Заплатите у нас - 5 пъти под тези в ЕС

Пламен Милев, 
д-р по икономика 

В предложената от правителството Средносрочна бюджетна прогноза отново основна цел продължава да бъде "запазване на балансирана бюджетна позиция". Не става ясно постигнат ли е досега напредък, а още по-малко не се и очаква такъв. За сметка на това със сигурност се планира допълнително да орязва разходи. В Средносрочната бюджетна прогноза разходите, изразени като процент от БВП, за периода 2020-2022 г. също бележат спад от 37,2% до 36,0%, т.е. хроничното недофинансиране на отделни системи (най-вече социалните) ще се задълбочава. 

Типично за ГЕРБ, за системите на образование и здравеопазване процентът на средствата спрямо БВП се предвижда да остане непроменен, а за социално осигуряване, подпомагане и грижи спадът на средствата спрямо БВП е около 2%. Т.е. правителството на ГЕРБ не предвижда никакви структурни реформи, въпреки че те са заложени като условие за присъединяване на страната към ERM II. 

По отношение на стимулирането на трудовия пазар и доходите правителството предвижда МРЗ да запази нивото си от 610 лв. и през 2020 г., а за увеличение на МРЗ до 650 лв. можем да говорим едва през 2021 и 2022 г. Като цяло по отношение на доходите, а това се отнася и за икономическия растеж, ГЕРБ не предлагат никакви политики за стимулиране увеличаването на производителността на труда. Тук за пореден път липсва воля за приемане на механизъм за определяне на МРЗ в страната.

Според десните икономисти и привърженици на неолибералната доктрина, в България заплатите са ниски, защото производителността на труда ни е ниска. Трябва да работим повече, за да получаваме повече. Този разговор тече в публичното пространство, откакто сме членове на ЕС, но никой: нито управляващи, нито работодатели, нито дори и синдикати предлагат сериозен механизъм за определяне на минималната работна заплата. От таблицата се вижда, че спрямо държавата членка на ЕС с най-високи заплати - Люксембург, в България заплатите са 9 пъти по-ниски. Спрямо страните, към които мигрира нашата работна сила, заплатите ни са от 4 до 6 пъти по-ниски, а спрямо средната европейска заплата 5 пъти. 

Между 2000 г. и 2017 г. средната производителност на труда в България е нараснала с 63%. Въпреки това страната ни продължава да е в дъното на класацията, като нашата производителност на труда е 44% спрямо средноевропейската. Разликата между първите две страни и последната (Ирландия, Люксембург и България) обаче е 4 пъти. Няма как да не направим констатацията, че може да сме 4 пъти по-малко производителни от Люксембург, но получаваме 9 пъти по-малки заплати. Спрямо средния европеец сме 2 пъти по-малко производителни, но заплатите ни са 4 пъти по-ниски. 

Кой обаче е по-ефективен? 

Ако в Италия стругарят Джовани произвежда 100 детайла и за тях получава 2983 евро, разходите за труд на един детайл са 2983/100 = 29,83 евро. В България стругарят Иван произвежда за същото време само 44 детайла, но за тях получава 635 евро, или разходите за труд на един детайл са 635/44 = 14,43 евро. Или 29,83 срещу 14,43 евро. Каква е производителността на инвестираните пари обаче? Над два пъти по-голяма. Тази производителност на инвестираните пари е изразена в колоната съотношение на заплата към производителност на труда. Този пример показва, че трудът на българския работник е силно подценен. Това подценяване обрича икономиката на постоянен глад за квалифицирани кадри. В развитите страни от ЕС добавената стойност на труда се връща в по-голяма степен при работника, отколкото при инвеститора. Това превръща тези страни в притегателен център за работната сила, особено за висококвалифицираната. За това свидетелстват и мигрантските потоци от източноевропейските страни. 

Не евтина работна ръка, а висококвалифицирана работна сила следва да бъде крайната цел на политиките по заетостта на едно национално отговорно управление на страната. Но тази висококвалифицирана работна сила не бихме могли да задържим само с аутсорсинг, т.е. като произвеждаме на "ишлеме". Аутсорсингът е една от основните причини за изкривяването на статистическите показатели и по-специално отчитането на по-ниска производителност на труда. Когато едно предприятие изнесе производството на определен детайл в друга фирма (аутсорсинг), това означава замяна на първични производствени ресурси, включително труд, с междинни стоки. В този случай производителността в конкретното предприятие ще се увеличи, защото същият брутен продукт, като краен резултат, ще се получава с по-малко количество вложен труд. Обратно, когато дадено предприятие организира вътрешно производство на някой детайл, който преди е бил закупуван от друг производител, то производителността автоматично ще спадне, защото същият краен продукт ще се произвежда с по-голямо количество труд в предприятието. Това са промени в степента на производствена интеграция, които ни най-малко не са свързани нито с качеството, нито с интензивността на работната сила.  

Ако направим един бърз анализ на икономиките на "развитите" страни, ще видим, че колкото в по-голяма степен са аутсорснали производството си към "развиващите" се страни, толкова по-висока е производителността на труда им. Този тип на икономическа кохезия в ЕС създава

обратнопропорционална връзка 

между производителност и интензивност на труда. На Ян и на Иван все им казват, че са нископроизводителни и едва ли не трябва да работят по 12 часа на ден, за да достигнат производителността на Джовани.

За това една от промените, които следва да се случат на нашия пазар на труда, е да се обвържат минималните възнаграждения с брутната добавена стойност на един отработен човекочас. За 2018 г. стойностите на този показател за секторите индустрия и услуги е 16,8 лв./час. При минимална часова ставка от 3,07 лв. /час (510 лв. минимална работна заплата) това означава, че през 2018 г. под 20% от добавената стойност на труда се е връщала обратно при работника под формата на възнаграждение. Затова минималната работна заплата следва да се обвърже поне с 30% от брутната добавена стойност на един отработен човекочас за предходната година. Това ще рече, че през тази (2019) година МРЗ за секторите индустрия и услуги следва да бъде 867 лв.

Истината е, че вече дойде моментът, в който българите да приведат очакванията си в съответствие с европейския пазар на труда, за присъединяването си към който работиха и продължават да работят толкова много.