Защо премълчаваме заслугата на Русия?

Димитър ТОМОВ

За 136-и път България се зарадва чрез официални чествания на Възкресението си като държава върху картата на Европа и света.
Радостни, тържествени и официални слова към ликующия български народ прогласиха първите български мъже. От високопарната протоколна логорея "благодарното" множество слушатели за пореден път бе облъчено чрез най-посредствен словесен изказ със скучни, дълбоко безсмислени фрази и цели изречения, без да се упомене ясно, с простичка и искрена благодарност едно: кому България дължи свободата си подир 500-годишно бездържавие, вследствие на т.нар. османско присъствие, траяло от 1396 до 1878 г.
Поради что вий, най-първи български държавни мъже, се срамите или стеснявате да изречете на глас историческите факти, които осветляват вековечната историческа истина: че без кръвта на руските солдати, както и още на румънските, финските, белоруските и украинските воини, свободата на България и българите нямаше да се състои; че Русия завинаги ще си остане Освободителка на България. Ама имало геополитически и н'ам к'ви си още интереси. А нима сега, през ХХІ век, тези интереси да са изчезнали?
Уважаеми читатели от всякакъв произход и всякаква верска принадлежност, либерали или консерватори, вероятно България е единствената страна в света, която завинаги ще среща руските войски като освободителни.