Защо ЕС трябва да плаща войните на Ердоган

Христо Попов

В продължение на седмици, при закрити врати, представители на ЕС и Турция са обсъждали план за съвместни действия ЕС-Турция за справяне с бежанския поток. Предварителните договорки по този план не бяха оповестени и те е трябвало да станат обществено достояние при посещението на Ангела Меркел в Истанбул на 18 октомври т.г. Явно, турските президент и премиер използваха предизборната обстановка, за да внесат корекции в последния момент в проектоплана с цел извличане на максимални икономически и политически дивиденти. Едва ли канцлерът на Германия би се съгласила за неделната разходка до Босфора, ако знаеше за новите

четири ултимативни условия

в "концептуалното сътрудничество". 
Първото, фондовете от 3 млрд. евро не трябва да бъдат от предприсъединителните фондове за членство на Турция в ЕС.
Второто, споразумението за реадмисия ще бъде подписано едновременно с визовия режим за придвижване на турски граждани в Шенгенското пространство.
Третото, незабавно трябва да бъдат отворени 6 глави от преговорите за присъединяване към ЕС.
Четвъртото, Турция като страна-кандидат трябва да бъда канена на срещите на високо равнище в ЕС.
Управляващите представиха резултатите от тази среща на турския електорат, използвайки  ориенталския аршин "да представиш желаното за реалност". В действителност Меркел дипломатично пое ангажимента да информира страните-членки за турските условия, като обърна внимание, че има държави като Р Кипър, които трудно биха приели подобни предложения. 
Ден след посещението на Ангела Меркел турският президент поднови словесната си канонада срещу Запада, за да подхранва великотурския шовинизъм с язвителни реплики по адрес на  "европейската цитадела". Политик, който действително се стреми страната му да стане член на ЕС, не би си позволил подобни дръзки провокации. За Ердоган може да са валидни много негативни квалификации, но не може да му се отрече

прагматичен подход,

когато става въпрос за интереси - теснопартийни или държавни. Той е наясно с центробежните сили в ЕС, осезаемо ускорени от бежанската криза.
Като се има предвид негативната позиция на Германия за турско членство и процеси на постепенен разпад на Евросъюза, поведението на турския президент не изглежда толкова нелогично. За него работи Турската разузнавателна организация (МИТ), която се ползва с услугите на 5-милионната турска диаспора в Западна Европа в ролята на "подизпълнител" при реализиране на целите на Анкара в Евросъюза. (В западната терминология "подизпълнителите" заменят неделикатните понятия като агент или агентурна мрежа.) Интересно как и в каква степен ЕС използва разузнавателния капацитет на 28-те страни за изготвянето на общи стратегии при кризисни ситуации? Организирането на спешни неделни срещи (18.10. в Истанбул и 25.10. в Брюксел) не е добър атестат за координирани и ефективни действия в съюза.
Прозрачните намерения на тандема Ердоган-Давутоглу е да се използва колкото се може

повече европейски финансов ресурс

за войните срещу ПКК в Северен Ирак и срещу Партията на демократичния съюз (ПДС) в Северна Сирия. На 28 октомври президентът заяви, че Турция на никаква цена не би пожертвала Северна Сирия и ще направи каквото е необходимо, за да не допусне създаването на кюрдска автономия. Ердоган специално отбеляза, че американската протекция над ПДС няма да има възпиращ ефект за Анкара.
Действията на Турция срещу "Ислямска държава" (ИД) са символично-декларативни и едва ли ще настъпи промяна, ако споменатият тандем се запази и след предсрочните избори. Американският министър на отбраната Аштън Картър заяви, че ако Турция се бе намесила по-активно в борбата с ИД, САЩ биха имали по-малка необходимост от кюрдската ПДС. Според представител на Пентагона през септември Турция изцяло е била ангажирана с ПКК и не е извършила нито едно въздушно нападение срещу ИД. На 14 октомври т.г. говорителят на Белия дом съобщи за първата успешна турска атака по мобилна цел на ИД в Сирия, която Анкара опроверга, твърдейки, че това е дело на Щатите!
Напоследък зачестиха опасенията в различни медии, че един недоволен от ЕС Ердоган може да предизвика нова,

"помитаща" бежанска вълна

към Европа. Обективно погледнато, той има властовия ресурс и средства да предприеме подобен рисков ход, но не без предварително съгласуване с глобален външен фактор. Масова мигрантска вълна към Европа ще породи политически хаос и социални сътресения, и неизбежния въпрос "Кой предизвика гражданската война в Сирия"? Ердоган ще е един от първите в списъка на виновниците за предизвикването и разпалването на сирийската гражданска война.
През 2010 година турските специални служби насърчаваха масовите протести срещу режима на Башар Асад, през 2011 г. сирийският президент бе заклеймен от Анкара като най-големия злодей за народа си и враг на Турция. Ислямисткото правителство оказваше материална, финансова и логистична подкрепа на сирийската въоръжена опозиция и особено на джихадистките групировки. Идеята на Ердоган е след свалянето на режима в Дамаск да възстанови Халифата в Близкия изток с помощта на терористични ислямски организации. В първата фаза на сирийската криза той бе подведен от Вашингтон и вместо на промени грешната си първоначална стратегия, продължи с

агресивната си политика

 и реторика спрямо съседната страна. Турски опозиционни лидери определиха политиката на Ердоган по Сирия като "пълен провал" и възможностите му понастоящем за тактически маневри като твърде ограничени и дори нулеви. Когато се окаже натясно, Ердоган винаги прибягва до познатия прийом да обвинява вътрешни и външни врагове за неблагополучията на Турция и да отправя често абсурдни обвинения.
Турция не може да бъде надежден партньор на ЕС при президент с неоосмански амбиции да "възражда" Османската империя и Халифата. Рестартираният диалог Анкара-Брюксел ще бъде както и преди - грапав и безрезултатен и само ще засилва центробежните сили в съюза. Другата важна причина, която се знае от всички, но не се коментира, е, че турската кандидатура бе наложена от Щатите и волю-неволю е подкрепяна от брюкселските чиновници, назначени на високи постове от същия ментор. 
Независимо от изборните резултати на първи ноември Турция навлиза в период на политическа  нестабилност. Евентуално самостоятелно управление на ислямистката партия ще засили поляризацията в страната и ще повиши напрежението в кюрдските райони. Коалиционната формула ще бъде само прелюдия към нови предсрочни избори и пореден опит на Ердоган да легитимира авторитарния си стил си с президентско управление.