Започва строителството на "Южен поток"

Със символична първа спойка на тръбата, която трябва да доставя газ от Русия до Европа, започна изграждането на тръбопровода „Южен поток“. Това стана на официална церемония в станция "Русская" в град Анапа в присъствието на руския президент Владимир Путин, съобщи руската агенция "Новости", цитирана от investor.bg.

На церемонията от българска страна присъстваха министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова и шефът на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Михаил Андонов, председателят на борда на директорите Валентин Николов, ръководителят от българска страна на компанията "Южен поток - България" Георги Гегов и посланикът ни в Русия Бойко Коцев.

Ползите за страната ни са диверсификация на газовите доставки, но според много от критиците на проекта, те са доста спорни. Реално постигнатата диверсификация е на трасето, но не и на доставчика. България няма да получава и транзитни такси от преминаващия през тръбите газ, тъй като по този начин ще платим за строежа на газопровода.

Очакванията на енергийните експерти са само в рамките на няколко години България да стане енергийно независима държава благодарение на запасите от газ в Черно море. Дори и енергийният експерт Атанас Тасев прогнозира, че може да стане така, че не само да задоволим вътрешното си потребление, но и да изнасяме газ. 

Тогава става актуален въпросът дали ще можем да се възползваме от тръбите, за да изнасяме своя газ към клиенти в Европа. Отговорът е по-скоро "не". Една от причините "Синята коалиция" да се обяви против проекта и да запознае ЕК с документацията по случая е именно забраната за достъп на трети страни до трасето, което пък е забранено от европейското законодателство. 

Проектът "Южен поток" - акционерите и финансирането

„Южен поток“ е съвместен проект между руският гигант „Газпром“ и италианската Eni, като първите споразумения по него бяха подписани още през 2007 година. Целта е да бъде изградено трасе, което да заобиколи Украйна.

Така тръбопроводът ще тръгне от Джубга в Краснодарския край и ще премине по дъното на Черно море. Прогнозите са строителството на 900-километровото подводно трасе на тръбите да започне през 2014 година, а на места дълбочината на строежа ще бъде до 2 километра.

Тръбите „излизат“ при Варна и преминават през територията на България, а след това, прекосявайки Сърбия, Унгария и Словения (с разклонение до Австрия), отиват до Северна Италия.

Капацитетът на тръбата е 63 млрд. куб. метра газ годишно. Именно тези количества карат много от анализаторите да предричат, че газопроводът няма да бъде успешен, тъй като Русия няма от къде да намери необходимите количества газ. Освен това в региона се предвижда и изграждането на подкрепяния от ЕС газопровод „Набуко“.

За двата проекта упорито се твърди, че не са конкурентни, но сметките от къде ще дойде газ, за да ги захрани, показват различна картина. Нещо повече - в много държави вече започва добив на шистов газ, което може да свали сериозно цените и да разклати хегемонията на "Газпром".

Изграждането на „Южен поток“ ще коства малко под 16 млрд. евро. Разчетите показват, че за подводните части ще бъдат отделени около 10 млрд. евро, а за „сухопътните“ - 5,5 млрд. евро.Точните цифри ще станат ясни в средата на следващата година, когато приключат търговете за участниците.

За България участието в строежа на този етап е изчислено на около 3,3 млрд. лева, но правителството няма да отдели и стотинка за това, обещават управляващите. Строителните работи ще бъдат финансирани с очакваните транзитни такси, които страната ще получава, когато газопроводът влезе в експлоатация, което се очаква да стане около 2015 година. 

През годините различни компании проявяваха интерес към участие в проекта. През 2008 година "Газпром" и Eni регистрираха компанията South Stream AG, в която двете компании държат дял от по 50%. 

През 2010 година сред акционерите се нарежда френската EDF, а година по-късно влиза и германската Wintershall Holding. Двете компании държат дялове от по 15%, които идват за сметка на участието на Eni.

Така през септември 2011 година се изясни списъкът на акционерите по отношение на морската част на „Южен поток“ и техните дялове – 50% за „Газпром“, 20% за Eni и по 15% за последните две компании, присъединили се към проекта.

В периода 2008 до 2010 година пък са сключени няколко междуправителствени споразумения, сред които и с България, които реално начертават пътя на тръбите на сушата и определят новите участници в проекта – сръбската „Сербиягаз“, унгарската MFB, Българския енергиен холдинг (БЕХ), австрийската OMV, както и операторът на газоразпределителната система на Гърция DESFA. Малко по-късно влиза и словенската Plinovodi.

С документите се учредяват съвместни проектни компании, в които дяловете се разпределят обикновено в съотношение 50:50 – за „Газпром“ и за съответната компания. Едно от изключенията е сръбското дружество, в което руският гигант държи 51%. 

В проекта важна роля играе и Турция, която даде съгласието си тръбопровода да премине през нейната изключителна икономическа територия в Черно море. На този етап обаче страната няма да участва в строителството на газопровода, тъй като приоритет за нея е "Набуко" и TANAP.

Един от последните документи, които дават тласък на строежа на "Южен поток", беше подписаният на 15 ноември  в София договор за инвестиционно решение. С него България договори и 20% намаление на цената на природния газ, доставян от Русия.