Защо на изборите срутището ГЕРБ затрупа БСП

Петър СТОЕВ,
член на РС на БСП - Слатина

Дни наред гледаме, слушаме и четем оценките на страстни, пристрастни и безпристрастни анализатори на резултатите от изборите на 4 април и конкретно на оценките за загубата на БСП, сравнима с катастрофа спрямо 2017 г. Всеки от своята наблюдателна вишка обяснява причините за този срив.

За всеки резултат, включително и за този, има обективни, външни причини, и субективни, опиращи до ръководството на партията и лично до председателя. Външните причини винаги са оказвали огромно влияние, но през последното десетилетие  те стигнаха непознати висоти и последици.

Неоспорим факт е, че повече от 30 години социализмът като идеал и практика е подложен на тотално очерняне и отрицание. И ако в първите години на реставрацията на капитализма това беше главно върху грешките и извращенията на държавния социализъм, сега антикомунизмът, антисоциализмът и неолиберализмът се превърнаха в нова господстваща вяра на второ българско поколение, родено след 10 ноември. Новата вяра във всемогъществото на "свещената" частна собственост, индивидуализма, егоизма и парите зарази като КОВИД огромната част от българите. БСП, както и другите леви партии, не оказаха нужната съпротива, а в много отношения бяха и съучастници за днешното господство на "новите ценности". Срещу това гигантско цунами, срещу тази идеологическа Фукушима бяха безсилни Първанов и Станишев, Миков и Нинова. Вече четвърт век.

Идеологическата радиация

на неолиберализма до такава степен ни е облъчила, че най-бедната страна в Европа, рекордьор по социално неравенство, свръхбогатство на едно малцинство и мизерия на по-голямата част от населението, непрекъснато ражда нови десни партии. Нови борци за още по-голямо неравенство. Само през 2020 г. се пръкнаха няколко.

От устата и писанията на трубадурите на капитализма и неговата най-висша форма - неолиберализма - не слизат имената на десните икони Бърк, Хайек, Мизес, Ан Райд, Бжежински, Фукуяма, на политици като Рейгън и Тачър и всички останали апологети на тази система, "която ни убива". А голяма част от левите теоретици и политици забравиха, или се страхуват да произнесат, имената на Маркс, Енгелс, Бебел, Ленин, Грамши, Благоев, Димитров и плеяда дейци на световния и българския социализъм. Социализмът е бъдещето на света за един от най-великите учени на ХХ век - Алберт Айнщайн! Но до колцина ученици, студенти, образовани и необразовани българи е стигнало неговото верую? С изключение на първото десетилетие на промените, почти няма персонален отговор на тоталната антикомунистическа пропаганда, на българските експерти на прехода. На пръсти се броят мохиканите, които не са свалили знамената. Мълчанието, примирението в идеологията води до свлачище и срутище. Може да се срути само онова, което е построено от хора. Тук вакуум няма и е недопустимо да се правят безпринципни идейни компромиси. Дали ще мълчим и ще отстъпваме пред антикомунистите до "Края на историята"?

През последните десет години партията-държава ГЕРБ разполагаше официално с 500 милиарда лева и 25 милиарда евро и Борисов ги изразходваше, подкрепян от българската олигархия, от Брюксел и Вашингтон, така че да растат неравенството, емиграцията, смъртността и ускорението на демографската катастрофа. България счупи всички негативни рекорди в Европейския съюз. Тези и други пари от различни външни и вътрешни чекмеджета се харчеха за пътища, магистрали, саниране, метрото на София, но с голяма част от тях се купуваха политолози, антрополози, социолози, медии, журналисти, патриарси и владици. Купуването на гласове е престъпление, но не и когато го правиш така, че да ти целуват ръцете пред камерите. БСП разполага със субсидията и членския си внос. Колко са - личи си по обема и тиража на вестник ДУМА, на списание "Ново време" и непрекъснатите повторения на предаванията в БСТВ. Съотношението е несравнимо. Борисов е вторият след Иван Костов, който нанесе

истински финансов удар и санкции за социалистическата партия

за да заглуши нейните основни трибуни.

В класовото общество, каквото е българското, те са в ръцете на господстващата класа. Това днес са капиталистите, новата буржоазия. Част от тази буржоазия е произлязла от дейци на БКП и БСП, на техни наследници. Всички медии - от БНТ до телевизия "Европа", бълват антисоциализъм, а в България се реабилитират и възхваляват фашизмът и русофобията, заменила антисъветизма. Хората се страхуват. За работата, за здравето, за живота си. Това трябва да се признае, да се каже  твърдо, на разбираем социалистически език от всички леви политици. Да се говори истината и само истината, да не се лъже и да се хранят с илюзии хората. 

Има и други външни причини, но за тази тежка загуба, наричана и катастрофа, основните са субективни и опират до ръководството на партията и всичките й органи. От председателя и ИБ на НС на БСП до последната партийна организация. За пореден път срещу партията-държава ГЕРБ 

БСП не успя да формира широк единен, народен фронт

нито с левите, нито с останалите близки до нея партии и сдружения. Лозунгът "Само БСП може да свали ГЕРБ и модела "Борисов" бе погрешен. Този модел може да се свали от обединен анти-ГЕРБ фронт. Както БКП го разбра след 1923 г. - че фашизмът може да бъде свален единствено с широк Отечествен фронт. Без надежден съюзник не е възможна нито победа, нито действено управление.

За съжаление, от години БСП не привлича, а отблъсква другите леви партии и някои патриотични формации, което разпилява левите сили. Този път се стигна дори до ненужни вътрешнопартийни личностни сблъсъци, които, вместо да затихнат след конгреса, се засилиха и продължиха до самите избори. Това се отрази крайно отрицателно и допълнително

демотивира левите гласоподаватели

Резултат - третото място. Очевидно е, че имаше вътрешнопартиен наказателен вот от социалисти и леви хора. Те не са гласували за другите, а са се отказали от вота си. Може ли сега ръководството да обясни как така в държавата, рекордьор по бедност и всички отрицателни показатели, противниците на БСП вече разполагат с близо 200 депутати в новото 45-о Народно събрание! Вторачили се само в партията ГЕРБ и вожда й Борисов, като че ли не виждаме, че всички други стари и нови партии също са  противници на БСП, а в идейно отношение някои са  крайно десни. Как е възможно за БСП да са гласували 480 124 души или 15,01% - реални 7,13% от имащите право на глас българи? Още по-тревожно е, че в четирите най-големи града на България, където е съсредоточено най-активното, образовано и с по-високи доходи население, резултатите са не 15, а 13 и 11%! Трябва ли да се направи изводът,  че близо 90 на сто от българите са с десни убеждения? Кой ще повярва в този абсурд? Загубата на половин милион гласове е в резултат на серия от погрешни действия през последните години, особено действията след вътрешнопартийния избор и юбилейния ни конгрес. Сериозна критика заслужава самата кампания, което е друга, голяма тема, и тя изисква отделен анализ. Пандемията повлия, но тя повлия и на другите. 

Ние се обявяваме за 

алтернатива на модела

но едно е да се заявиш, друго е да го докажеш и трето - да го направиш. БСП не успя. Хората с леви убеждения са повече от десните, но не сме в състояние да ги накараме да ни повярват.

Очевидно е, че се налагат и действителни организационни промени. При новите условия много от днешните ОПО вече са неадекватни - както в квартала и блоковете в големите градове, така и в обезлюдяващите села, в които са останали главно стари и болни хора. Не можеш да влияеш, ако не си в заводите и фабриките, във фирмите и фермите, в колежите, в университетите и научните институти, на улиците и площадите, в медиите. Сред синдикатите. Разбира се - под друга форма и структури. Там, откъдето БСП излезе преди 30 години, се наместиха десните. И от всевъзможни катедри и трибуни официално проповядват и налагат новите "ценности". Другото е херметизация. А херметизацията води до изолация. Нито един политически проблем не може да се реши без решаване на главния - осъзната и приета с разума идентичност и възстановена вяра в идеала, записан в програмата и устава. Нужни са не деидеологизация и прагматизъм, а реидеологизация и репартизация на всички равнища. Друг път няма и не е предложен никъде.

При създадената обстановка е крайно време БСП да се заеме със себе си. Да върне дискусиите и диалога, приобщаването към непреходни нравствени ценности. От идеите и подготовката на нова програма, яснота за социализма на XXI век - до нова адекватна организационна структура, която да съдейства за постигането на тези цели. Това го налага и свиването наполовина на държавната субсидия, ако "реформаторът" Станислав или други погребални агенти на БСП не решат да я доведат до 1 лев!

В следващите дни са нужни важни, решаващи стъпки, ръководени от разума, а не от емоциите на този или онзи. Сегашното ръководство разполага с малко повече от 100 дни, в които е длъжно до 130-годишния юбилей на 2 август да изведе от нокдауна партията и да я подготви за предстоящото ново сражение.