14 Юни 2021понеделник21:30 ч.

Избягали от войната етиопци са се наредили на опашка за храна в бежански лагер в съседен Судан, съществуващ благодарение на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Обитатели на лагера са вече 10 000 души

ГЛОБУС

Защо пламна гражданската война в Етиопия

Местно племе, представляващо 6% от населението на страната, отказва да се примири със загубата на водещи позиции

/ брой: 229

автор:Елиана Иванова

visibility 1015

На фона на пораженията от коронавирусната пандемия и ангажираността на водещите държави да се справят с нея на национално и глобално ниво, се събудиха "заспали" локални конфликти. Те сякаш са чакали благоприятна възможност, за да изригнат.

След Кашмир и Нагорни Карабах, такъв конфликт пламна и в Етиопия. От 4 ноември в страната, намираща се в региона на размирния Африкански рог, бушуват сблъсъци между официалното правителство в Адис Абеба и Народния фронт за освобождение на Тиграй (НФОТ), който се е укрепил в най-северния район на Етиопия. След избирането на Абий Ахмед за министър-председател през 2018 г. връзките вътре в Етиопския народен революционен демократичен фронт (ЕНРДФ), който е управляващата коалиция, започнаха да се разхлабват. Доминиралият доскоро в политически живот на Етиопия НФОТ бе плавно изместен от реформистки настроено и визионерско правителство. Стъпка по стъпка се стигна и до кървавите сблъсъци, разтърсили страната през ноември. Настояването на НФОТ да продължи с планираните регионални избори през септември, въпреки противоречивото по конституция решение на федералното правителство за отлагане на националните и местните избори до 2021 г., заради коронавируса, задейства светкавично опозиционните сили. Ситуацията ескалира в сблъсъци между НФОТ и федералните сили, разположени в региона. Последваха обвинения от страна на Абий Ахмед, че НФОТ са нападнали етиопска военна база в района и тези агресивни действия го оторизират да хвърли армията срещу бунтовния северен регион на страната. Поставен бе и ултиматум НФОТ да се откаже от поетата офанзива срещу правителството, за да се избегне намесата на армията и причиняването на цивилни жертви. След отхвърлянето на ултиматума, армията поде военна кампания и завладя Мекеле, регионалната столица на Тиграй. До неделя изглеждаше, че ситуацията е овладяна, но в понеделник лидерът на НФОТ Дебрецион Гебремикаел информира, че организацията няма намерение да се предава и смята да продължи борбата в защита на своето право на самоопределение. Част от бунтовните сили съобщиха още, че са свалили военен самолет и са си възвърнали град, овладян от федералните сили.

Сложният племенен характер на държавата, 

обективните исторически характеристики, както и конфриктността на региона си казаха тежката дума. Икономиката на Етиопия е една от петте най-бързо растящи в света. За нея са характерни силна стратегия за развитие, инвестиции в инфраструктурата на публичния сектор, включително голяма ВЕЦ и железопътна линия до Джибути, икономическата либерализация чрез разширяване на услугите и туризма. Селското стопанство остава крайъгълният камък на икономиката. Етиопското правителство приоритизира услугите, което доведе до значителен напредък в социалните показатели и показателите за развитие. Властта също успя да поддържа по-слабо изразено ниво на неравенство в доходите. Освен това Етиопия има второто след Нигерия най-бързо нарастващо население в Африка. Мнозина гледат на Етиопия като  силна, стабилна държава в един бурен и засегнат от конфликти регион. Тя е важен регионален играч, а столицата й Адис Абеба е седалището на много международни и регионални органи, включително Африканския съюз и Икономическата комисия на ООН за Африка и други. 

За разлика от повечето си съседи, Етиопия отблъсква имперските сили и никога не е била обект на колониално управление. Избухналата гражданска война в началото на ноември безспорно изненада международната общност. Изострянето на вътрешните противоречия започна да се забелязва осезаемо след встъпването на длъжност на Абий Ахмед. Основните линии на конфликта са свързани, от една страна, с формата на управление на държавата и изместването на тигрейците от водещите политически постове и структури, а от друга, с променените обстоятелства в геополитика на Африканския рог.

Абий Ахмед, най-младият министър-председател в историята на страната, представител на етноса оромо, който е най-многобройният в Етиопия. През 2019 г. става лауреат на Нобелова награда за мир заради усилията му за прекратяване на дългогодишния конфликт със съседна Еритрея и постигане на мирно споразумение. Сред първите действия на харизматичния лидер бяха и приемането на закон за амнистия, който доведе до освобождаването на политически затворници. Той премахна етикета "терористична групировка" на редица организации в страната, възстанови политическите партии, приватизира някои от големите компании на Етиопия, включително националния авиопревозвач. Абий извърши фундаментална реконструкция по върховете на управлението, назначавайки опозиционни политици, жени и хора от мрежите на гражданското общество. 

Според някои анализатори обаче действията на Абий Ахмед са насочени в друга посока: 

централизирана и унитарна страна, 

в която центърът определя политическите, икономическите и културните политики на периферията. Като конкретно действие в тази посока се разглежда опитът на етиопския лидер да създаде Партия на просперитета през ноември 2019 г., която да включва представители на партиите, участващите в Етиопския народен революционен демократичен фронт, както и някои по-малки партии, останали в периферията. Тогава много етиопци припознаха новия политически проект като възможност за решаване на много от вътрешните конфликти в страната с етнически и териториален елемент. Но партията на просперитета не се хареса на членовете на НФОТ, които поддържат федералния характер на страната и правото на самоопределение на етническите групи. Те видяха в проекта заплаха за своите позиции в страната и това бе втория удар по тяхната политическа доминация в Етиопия след избора на представителя на оромо за политически лидер. 

Структурните причини за уязвимостта на политическата система в Етиопия датират от времето на военната хунта, която управлява страната от 1974 г. до 1991 г. Тогава коалиция от бунтовнически сили, наречена Етиопския народен революционен демократичен фронт (ЕНРДФ), извърши преврат и свали режима. ЕНРДФ бе съставен от четири формации: Народен фронт за освобождение на Тиграй (НФОТ), Националното демократично движение Амхара (НДДА), Народната демократична организация Оромо (НДОО) и Южноетиопския народен демократичен фронт (ЮНДФ). Конституцията от 1994 г. установи мултикултурна федерация, основана на етнонационално представителство. Тя превърна Етиопия от централизирана във федерална държава. Въпреки многопартийния характер на ЕНРДФ като управляващ съюз, НФОТ под ръководството на Мелес Зенави доминираше на етиопската политическа сцена в продължение на почти три десетилетия. На 4 януари 2018 г. оставка от премиерския пост и от лидерството на ЕНРДФ подаде Хайле Седален и оттогава до ноември се наблюдаваше преход към мирна смяна на ръководството. 

Сблъсък с регионални последици

Най-изненадващо бе постигнатото мирно споразумение с Еритрея, което бе следствие от идването на власт на новото правителство. Това бе и третият удар за амбициите на НФОТ, тъй като в лицето на Еритрея те виждат вечен и смъртен враг. В разгара на гражданската война през ноември членове на НФОТ побързаха да бомбардират столицата на своята съседка. За Абий сделката с Еритрея е също така възможност за намаляване влиянието на НФОТ. Макар тигрейците да представляват едва 6% от населението на Етиопия, управлението им между 1991г. и 2018 г. пусна дълбоки корени в етиопската държава и администрация, особено в службите за сигурност и разузнавателния сектор, които са почти изцяло доминиран от тях. Освен заплахата за съседна Еритрея, надвисва опасност за дестабилизация на целия Африкански рог. От една страна, заплахата е свързана с емигрантите, които наводняват основно Судан и Еритрея в опита си да избягат от кървавия конфликт в страната си. От началото на конфликта до момента над 40 000 етиопци са преминали на територията на Судан. От друга страна, военните действия вътре в страната, пречат на етиопските военни сили, които се борят срещу радикални групировки в съседните страни като например  Ал-Шабаб в Сомалия. 

Стачка спира морския транспорт в Гърция

автор:Дума

visibility 112

Англия отлага отпадането на ковид мерките

автор:Дума

visibility 241

Израел има нов премиер

автор:Дума

visibility 368

Датата

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 112

"А" добре! Чакаме "Б"

автор:Велиана Христова

visibility 480

/ брой: 111

Преди 98 години убиха Александър Стамболийски

visibility 322

/ брой: 111

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ