Защо гласувахме в ООН за Истанбулската конвенция?

Странни неща стават във външното ни министерство: дали в доскоро управляваното от служебния министър Светлан Стоев, дали в сегашното - под ръководството на Теодора Генчовска.

Това е хамлетовският въпрос, когато търсим отговорните за случилото се на пленарното заседание на Общото събрание на ООН на 16 декември 2021 г.

В този ден България е подкрепила, при това без резерви, резолюция на ООН за демократизацията и изборите, в която са включени термините "полова идентичност", различна от биологичната, и "жени в цялото им разнообразие", обхващащ също биологични мъже, идентифициращи се като жени. 

Още по-интригуващо е, че българският представител не е подкрепил предложени поправки за отпадане на проблемните термини, съобразявайки се с решенията на Конституционния съд за пол и полова идентичност от 2018 и 2021 г.

От видеозаписа на пленарното заседание ясно се вижда как България подкрепя спорната резолюция, за разлика от други държави, които изразяват своите резерви.

Преди четири дни МВнР реагира на тази новина, уточнявайки, че резолюцията e внесена от САЩ и е подкрепена от всички държави членки на ЕС, като фокусът на документа е върху ролята на ООН за провеждане на свободни и честни избори и намаляване на дискриминацията в изборния процес.

В рамките на резолюцията, твърди МВнР, няма позоваване на определението за родова идентичност (gender identity) от т.нар. Истанбулска конвенция и съответно от българска страна не е направено възражение...

Но запознаването с оригиналния документ от ООН говори за обратното. 

На стр. 6 от официалния документ на ООН фигурира следният текст:

На стр. 2 от въпросната Резолюция фигурира и следният абзац:

в който ясно се вижда фразата women in all their diversity - "жени в цялото им разнообразие". 

Всъщност, какво цели с този отговор външнополитическото ни ведомство? И защо забравя, че именно заради термина "полова идентичност" България не ратифицира Истанбулската конвенция.

А сега най-важното: текстът на резолюцията е гласуван три дни след встъпването в длъжност на коалиционния кабинет "Петков".

Затова е добре да знаем: служебният министър или новият министър са отговорни за дипломатическия гаф, който по своята същност е антиконституционен?