Защита на българските интереси в резолюциите на ЕП за Македония, Турция и Сърбия

Европейският парламент (ЕП) прие тази седмица в Страсбург своя резолюция по доклада за напредъка на Македония през 2011 г. по пътя й към членство в ЕС, а на следващото си пленарно заседание в края на март предстои да гласува своите позиции относно напредъка на Турция и на Сърбия. Българският депутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов взе активно участие в изготвянето на документите на ЕП, като предложи поправки, свързани с добросъседските отношения, които отстояваше по време на дебатите и гласуването в Комисията по външни работи на ЕП.

Македония

В проекта на резолюция за напредъка на Македония Евгени Кирилов направи предложение за включване на текст, в който Европейският парламент изразява разочарование от липсата на прогрес от страна на македонските власти в осъществяването на съвместно отбелязване на общи исторически събития и личности на България и Македония. Според внесеното изменение на българския евродепутат, станало част от документа на ЕП, такова отбелязване би допринесло за по-акуратното тълкуване на историята и за подобряване на междусъседските отношения. Текстът продължава с призив за създаване на съвместна експертна комисия по история и образование между България и Македония, която от своя страна ще съдейства за обективно интерпретиране на историята, основано на факти, за засилване на академичното сътрудничество и за насърчаване на положителното отношение на младите поколения към съседните държави.
Мотивите на Евгени Кирилов за внасяне на поправката са свързани с негативната тенденция в политиката на Македония, демонстрираща непрекъсната злоупотреба с историческите факти, особено по отношение на България. Неведнъж той е изразявал безпокойството си от тази злоупотреба, която присъства дори в македонските учебници по история и чрез която се насажда у младото поколение омраза към България.
Това предложение не е нещо ново, но в тазгодишната резолюция на ЕП за напредъка на Македония то получи широка подкрепа от всички политически групи. Освен по отношение на него всички български евродепутати се обединиха и около призива да се прекрати дискриминацията спрямо хора, които се определят като българи и заявяват открито своята българска идентичност и произход.
Евгени Кирилов нееднократно е заявявал своята позиция, че сегашните управляващи в Скопие трябва да решат дали от гледна точка на желаната от тях европейска перспектива е изгодно за страната им да продължават с политиката на насаждане на омраза към съседите. Той обръща внимание, че е важно и македонските граждани да осъзнаят, че подобна политика на официалните власти е рецидив от времето на Титова Югославия и че провеждането й не е в техен интерес. Те, според Кирилов, трябва да си дадат сметка за високата цена на тази политика, насъскваща ги срещу съседите им и в резултат на която огромни средства биват хвърляни за мегаломански, чисто националистически проекти като "Скопие 2014" или филма "Трето полувреме", в който има спекулации, целенасочено провокиращи антибългарски чувства.
Според българския евродепутат социалист във всички отделни случаи личи дългата ръка на една антибългарска групировка в Македония, която не цели подобряване на отношенията и затова, за да се изчистят недоразуменията, трябва да се положат усилия и на европейско равнище, и на равнището на двустранните отношения. Той е на мнение, че позицията на България към Македония трябва да бъде преосмислена. Досега не се наблюдава промяна в положителна посока на отношението на македонските власти към България, въпреки че нашата страна първа призна Македония като независима държава и с това допринесе да бъде спасена от репресии и от нашествие от страна на режима на Милошевич.

Турция

При гласуването на доклада на Комисията по външни работи на ЕП относно проекта на резолюция за напредъка на Турция през 2011 г. по пътя й към еврочленство беше приета поправка, която съвместно внесоха българските евродепутати социалисти Евгени Кирилов и Кристиан Вигенин. С поправката Турция се призовава да положи повече усилия за урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се отнася до неизпълнените от нея международноправни ангажименти. В своята същност поправката визира допълнителния протокол към Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., с който Турция се задължава да изплати компенсации на българските бежанци от Източна Тракия.
През 2008 г., отново след предложение на българските евродепутати социалисти, в резолюцията си за напредъка на Турция Европейският парламент за първи път посочи необходимостта от разрешаване на въпроса с имуществените права на българските тракийски бежанци.

Сърбия

В доклада на Комисията по външни работи относно напредъка на Сърбия по пътя към ЕС Евгени Кирилов внесе няколко поправки, които бяха приети от европарламентарната комисия в началото на март.
Част от поправките са свързани с правата и икономическата ситуация на българите, живеещи в Югоизточна Сърбия, т.нар. Западни покрайнини. В текста, приет по предложение на Кирилов, сръбските власти се приканват да обърнат специално внимание на нуждата от подобряване на ситуацията на всички етнически малцинства в страната, което включва гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство в държавните и местните институции. В поправките се подчертава и необходимостта от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия.
В друга от поправките на Евгени Кирилов се насърчава трансграничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС. Одобрение получи и предложението, внесено съвместно от Евгени Кирилов и Кристиан Вигенин. С него Сърбия се призовава да съблюдава културното многообразие на всички свои етнически малцинства и да не възпрепятства развитието и разпространението на културните центрове на тези малцинства. В оригиналния си вид поправката на Кирилов и Вигенин визира културните центрове на българите в Западните покрайнини в Босилеград и Димитровград.