Зараза ли? Каква зараза?

Финансовата криза през 2008-а удари банките в Америка и Европа с еднаква сила. Но не и тазгодишният катаклизъм. Европейските банки затягат условията за кредити. Американските пък са склонни да отпускат, но не и на Стария континент. А прирастът на кредитите им през последното тримесечие на годината ще бъде най-големият от средата на 2008 г., прогнозира банката "Номура", цитирана от "Икономист".
Това отчасти се дължи на факта, че американските банки са сравнително стабилни. Те увеличиха капиталите си значително от 2008-а насам и днес се хвалят с основен капитал от 9% от акциите си - доста над регулаторните изисквания. Докато през 2008 г. голям брой европейски банки притежаваха опасно количество ипотеки в САЩ, американските банки днес почти не са засегнати от проблемните страни в Европа - Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания. Но в случай, че в кюпа влезе и Франция, САЩ ще се окажат изправени пред сериозен проблем, коментира "Икономист".
Най-пренебрегваната добра страна на американската банкова система е фактът, че тя се дави в долари - резултатът от усилията на Федералния резерв да даде тласък на икономиката посредством "количествено облекчаване". Фед купуваше държавни и ипотечни облигации, за да качи цените и намали производството им. Резервът плащаше за тях, като печаташе пари, които депозираше в резервни сметки на банките във Фед. А от края на 2008 година тези резерви се увеличиха от почти нищо на 1,5 трилиона долара.
Най-големите банки в Америка днес се хвалят с ликвидни активи от три до единадесет пъти по-големи от краткосрочните им заеми, твърдят от "Муудис". Въпреки проблемите с финансирането на европейските банки те също се оказаха печеливши. Лу Крендал от Wrighton ICAP смята, че половината от тези резерви се оказват в американските клонове на големите чуждестранни банки. Германски, скандинавски, швейцарски, френски - всички те имат големи холдинги. "Наблюдаваме всякакви видове деформации на пазарите, но не виждаме банките да се оттеглят, тъй като седят върху огромна могила, пълна с пари", цитира "Икономист" Крендал.
Но това изглежда парадоксално. Ако европейските банки притежават толкова много долари в Америка, защо в Европа наблюдаваме недостиг, повишаващ нивото, на което банките са готови да отпускат кредити една на друга? Една от причините е, че изпитващите остра нужда от долари банки не са тези с големите пачки в американските си клонове. Другата - дори и ако европейските банки компенсират задлъжнялостта си, те ще трябва да създадат и буфери за ликвидност. А резервите са атрактивен начин да го сторят - те са едни от малкото останали по света безрискови активи.
На последно място, някои банки очевидно осребряват резервите си, тъй като частното им финансиране е спряло. Г-н Крендал смята, че резервите на пет френски банки са спаднали с 22% за периода от юни до септември до 74 млрд. долара. И това е спомогнало за омекотяване на въздействието от задлъжнялостта на евробанките върху САЩ.
Макар че на този етап Америка до голяма степен се спаси от проблемите на Стария континент, недостигът на долари в Европа остава голяма пречка. За да се облекчи напрежението, Фед започна да отпуска долари на Европейската централна банка (ЕЦБ) по "разменната" линия, която тя използва, за да кредитира банките на континента. Търсенето обаче остава ниско.
На 30 ноември Фед, ЕЦБ и останалите централни банки се опитаха да оправят проблема. Фондовите пазари регистрираха повишения, но еуфорията може да не продължи още дълго, защото липсата на ликвидност в Европа е симптом на кризата, а не неин източник. Докато държавите-длъжници рискуват да изпаднат в неплатежоспособност, банките им ще бъдат в същите позиции. А ако се случи, че еврото рухне, хаосът няма да подмине американската икономика, въпреки завидното здраве на банките й, пише в заключение "Икономист".