Защо левицата в Хърватска изгуби отново?

    На 11 януари 2015 г. завърши поредният избирателен цикъл в най-младата страна членка на ЕС - Хърватска. На шестите поред президентски избори от обявяването на независимостта на страната подкрепяният от левицата и най-голямата лява партия - Социалдемократическата (СДП), действащ президент Иво Йосипович изгуби от кандидатката на десницата Колинда Грабар-Китарович. Нейната кандидатура беше издигната от най-голямата дясна опозиционна партия в Хърватска - Хърватската демократична общност (ХДЗ). Ако трябва да бъдем съвсем обективни, Йосипович изгуби с около 1%, но в крайна сметка това не е толкова важно. По-интересното е, че хърватската десница в лицето на ХДЗ бележи постоянен подем от 2010 г., когато на власт в страната дойде лявата СДП и се сформира правителството на премиера Зоран Миланович. В този ред на мисли следва да се отбележи, че ХДЗ победи още два пъти по времето на мандата на Миланович - и на местните избори през 2013 г., и на последвалите ги избори за депутати в Европейския парламент през 2014 година. С други думи - ХДЗ придоби манталитета на победител и победата на Китарович като че ли е поредната прелюдия към победата на ХДЗ и на парламентарните избори през есента на т. г. Или по-кратко казано, ХДЗ и десницата в Хърватска най-вероятно ще имат комфорта във всички нива на представителната, законодателната, изпълнителната и местната власт. Във всеки случай може да се отчете, че ХДЗ напълно се е възстановила от удара, нанесен й от бившия премиер и неин лидер Иво Санадер, който понастоящем обитава килия в загребския затвор "Реметинац" в очакване на поредното обвинение за корупция...
    Много от анализаторите смятат, че загубата на Йосипович е в резултат и на голяма доза субективен фактор. В стремежа си да се хареса и на левите, и на десните, и да "бъде президент на всички хървати", действащият хърватски президент се опитваше да лавира и не се разграничи категорично от редица непопулярни действия от страна на управляващата СДП и не отправи публично градивна критика към бившите си съпартийци. От друга страна, Йосипович явно подцени капацитета на противника си Китарович и политическата сила, която я издигна. Поради тази причина той вероятно проведе и вяла предизборна кампания с увереността, че изборите са само формалност към акта на преизбирането му. Несъмнено така са смятали и в предизборния му щаб и въпреки че имаха на разположение две седмици между първия и втория кръг на изборите, а разликата беше само 1,5% в полза на Йосипович, не бяха предприети никакви сериозни мерки за повишаването на активността на ляво ориентираните хърватски гласоподаватели. Още по-малко беше активизирано лявото крило в хърватската диаспора, която гласува почти 90% в полза на Китарович, т.е. за ХДЗ.
    Корените на поредната загуба на левицата се крият и в икономическата ситуация в Хърватска, която е в постоянна рецесия от 2008 г. насам. Безработицата е достигнала нивото от 22%, докато при младите хора надхвърля вече 50 процента. Чуждестранни инвестиции на практика няма, а затегнатата до скъсване фискална и финансова дисциплина доведе до фалита на стотици малки и средни фирми, а големите чуждестранни инвеститори или изнесоха бизнеса си извън страната, или планират да го направят в скоро време. Социалното напрежение в Хърватска е високо, правителството на СДП повиши ДДС до 25%, но пък не прояви необходимата политическа воля да направи тежки и болезнени реформи в публичния сектор и да намали раздутата администрация. В резултат страната беше поставена под мониторингова процедура от страна на Еврокомисията за прекомерен бюджетен дефицит, което допълнително постави на изпитание местната икономика.
    Наред с икономическите причини важно място във възхода на ХДЗ и десницата изобщо заемат два ключови фактора - хърватското общество, особено в провинцията, е консервативно и дясно ориентирано. Големият брой ветерани от войната за независимост от бивша Югославия (1991-1992 г.) са твърди симпатизанти на ХДЗ. Не трябва да се подценява и ролята на католическата църква в Хърватска, чиито кардинали и епископи открито подкрепяха Китарович и регулярно провеждаха срещи с нея.
    В крайна сметка, ако се погледне ретроспективно, десницата в Хърватска на власт се държи като социална партия, а левицата - точно обратното.
    Конституционните прерогативи на хърватския президент не са нито от ключово, нито от много важно значение за хърватския политически и икономически живот. Президентът основно е главнокомандващ на въоръжените сили и същевременно води заедно с правителството външната политика на страната. Но с оглед на правомощията си той може да бъде и сериозен критик на изпълнителната власт, което Китарович вече показа, а също така да предлага и инициативи, които ще спомогнат за подобряването на ситуацията в Хърватска. Поради това традиционно президентската институция се ползва с голям процент на доверие.