Защо не сме Дания

България е най-бедната страна член на ЕС. По БВП на глава от населението, по размер на заплати, пенсии и социални помощи, по средства за образование, наука, здравеопазване и прочие. Усещаме го по живота си. Всекидневно. И без констатациите на Евростат, Световната банка или Националния статистически институт. Бедността ни е парадоксална. Защото е следствие на нашето богатство, на което обръщаме гръб и разпиляваме лекомислено с безгрижието на хора, живеещи ден за ден. Ние ежегодно губим стотици от най-добрите си млади умове, които отиват да учат в чужбина. Ние вече години наред се разделяме с хиляди специалисти - лекари, инженери, медицински сестри, софтуеристи, които заминават на гурбет зад граница. И които няма да се върнат. Те имат право да търсят щастието и реализацията си по света.
Обаче...
Нека сме наясно. Те са това, което са и благодарение на всеки един от нас, оставащите тук. Нашите данъци осигуриха безплатното им обучение и квалификация. Те ще създават добавена стойност за чужди икономики. А нашата? Тя какво? Вечен донор на сиво вещество, приют за несретници и непоправими донкихотовци?   
Богатството, като причина за бедност е парадокс. По нашенски. И е немислимо за държавите с висок стандарт. Ако сте датски гражданин например и повече от половината ви доходи за финансовата година ги изкарвате зад граница, ще плащате с около 1000 евро повече на хазната в сравнение със сънародниците си, предпочели да се трудят в Дания. През седмицата датският вестник "Копенхаген пост" съобщи, че страната е заплашена със санкции от ЕК заради тази данъчна политика. Понеже затруднявала свободното движение на работна ръка. Предупреждението на Брюксел е от лятото, но реакция от правителството до момента няма. Данъчните закони все пак са приоритет на националното законодателство. Дания не е България. Тя няма да допусне богатството да генерира бедност. Ние защо го правим?...