28 Ноември 2020събота18:47 ч.

Арменски артилеристи по време на сражение в Арцах, каквото е оригиналното име на Нагорни Карабах

ГЛОБУС

Защо Армения търпи поражение в Карабах

Азербайджан има основания да празнува победа

/ брой: 209

visibility 605

Евгений Крутиков,
"Взгляд" 

Войната за Нагорни Карабах продължава вече повече от месец. Вече е очевидно, че арменските войски са принуди да отстъпват. "Не терена бе създадена нова ситуация и Армения трябва да отчита това", заяви азербайджанският президент Илхам Алиев и това е самата истина. Защо арменската страна се оказа по-слаба и какви грешки допусна тя в подготовката за бойните действия? 

27 октомври е знакова дата, защото темповете за настъпление на азербайджанската армия са били заложени за един месец. Тези темпове не бяха спазени, на някои участъци дори бяха провалени, не бяха решени и главните политически задачи за Баку.    

Въпреки това азербайджанските въоръжени сили постигнаха редица успехи, пробиха отбранителната линия в Нагорни Карабах и се придвижиха навътре с десетки километри. Още на 24 октомври отбраната на арменските сили на южния участък на фронта висеше на косъм и можеше да бъде разрушена с катастрофални за Армения последици. Това не се случи, но самата ситуация даде основания да се говори за стратегическо поражение на арменските войски. И макар тези разсъждения да се оказаха , преждевременни, все пак изводите за Армения и Република Нагорни Карабах (НКР)  изводите от първия месец на войната са слабо утешителни. 

Провалът на разузнаването

Армения и НКР трябваше да се замислят още през лятото, когато започнаха спорадични престрелки по цялата фронтова линия. Външно това изглеждаше като локален сблъсък. Но съответните арменски структури не дадоха на всичко това полагащата се оценка. Азербайджан постепенно формира два ударни корпуса, в които бяха събрани най-боеспособните части на цялата му армия, включително части от дълбокия резерв. Близо до линията на съприкосновение се строяха складове, изграждаше се система за снабдяване с горивно-смазочни материали. Всичко това можеше да се види с обикновен бинокъл, без да се прибягва към сложни разузнавателни манипулации.

Освен това арменското разузнаване не представи на политическото ръководство правилната оценка какви въоръжения, в какво количество и защо ги закупува Азербайджан. От анализа на тези покупки Армения и НКР биха могли да създадат модела на военна тактика, който се подготвяше да използва Баку, съответно да организира противодействие срещу нея. На първо място това бяха закупените безпилотници и самоходна артилерия, поддържащи настъпващите батальонно-тактически групи (БТГ). Само това трябваше да е достатъчно за арменските военни да разберат какво се замисля от другата страна на фронта. 

На психологическо ниво и в Карабах, и в Армения се осланяха на спомените от победата над Азербайджан през 1994 година. Въпреки очевидното числено и качествено превъзходство на азербайджанската армия, в Степанакерт и Ереван се успокояваха с легендата, че "ние тогава победихме и сега ще стигнем до Баку". Пренебрежителното отношение към Азербайджан доведе до загубата на бдителност. 

Ако трябва да се направи исторически паралел, това много напомня провала на Израел преди войната от 1973 г., когато разузнаването и политиците на Израел явно проспаха сирийско-египетските приготовления с много тежки последствия за израелската армия в първите дни на войната. Практическо пълно копие чак до пренебрежително-расисткото отношение към арабите, недооценка на съветската военна помощ за тях (в нашия случай тази роля изпълнява Турция) и загуба на добрите отношения с европейските съюзници.

Прекратеният контакт със съюзниците

Много важно е още едно обстоятелство. През последната година бе прекъсната връзката на арменските военни с Москва, всякакви контакти в разузнавателната сфера между двете страни бяха ограничени и това бе направено по инициатива на политическото ръководство на Армения. При премиерстването на Никол Пашинян бяха сменени трима ръководители на разузнаването, при това един от тят нямаше никаква компетентност и бе чисто политическо назначение, подсказано от Запада. Всичко това бе съпроводено с вътрешна антируска риторика, умножено с национално високомерие. От някои ръководители на Нагорни Карабах се чуваха фрази от типа на "руснаците изобщо не ни трябват, ние и без вас ще стигне до Баку пеша".  

Нещо повече, последната половин година в генщаба на Армения бяха извършени масови уволнения на офицери, които на времето са били обучавани в Москва. Повод за това  послужил сватбата на дъщеря на  началника на генщаба, на която уж "не се спазвали правилата за поведение при коронавируса".

Пренебрегнатата въздушна заплаха

Системата за ПВО на Карабах се състои от "Ос", "Кръгове" и "Кубове". Това е достатъчно за защита от азербайджанската авиация в "стария й формат" (Армения има и ракети С-300), но след като Баку закупи израелски и турски безпилотници цялата тази система се оказа безполезна. Старите системи с близък радиус се оказаха недостатъчни. Системите на ПВО в НКР просто са  физически малко, а безпилотниците на Азербайджан са твърде и твърде много.

Арменската страна понася в наземните боеве тежки загуби от безпилотниците, още повече, че азербайджанците целенасочено удряха позициите на арменските ПВО с ракети и далекобойна артилерия.

Друг е въпросът, че тактическата слабост на азербайджанската пехота не съдействаше на тази тактика. А в планинската зона използването на аниация и дронове изобщо не е ефективно. Понякога дори примитивните методи за защита в планината се оказват много полезни.  Например, в дефилетата около Лачин и Шуши още от края на 90-те години бяха опънати стоманени кабели, което напълно изключва използването там на щурмовата авиация или безпилотници.

Нещо подобно се случи в началото на годината при Саракиб в Сирия, където турският рояк дронове, макар и да причини сериозни загуби за сирийците, в крайна сметка не спомогна за успеха на контранастъплението. Турция понесе  болезнено поражение при Саракиб, което обаче не уби у турците вярата в ефективността на такава тактика. Водещите азербайджанските генерали са учили именно в Турция и са под голямо влияние на турските тактически идеи.

Армения и Карабах се оказаха неспособни да се конкурират с Азербайджан в тази област. Те по същество нямат ударни безпилотници, което позволява на азербайджанските настъпващи части да се придвижват като на парад, особено в равнинната зона. По каква причина Ереван не се е погрижил за преоборудването на своята ПВО и създаването на собствена групировка от безпилотници е по-скоро психологически, отколкото чисто военен въпрос.

Остарели тактически представи

Отбранителната система на НКР залагаше на няколко последователни укрепени линии, най-изнесената напред бе изградена през 90-те години в степната зона в рамките на т.нар. пояс на сигурност. Реално тази отбрана работеше 25 години. Но за четвърт век Азербайджан и армията му силно се промениха, докато в Карабах и Армения всичко си остана по старому, включително от гледна точка  на възприемането на военната действителност. В новата обстановка защитата на "пояса на сигурност" в степната зона трябваше да се извърши с други мерки и методи. И понеже това не се случи, загубата на Джебраил, Физули, Гадрут, Зангелан и Кубатлъ се виждаше с невъоръжено око. Което и стана. 

Сега азербайджанските войски в южния участък излязоха пред втората линия на отбрана и наскоро заплашиха сериозно "Лачинския коридор" - основният път за снабдяване от Армения. Загбата на Лачин, до който на азербайджанците им останаха 10-15 км по права линия, би се превърнала за арменците наистина в стратегическа катастрофа. Освен това загубата на значителни територии на юг вече означава сериозни политически проблеми и морално поражение на Армения. Именно напредването в южната част на фронта Баку може да запише като главна своя победа и основно политическо постижение след едномесечните боеве в Карабах.

Стратегическите грешки

Ако погледнете картата на региона, то главното и основно направление на възможен азерски удар срещу КНР е централната зона по река Карачай. Просто пряко през развалините на Агдам към Ходжалъ и по-нататък към Степанакерт. Именно в този участък четвърт век се организираше основната отбранителна линия на арменците. Но арменците дори не се опитваха да развият настъпление на този участък. По него се извършваше интензивен артилерийски дуел, но не повече. Но арменската страна бе принудена постоянно да държи на този участък големи сили, които при друг развой на събитията можеха да бъдат използвани за организиране на операции в южната зона. 

Създава се впечатлението, че арменският генщаб или изобщо не е имал мобилизационен план, или пък той страда от редица странни особености. За защитата на "планинската крепост" наистина са достатъчно 40 000-60 000 души, но това е явно недостатъчно за организирането на мобилна отбрана. Арменците се държат пасивно, просто отбиват възникващите заплахи. 

Азербайджанската страна (и стоящите зад нея турци) притежава пълната оперативна инициатива и може да си позволи предислокации на силите по цялата линия на фронта, да формира нови групировки, да попълва резервите и задейства нови планове. 

Арменците пък, загубвайки на юг по-голямата част от "пояса на сигурността", повече не могат да мислят за някакви контранастъпателни операции. Още по-малко да си върнат загубената за месец територия. 

Като цяло, за Армения и НКР това е военно-стратегическа безизходица. Азербайджан може да използва времето за предислокация на силите, за попълването на  подразделенията и разработването на нови настъпателни планове. Докато арменците в момента са готови само на пасивна отбрана. Констатираме: причините за поражението на арменските сили на южния участък на фронта опират до въпроси на стратегията, разузнаването и отчасти на психологията. Част от всички тези болезнени грешки засяга не само времето, през което управляваше Пашинян, но изобщо странното отношение на Степанакерт и Ереван към случващото се по фронтовата линия през последните 25 години. Те прекрасно са знаели, че военният реванш в Карабах е доминираща национална стратегия за Азербайджан. Но в Ереван никой и пръста си не мръдна, за да приспособи старите отбранителни схеми към новите военни реалности.

Вучич: Завършваме „Турски поток“ до дни

автор:Дума

visibility 111

"Булгаргаз" заплаши със съд "Топлофикация София"

автор:Дума

visibility 429

/ брой: 227

Предлагат две схеми за помощ на бизнеса

автор:Дума

visibility 387

/ брой: 227

Налагат нови ограничения в Лос Анджелис

автор:Дума

visibility 146

Доставят ваксина на „Пфайзер“ в САЩ и Европа

автор:Дума

visibility 180

Англия планира ново затваряне за Нова година

автор:Дума

visibility 306

Защо язовирите скараха Танева и Ревизоро

автор:Дума

visibility 486

Министър Дянков № 2

автор:Велиана Христова

visibility 911

/ брой: 227

Проф. Никола Великов на 90

автор:Кирил Момчилов

visibility 463

/ брой: 227

КОВИД-коалиция срещу здравето

автор:Юри Михалков

visibility 546

/ брой: 227

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ