Защо парите бягат

През последните две години България е получила нетна помощ от ЕС 6 млрд. евро. За същото време 6,5 млрд. евро предимно български капитали са напуснали страната. Общо от 2010 до 2017 г. в чужбина са изтекли 13 млрд. евро. Оказва се, че липсващата половина от критичния за нашата страна икономически ръст се дължи именно на бягството на пари от държавата. Тук не влизат криминалните схеми за пране на пари и незаконните трансфери.
Според експерти изтичането на средства от България се равнява на една четвърт от образуването на първичния брутен вътрешен капитал на страната. Причината за това опасно явление е преценката на инвеститорите, че трудно могат да намерят приложение на парите си в националната икономика. Капиталовложенията в България се преценяват като рискови от страна на предприемачите, които предпочитат да изнесат парите си, без да нарушават закона.
Кой здравомислещ инвеститор може да си позволи лукса да пренебрегне всекидневните скандали, които разтърсват непрозрачната ни и непредвидима съдебна система? В нормалните държави съдопроизводството се възприема като стожер на бизнес средата за играещите по правилата. Кога у нас това се е случвало?
Лошото качество на българските институции е началната точка на порочния кръг между нестабилната среда за правене на бизнес и изтичането на капитали.
Освен това сметките за получаване на печалба от инвестициите се правят за дългосрочни периоди, поне 10-15 години. Банките отпускат кредити само при представяне на бизнес планове с подобни времеви хоризонти. Щом инвеститорите не виждат стабилизация на икономическата среда в средносрочен план, значи те не биха могли да очакват вложените пари скоро да започнат да се връщат във вид на дивиденти. В такъв случай единственият отговор на въпроса дали си струва да се инвестира в българската икономика е "Забрави!".
Бизнесът не се нуждае от специални покани, за да вложи парите си в определена държава. Ако преценят, че условията в България са стабилни и имат шанс да спечелят, бизнесмените сами ще дойдат, защото това им е работата - да търсят добра доходност на своите пари. Но съдебната система не е сама в усилията да се прогонят парите от страната. Към нея трябва да се прибавят и нерешаваните с години проблеми във вътрешния ред и сигурност, в банковия и финансовия контрол. Именно българските институции са тези, които изпращат погрешни сигнали към инвеститорите. За България е валидно правилото, че колкото един инвеститор е по-голям, толкова повече е застрашен от неприятности.
Но и зад граница българските капитали не служат като средство за директни инвестиции. С тях се купуват ценни книжа на други държави и портфейлни инвестиции с минимална доходност. Или просто се внасят в банки като депозити срещу нищожни лихви. В крайна сметка въпросът защо парите продължават да напускат България, където със сигурност биха имали по-висока доходност от чужбина, в случая има два отговора. Първият е, че парите обичат тишината, а вторият е, че в своето движение капиталите като водата търсят най-малкото съпротивление. Явно тези две условия ги няма у нас.