Защо?

На хората наистина им писна от проценти, партийно надскачане, социологически и всякакви там проучвания и някакви извадки, пък макар и представителни. И това е така, защото повсеместно българското население извади дебелия край с посредствено съществуване, а тревожно много и с... чиста мизерия. 

За тези наши сънародници Европа и нейното междудържавно обединение е нещо по-отдалечено, в много случаи и неразбираемо. Те имат свои ценности, предавани от поколения, които следват като дълг към предците си. Харесват и общоконтиненталните норми на поведение за морал, етика и солидарност. Но в ограничения свят на нарастващ недоимък все по-трудно припознават като своя кауза партийни избраници, които ще отстояват правата им в далечния във всяко отношение за тях Брюксел.

Бих искал думите ми да не прозвучат като упрек към когото и да било, а най-малкото срещу отрудените хора, водещи титанична битка за съществуване в създадената през последните години агресивна среда за що-годе поносим живот. Напротив, разбирам техните вълнения и нагласи, пък и вероятното им неучастие в европейския изборен процес. Но дали тяхното отсъствие пред урните не е и своеобразен протестен вот? И то не срещу определените личности да ни представляват в Европейския парламент и точно против определена партия, а срещу откраднатото цяло десетилетие от нашия живот.

Абсолютно наясно съм, че подобна теза ще срещне много противници. И това ще бъдат хора, които са намерили и намират добра реализация в сегашната система на управляем хаос, но и такива с отлично приложими професии за новото време. Обществото ни обаче не се състои само от приближени на управляващите и разширяващи се кръгове около тях, от високоплатени компютърни специалисти, фирмаджии, отделно далавераджии, но и покорни държавни чиновници. Далеч по-голямата част от българите стене в окото на кризата и се гърчи на самия край на опашката в Евросъюза. Ето защо липсата и на техния глас в изминалия неделен изборен ден бе всъщност крясък за промяна на политическото статукво у нас, но и призив Европа да изостри слух за проблемите ни.

Закономерно някои ще възприемат думите ми като своеобразно оправдание за отстъплението на БСП с няколко пункта пред управляващата ГЕРБ. Но преценете сами. Не е ли по-важно, че левицата не губи, а прибавя привърженици към своето електорално тяло, а ГЕРБ продължава отстъплението. И защо поначало се възприе разбирането, че тези избори са много показателни за бъдещите нагласи на гражданите, когато точно на тях отзивът у нас е по-скромен, а този път - катастрофално нисък.

Да не говорим и за непрецизираният във времето, независимо от безспорните факти, натиск от опозицията с изваждането на светло на корупционни практики. Те наистина отвратиха обществото, но явно по-малко онази негова част, която все още възприема магистралите, пречиствателните станции и запушването на устите на справедливо протестиращите с наши пари като "основни приоритети" за... оцеляване. При това за сектори, които освен средства искат активна политика и дългосрочна стратегия, от които управляващите упорито странят. 

Това са само някои от причините за изпращането в Брюксел на един или двама депутати по-малко от левицата, което не е драма, но не е и повод за успокоение. Та представляващите ни трябва да водят не своите, а нашите битки в столицата на Европа. А тук, на място, неизбежно предстоят големите сражения между БСП и ГЕРБ на местния вот и все по-неизбежните предсрочни парламентарни избори.