Защо Ердоган извади 15 000 от образователната система?

Пламен Милев

Борбата за власт в Турция започва в класната стая. Най-интензивен период на идеологическо култивиране за мнозинството от младите турци се осъществява между 8 и 12 клас. През последните три десетилетия движението "Гюлен" работеше агресивно в сектора на образованието, за да изваят младите умове в турските училища в страната и чужбина. Целта бе да се създаде поколение от добре образовани турци, които спазват традициите на Гюлен и имат технически умения. А с помощта на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и съответните политически връзки, за да заемат високи позиции в стратегически сектори на икономиката, правителството и въоръжените сили.
Управляваното от ПСР правителство разпределяше в основните и средните училища безплатни учебници, издавани от фирма, близка до движението "Гюлен". Финансираните от Гюлен училища непрекъснато се увеличаваха заедно с хилядите държавни религиозни Imam-Hatip училища и държавните програми за изучаване на Корана в средното образование.
Тъй като посланията на ПСР са насочени предимно към религиозно-консервативните  семейства и тези с по-ниски доходи в Турция, много от потенциалните политически поддръжници на партията посещават държавните технически училища за работническата класа, както и религиозно ориентираните Imam-Hatip училища, където на момичетата в горните класове се разрешава да носят мюсюлманска забрадка, за разлика от редовните гимназии. По действащата образователна система в Турция завършилите технически училища получават квалификация, приравнена на двугодишни колежи, а завършилите Imam-Hatip училища могат да продължат образованието си само в богословие, въпреки че по-голямата част от тези деца искат да се насочат към кариера в правото, медицината, инженерни и други професии. В същото време завършилите редовни държавни и частни висши училища, където забрадката е забранена от закона, учат четири години и получават по-високо образование. И двете - както техническите, така и Imam-Hatip училищата, попадат в категорията професионални училища, а на завършилите професионални училища не е разрешено да продължат в университет. Така множество млади политически последователи на ПСР са възпрепятствани от по-високо професионално развитие.
Доскоро движението на Гюлен твърдеше, че по-голямата част от турските студенти са завършили спонсорираните от тях училища.

Но гюленистките училища не са медресета

В действителност те се фокусират силно върху науките и математиката. Според тях религиозното образование и традиции ще помогнат на техните ученици да бъдат по-подготвени във всекидневните си житейски взаимоотношения, особено в страните с ислямски порядки.
Образователните институции на гюленистите лесно могат да бъдат идентифицирани, тъй като те обикновено имат по-нови съоръжения и по-добро оборудване, отколкото повечето училища, и предлагат множество интензивни курсове за подготовка за кандидатстудентските изпити. Повечето турски младежи помнят тези изпити като най-страховитото и стресиращо преживяване в академичните им живот. Много турски родители са склонни да плащат много пари, за да си гарантират, че децата им получават достатъчно добра подготовка, за да се класират в добър университет. Тук движението "Гюлен" е стратегически позиционирано, разработвайки частни курсове в т.нар.Isik Evleri - центрове за обучение, които може би предлагат най-добрата подготовка за кандидатстудентски изпити, но са и най-доброто средство за набиране на последователи за гюлентистите. За изключително ярките студенти, които идват от семейства с ниски доходи, частните курсове се предлагат безплатно.
Студентите, които са посещавали тези курсове, разказват как "по-големи братя", които управляват тези просветителски центрове, налагат интензивна учебна програма, която задържа учениците в училище до късно и в почивните дни. Студентите могат да посещават тези центрове два до три пъти седмично, но в един момент може да се окаже, че са ангажирани почти всеки ден от седмицата за времето до края на курса. Въз основа на тяхната активност и представяне братята гюленисти имат възможност да избират най-изявените и най-верни ученици като потенциални попълнения. За да тестват тяхната лоялност, менторът може да извика своя студент късно вечерта или рано в събота и неделя сутрин и да го натовари с допълнителна общественополезна дейност. Това има за цел да помогне на гюленистите да оценят дали ученикът ще отговори на поръчки от неговите или нейните ментори.
Движението на Гюлен и ПСР през последните 10 години успяха да бетонират своето присъствие в турските университети. Арена на тяхната битка за надмощие в университетите бе институция, наречена Съвет за висше образование (Yok). Yok е създаден от турската конституция от 1982 г., за да предпази от политически размирици университетите, тъй като преди военния преврат 1980 г. университетите са движещите сили на политическото насилие между десни и леви активисти, които помрачиха 70-те години на миналия век в Турция. До 2007 г. Yok беше бастион на твърдите секуларисти в Турция, който гарантираше тяхното господство над университетите и противостоеше на утвърждаването на ислямистите в турските висши учебни заведения.
Когато последният светски президент на Yok се пенсионира през 2007 г., ПСР имаше своя шанс да назначи един от своите, професор Юсуф Зия Йозджан, яростен последовател на ПСР и симпатизант на движението "Гюлен". Оттогава Yok е в челните редици на

силно поляризиращия въпрос за забрадките

в Турция и използваше своите правомощия да назначава религиозни консерватори в университетските председателства. Под ръководството на ПСР, и особено от 2007 г. насам, са построени 37 държавни и 22 нови частни университета, много от тях в анадолски градове като Коня, Кайзери и Газиантеп, където е съсредоточена анадолската бизнес класа, или в по-населените и бедни градове, където дотогава младите турци традиционно нямаха достъп до висше образование. Частните университети се финансират предимно от гюленисти бизнесмени.
Но целта на Гюлен и ПСР не е да задържат лоялните студенти в университетите на движението. В действителност основна част от стратегията им бе да осигурят внедряването на своите ученици в най-различни светски институции, където те да могат постепенно да растат в йерархията и по този начин да влияят на стратегическите центрове на турското общество. Например високият успех в университета на студент гюленист може да го класира в най-елитния университет в Истанбул, но вместо това движението ще го изпрати във военна академия, където гюленистите се опитват да увеличат присъствието си. Докато е във военната академия, студентът ще остане тихо във връзка с неговия гюленист-ментор, като ще внимава да не разкрива никакви религиозни тенденции, които биха го разкрили. След като се назначи в стратегическа институция, дали в армията, полицията, съдебната система или основна медия, възпитаникът продължава да получава напътствия от ментор гюленист, което позволява движението да влияе тихо в различни органи на обществото. Движението на Гюлен насърчава своите млади последователи да записват висши учебни заведения в градове далеч от семействата си, където движението може да им осигури безплатно жилище. Това разделяне позволява на Гюлен да се намеси като заместител на семейството и да се засили връзката му с ученика, докато той или тя е далеч от дома.
През последните няколко десетилетия движението "Гюлен" е активно в почти всяко кътче на земното кълбо чрез

своята експанзивна образователна мрежа    

Международният отпечатък Gulenist съдържат 1000 частни училища (по оценки на Гюлен), обхващащи 115 страни, включително 35 африкански страни. Тези гюленистки училища могат да бъдат намерени в малки градове навсякъде от Етиопия, Босна, България, Камбоджа, Индия, Казахстан, Пакистан, Кот д'Ивоар, Азербайджан - и дори в Съединените щати, където според някои оценки движението спонсорира повече от 90 училища в поне 20 щата.
Учебната програма в тези училища включва математика, наука, турски и английски език, но програмата е по-дълбока от дневния ред на педагогиката. Възпитаниците на тези училища обикновено могат да говорят турски свободно, обучавани и възпитавани под въздействието на турската култура и история, те са подготвени за кариера на високи позиции. В региони като Африка и Централна Азия, където достъпът до образование е ограничен, децата на политическите елити, които посещават тези училища, обикновено развиват дълбок афинитет към турската култура. В резултат на това гюленистите са в състояние да изведат поколение дипломати, специалисти по сигурността, икономисти и инженери, които са по-склонни да вземат под внимание турските национални интереси, когато достигнат властови позиции.
Гюленистите правят съзнателни опити да избегнат впечатлението, че проповядват ислям чрез тези училища. Например ислямът има дълбока история в Кавказ и Централна Азия, въпреки че религията е сериозно засегната през десетилетията на комунистическо управление. Много азербайджанци, казахи, узбеки и други потомци на Съветския съюз не се идентифицират с исляма. Гюленистките училища в тези региони имат за цел да съживят умерения ислям в бившите съветски територии. Не може обаче да се каже, че гюленистите се опитват да радикализират тези страни. Те подчертават турската версия на исляма, която е по-умерена в своя подход и различна от строгите ислямски практики на Саудитска Арабия и Иран. В действителност гюленистите се опитват чрез исляма да внушат турската гледна точка по редица въпроси от културен и най-вече исторически характер.
В резултат на това гюленистите

не са добре дошли навсякъде

Иран и Саудитска Арабия, които не искат чуждо направление на исляма, влияещо върху тяхното население, затвориха няколко училища на Гюлен. В Холандия, където опасенията от нарастване на влиянието на исляма са особено високи, правителството се опитва да го изтласка от гюленистките институции. От своя страна Русия - естествен конкурент на Турция - е изключително предпазлива по отношение на този канал на влияние и според някои сведения още през 2010 г. е спряла най-малко 16 училища.
Гюленистите имат по-голям успех в създаването на частни висши училища и университети в Казахстан, Туркменистан и Киргизстан. В същото време азербайджански служители в администрацията редовно се оплакват от "нахлуването" на частни гюленистки училища в страната им, твърдейки, че те не се нуждаят от турците да ги инструктират как да бъдат "добри мюсюлмани." Дори регионалното самоуправление на Иракски Кюрдистан затвори четири гюленистки институции през декември 2009 г.

В България присъствието на движението

на Гюлен не се свежда само до частна езикова гимназия СОУ със засилено обучение на английски "Дружба", както заяви посланик Гьокче пред БНТ. Опитите за подмяна на нашата история в контекста на Pax Ottomana, тезите за "османското присъствие", "В Батак българи са клали българи", "Светинята Левски убива дете", изследванията, определящи класиците на българската литература (Ботев, Вазов, Добри Чинтулов и др.) като насаждащи омраза, се прокарват в нашите институции и в публичното пространство от НПО и автори, финансирани именно от движението на Гюлен.
От друга страна, трите средни образователни духовни училища (СОДУ) в България: СОДУ Момчилград, СОДУ Русе и СОДУ Шумен - НЮВВАБ, официално се спонсират от фондации на турската Дирекция по религиозните въпроси. През 2009 г. България екстрадира главния координатор на турската фондация "Дианет" в страната Адем Йериндея поради това, че представлява опасност за националната сигурност на страната. Само в СОДУ Шумен - НЮВВАБ турската държава е наляла над 160 000 евро за последните три години. СОДУ Момчилград пък е побратимено с "Едирне Акмерджан Анадолу Имам Хатип".
 Доколко приликите и методиката са близки с гюленистките центрове Isik Evleri, можем да съдим по програмите им за набиране на деца сред българските мюсюлмани и условията, които им предлагат. А сред тях са: безплатно общежитие и храна (закуска, обяд, вечеря), допълнителни курсове по предмети за желаещите, екскурзии в страната и чужбина, безплатни кандидатстудентски курсове, разнообразни спортни и културни мероприятия, безплатни учебници и тетрадки... Завършилите ученици пък получават диплома за завършено средно образование от българското образователно министерство, както и право да продължат обучението си във всички университети у нас и чужбина.