Защо ГЕРБ? Защо Бойко?

Наскоро по едно от радиата говорителката се обърна към събеседника си политик с думите: "Не прекалява ли БСП с вторачването си в личността на премиера Бойко Борисов? Не измества ли по такъв начин същността на обществената дискусия, по-точно, не се ли издребнява?" Събеседникът-политик любезно се съгласи с водещата, като даже заклейми С. Станишев, че става и ляга с разобличавания на лидера на ГЕРБ.
В същото време нерядко в среди на левицата недоволството от едно или друго действие на ръководители на БСП се изразява чрез възхвала за Б.Б., като се достига и до нелепи твърдения, че политиката, която той провежда, всъщност е "лява", че самият той е един едва ли не замаскиран левичар. Ако не друго, той бил по-определено ляво действащ държавник и политик в сравнение примерно със Станишев, Първанов, а може би и с Янаки Стоилов.
Първата ми реакция на тези внушения беше твърде емоционална, в смисъл, че чувството ми за истина възропта срещу този тип мислене. После сметнах за по-разумно да се опитам да вляза в коловоза на подобни умозаключения. Наистина, има толкова проблеми в днешния ни живот, а ето Станишев, пък и Първанов (онзи ден в интервю и Кирил Добрев) набиват "канчето", че най-важно е БСП и левицата да се преборят с Мъжа от Банкя, да помогнат на обществото да проникне в същинската му природа и характеристика.
В този смисъл не може да ми се вменява вина, че не съм се опитал да дам предимство на "проблемите" на действителността пред личността на Б. Борисов. В края на краищата обаче бях принуден да призная, че не е толкова лесно това да бъде направено.
Защо е така ли?
Защото политиката на Партия ГЕРБ се концентрира тъкмо в онова, което върши и презентира премиера Борисов. Той е алфа и омега на властовата конструкция у нас,

своеобразен лидер от латиноамерикански тип

който изземва функциите на своя елит, за да може да заповядва над народното множество, зомбирано от пропагандната му машина. Понеже личното му его се натоварва с огромни отговорности, няма как управленската машина да не представлява мека форма на диктатура (diktablanda) в условията на ограничени демократични порядки.
Изясняването на профила на такива политици се затруднява неимоверно от обстоятелството, че Б. Борисов, в името на спечелване на "народната любов" и прикриване на глобалните си цели, не дефинира ясно своите политически позиции, играе си на популизъм, променя уж под настроение възгледите си за нещата, пригажда се като речна змиорка към конюнктурата.
И въпреки това няколко негови постулата са пределно ясни.
Кои са те?
На първо място, политиката, която Борисов провежда (провежда се чрез него?!), се базира - поне на този етап - върху стагнация на икономическите процеси; умъртвяване на икономиката на растежа; увеличаване на безработицата и замразяване на заплатите и пенсиите; свиване на потреблението; преки удари срещу средния и дребния бизнес и откровена защита на монополистичните интереси на олигархията; шокови цени на домашните режийни - ток, вода, парно; осигуряване на мощни печалби за три вида капитал - банковия, енергийния  (този на зелената енергия) и медийния.
Всичко това допринася за стабилизиране на кадрите на едрия капитал и

разширяване на морето от бедни

и обедняващи граждани.
Още тук ще заключа, че такава политика най-малко може да бъде дефинирана като "лява", напротив, тя последователно реализира изгоди за свръхбогатите в България, решавайки въпросите на кризата - световна и вътрешна, за сметка на милиони български поданици.
На второ място, Бойко Борисов за първи път след 10 ноември 1989 г. направи от България най-послушен сателит на САЩ на Балканите. И за слепеца е ясно, че основните политически, икономически, финансови и военни решения, касаещи нашата страна, се вземат във Вашингтон. Вицепремиерът Симеон Дянков е натоварен с огромни пълномощия от Световната банка и в кабинета изпълнява ролята на "политкомисар", с когото и Борисов се съобразява.
Парадоксът се състои в това, че марионетъчното поведение на ГЕРБ и Борисов пред задокеанския Биг Брадър беше осъществено само няколко години след като станахме страна - членка на Европейския съюз. Неслучайно американският посланик Дж. Уорлик едва през управлението на Борисов започна да се разпорежда у нас като генерал-губернатор. Не малко български интелектуалци се възмущават от такова държание на посланика, но то е реална последица от новите външни зависимости, с които Борисов и неговата партия "снабдиха" България.
 На трето място, "меката диктатура" няма как да съществува извън повишените задачи, поставени пред МВР и полицията.

Идеята за "здрава ръка"

много умело и находчиво беше използвана от Борисов, за да внедри свойства на "полицейската държава". Не би трябвало да се мисли за Цв. Цветанов като за самостоятелен фактор в държавата - той просто е "продължение" на намеренията и волята на премиера, но и на неговите капризи, включително и на отмъстителния му инстинкт.
На четвърто място, всичките предишни ситуации нямаше да бъдат въплътени в живота, ако преди това, и то под диктата на две сили - на САЩ и на медийните олигарси, медиите "ан блок" не бяха поставени в служба на ГЕРБ. Какво да сторя, като и в този случай ГЕРБ е равнозначно на името Бойко Борисов! Според мен най-голямото му постижение е, че успя чрез медиите да обработи масово "плебса", да го измести от жизнената действителност и постави в друга, виртуална (медийна), действителност!... Без съмнение, Бойко Борисов и във връзка с предстоящите парламентарни избори през 2013 г. възлага най-големи надежди на владените от него (и покровителите му) български медии.
Излиза, че Бойко Борисов е десен политик, и то от най-опасната порода - тази на популизма. Обвързан е съвсем тясно с американците. Ако използвам класификации от преди 20 години по отношение на руските перестройчици Горбачов и Яковлев, бих могъл да определя Борисов като "американски агент за влияние", с цялата относителност на това понятие. Той отдалечи България от перспективата да е демократична, за да я превърне в "полицейска държава", в страна, където обединените сили на медиите работят организирано в полза на ГЕРБ и Борисов!
В този план маниловщина е желанието на хора от левицата да обсъждат днешните глобални, но и конкретни дилеми на българското ни битие отделно от личността на Борисов. Да си затварят очите пред крайно дясната политика, която той провежда. Да възприемат сателитното му поведение пред САЩ като "необвързано", е основната национална проблематика. Да премълчават, че Борисов е първият български премиер, който не единствено на думи, но и на практика осъществява "нов цивилизационен избор" за българите,

потъпквайки с ботуш всеки българо-руски интерес

на наша територия.
Така че БСП и българската левица правилно слагат акцент върху управлението на ГЕРБ, и по-специално върху лидера Борисов, през който преминава, реализира се всеки политически акт на днешните управляващи. Принос на Станишев е, че - още през 2002 г., когато беше формиран финансово-икономическият кръг "Глобална България", за отстояване на монополистични интереси на олигарсите, когато Борисов беше предопределен за "техен" кмет на София, а малко по-късно и за "техен" бъдещ министър-председател - той посочи тежките последици от такъв политически акт, предупреди, че народът ще се разплаща заради користните авантюри на собствената олигархия.
Оттогава досега Станишев принципно следва политика на противопоставяне на Борисов и ГЕРБ и това е негов плюс. Но, така ми се струва, тази политика, като че ли започва все по-видимо да се изчерпва със словесни атаки, с прения в парламента, с книжни декларации, и все по-слабо да се насища с енергии от всекидневието, с мъки и проблеми на милионите социално неоправдани, все по-инцидентно да се докосва до масовите протести на трудовите хора, до тежките рани, които управлението на ГЕРБ и Борисов нанасят на нашите сънародници. Това, колкото и да изглежда несъвместимо, е резултат и от факта, че Първанов по-рано, а Станишев след него, задълбочиха кризисното придвижване на БСП от масова към парламентарна партия, пренасяйки партийната дейност в кулоарите на Народното събрание. По този начин се размножи и типологията "юпи" в ръководствата на БСП с усещането, че част от нашите леви лидери сякаш се усещат по-комфортно в Брюксел, отколкото в Девин, Каспичан или Дивотино.
Обобщено: БСП и нейното ръководство, ако са съхранили инстинкта си за оцеляване, би трябвало, както съветва Ленин, днес да направят

стъпка назад към масовия характер на партията

за да могат утре да се придвижат с две напред. Без такова придвижване, без хармонизиране между масовия и парламентарен живот на партията, без да се възстанови чувството на българите, че БСП е потребна на тях политическа сила, перспективите за спечелване на изборите, за възстановяване на статута на соцпартията като първа политическа организация в страната ще си останат в думите, не в делата!
Да, разбира се, основният политически сблъсък трябва да е с Бойко Борисов, като еманация и пълен "приватизатор" на ГЕРБ, като "трафопост" на енергиите, които протичат в националния ни организъм в този момент. Но всичко това трябва да става чрез най-непосредствено и най-живо участие на ръководителите на соцпартията в участта на всеки отделен българин, на всяка българска общност по места. Този въпрос май нещо все куца. Но той би могъл да успее, ако политиката на БСП премине през страданията, сърцето и интелекта на нацията...