Защо не гласувах за БСП

Антон Гицов

Съгласно анализите за изборите, една от причините за провала на БСП на тези избори (а всъщност и на предишни избори), не основна, но важна, е ниският и очевидно намаляващ процент от млади гласоподаватели, които гласуват за Коалиция за България.
 Но не само това е причината, що се отнася до възрастта на електората на БСП. Ето, аз съм един пример. На 72 години съм, израснал съм в бедност в миньорския Перник, приет съм в БКП на 27-годишна възраст, покойният ми баща, бивш зам.-председател на профсъюз на миньорите през 60-те години, е бил ремсист, аз съм бивш дипломат с над 20-годишна кариера, уволнен от Стоян Ганев през 1992 г., абсолютно ляв по убеждения съм, образован съм с две висши образования, публицист съм, имам много статии в ДУМА и в други всекидневници. Но не гласувах за БСП. Защото:
С участието в управлението на тази партия и при неин министър-председател през 2007 г. беше въведен неприлаган в никоя развита страна антисоциален плосък данък, облагодетелстващ богатите и ощетяващ бедните. Тази партия преди последните парламентарни избори обеща, че ще преразгледа въпроса за премахването на плоския данък и въвеждането на прогресивен такъв, но не го направи.
 Българският военен министър Ангел Найденов от тази партия заяви, че военната ни авиация е прекалено зависима от Москва чрез доставката на резервни части и наново започна да се прокарва лансираната от правителството на ГЕРБ идея да бъдат закупени без конкурс трета ръка американски F-16, въпреки че те ще бъдат едва ли не на цената на нови руски изтребители.
 Българският министър на външните работи Кристиан Вигенин направи посещение в Киев, с което легитимира незаконно установената власт в тази страна - един недипломатичен ход по отношение на такава велика сила като Русия, основен доставчик на суровини за страната ни, и чиито пазари са от огромно значение за българския експорт.
  БСП наново влезе в коалиция с ДПС, основателят на която в ранните години на демокрацията Ахмед Доган поиска забраната й, а през студените месеци на 1997 г., когато се сваляше правителството на Жан Виденов, на съвместен с митинг със СДС от трибуните на платформата пред "Св. Александър Невски" скандираше "Кой не скача е червен" и "Червени боклуци". Аз бях там, на този митинг.
  БСП не само влезе в коалиция с тази партия, възприемана от левия електорат като етническа и партия на обръчите, но и издигна за министър-председател бившия зам.-председател на Националния изпълнителен съвет на СДС Пламен Орешарски, личност с нескрити десни убеждения.
Представителите на БСП в правителството участваха в предлагането и дори защитиха кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, възприеман не само от левия електорат, но и от широкия спектър на българската общественост като медиен магнат и олигарх - ход, който предизвика масови вълнения и нестихващи протести в страната и отблъсна много привърженици на партията.
 Ръководството на БСП изключи от партията Георги Първанов и негови съмишленици (не съм симпатизант на Първанов, защото като президент се обяви против влизането на България в НАТО, а след това се отметна) за фракционна дейност, практика от периода през 30-те години в Съветския съюз, когато Сталин изключваше от партията нейни видни деятели, които считаше за съперници. За сметка на това, видна фигура в БСП е възприеманият като олигарх Георги Гергов, лидер на социалистите в Пловдив, който, когато през 1997 г. СДС дойде на власт, заяви, че принадлежи на синята идея.
С една дума, не гласувах за БСП, защото не припознавам в нея истинска лява партия, защото не приемам стремежа й да бъде на власт с каквито и да е съюзници. Ще гласувам един ден за нея, ако тя радикално се промени и заяви своя стремеж за собствено управление, без да прави компромиси в ущърб на своите симпатизанти, а всъщност понякога - и в ущърб на страната ни, както посочих по-горе в някои примери. Предпочитам да принадлежа към и да гласувам за една лява партия, независимо колко години ще бъде в опозиция, ако тя е истинска лява, демократично устроена, праволинейна и последователна. Защото, ако стане такава, тя няма да е вечно в опозиция и когато дойде на власт, наистина ще е в състояние да осъществи важни социални програми, наред с успешно развитие на икономиката - това, което са постигнали социалистите в много европейски страни.