразен "съюз", за да се противопоставят на откритите атаки на Запада, който обаче на един по-късен етап да бъде кооптиран и интегриран в доминирания от САЩ "нов световен ред". При всички случаи Макфол очевидно не олицетворява идеалите, принципите или законите на американския народ или Конституцията на САЩ, нито пък е представител на универсалните ценности, свързани с уважението към националния суверенитет. Утвърждаването на кандидатурата му от Сената на САЩ демонстрира двуличието на сенатския Комитет по международни отношения и задълбочаващото се разминаване между него и волята и стремежите на избралите го американци. Макфол олицетворява корпоративно-финансовите елити и плановете им за изграждане на т.нар. нов световен ред (разбирай империя), жертвайки още повече американски животи и американски пари и позволявайки на изключително богатия елит да доминира тотално над прогресивно обедняващото американско мнозинство.
Разяснявайки какви са на практика "пълномощията" и намеренията на Макфол, както и

за кого и защо работи той

и систематично бойкотирайки и освобождавайки се от потребителския мироглед, който се оказва най-подходящото "гориво", захранващо мощта на корпоративно-финансовата олигархия, можем да коригираме това очевидно и все по-разширяващо се разминаване между онова, което наистина е най-доброто за Америка, и това, което искат олигарсите, стремящи се да господстват над нас, обикновените американци.
Междувременно в Русия както и във все повече други държави вече не се боят открито да посочат и привлекате към съдебна отговорност агентите, действащи на тяхна територия и финансирани с парите на американските данъкоплатци, които подстрекават към бунт срещу собствените си правителства. Време е нещата да се променят. Хората на Запад трябва да принудят собствените си правителства да се отчитат пред обществото. Както развиващите се държави започват да разобличават и арестуват участниците в този глобален заговор, така и Западът трябва да започне да разобличава лицемерието на адептите на тази програма за действия. А именно - лидерите и ръководствата на организациите, планиращи подобни действия и осигуряващи средствата, използвани за тази глобална дестабилизационна игра, принуждавайки определени държави да понесат съответната отговорност за използване парите на данъкоплатците за финансиране на политически хаос в чужбина, докато икономическият и социален разпад се стоварва върху американците и европейците в собствения им дом.
-----------------------
* Авторът е американски геополитически анализатор, специалист по проблемите в Азия. През последните години живее в Банкок, Тайланд. Статията е публикувана в канадското издание Globalresearch.
 
Превод Нако Минчев