Записки от потъващия кораб

Минута по минута беше възстановена картината на катастрофата през декември 2011 година в Охотско море на подвижната петролна платформа "Колская", при която загинаха десетки души, съобщава "Известия". Това стана възможно благодарение на дневниците, преговорите и смс-ите, които са изпращали до роднините си членовете на екипажа.
Един от тях е на 50-годишният българин Живко Жеков. От него става ясно, че екипажът на "Колская" до последно се се борил за оцеляването си на платформата.
Подвижната петролна платформа "Колская" потъна при лоши метеорологични условия в Охотско море на 18 декември 2011 г. По това време на борда й е имало 67 души. Спасените са едва 14.
Жеков е бил там в качеството си на представител на английската застрахователна компания "Noble Denton". Той е трябвало да огледа платформата преди сключването на застрахователен договор, след което да слезе на земята. Платформата е била претоварена, но компанията-собственик "Арктикморнефтегазразведка" така и не предоставила транспорт за превоз на излишните пътници и той останал там.
В дневника си Жеков описва всичко, което се е случило, а копие изпраща на електронната си поща. Записките му започват от 17 декември, когато "Колская" попада в бурята.
17 декември 2011 г. Скорост на вятъра 15 м/с, на моменти до 23 м/с, височина на вълните - 5 м, от 19.30 часа е ясно, че ни предстои изпитание, пише Жеков.
Скоро става ясно, че буксирният кораб "Нефтегаз-55" и ледоразбивачът "Магадан" не се справят с изтеглянето на платформата на буксир. Капитаните на трите съда молят за допълнителна помощ.
Междувременно бурята се усилва. На границите на катастрофата се намират не само "Колская", но и буксирният кораб "Нефтегаз-55". В 23.10 ч. "Нефтегаз-55" съобщава, че е сериозно пострадал. На "Колская" става ясно, че водата влиза във вентилационните тръби и залива акумулаторите, пише Жеков.
18 декември. След полунощ ситуацията се усложнява. На "Магадан" му се счупва буксирната дъга. Капитаните продължават да звънят по всички инстанции и да молят за буксир, но навсякъде им се отказва. По това време водата започва да навлиза в резервоарите на носа и в жилищните помещения.
В 6.00 капитанът на "Колская" се свързва със спасителите и моли за хеликоптер за евакуация на хората. Ръководителят на операцията по изтеглянето се свързва с компанията-собственик със същата молба. Скоро постъпва нареждане да се спуснат във водата опорните колони, за да се повиши устойчивостта на платформата и да започне подготовка за евакуация. "Но това вече беше невъзможно", пише в дневника си българинът.
Бурята продължава да се усилва и да разбива платформата. В 8.40 сутринта вълните отнасят в морето спасителната лодка от левия борд на "Колская". В 9.10 платформата подава сигнал СОС, екипажът се готви за евакуация. В 10.26 аварийният дизелов генератнор вече не работи. Готви се списък с хора, които да напуснат платформата, пише Жеков.
Последният запис от неговия дневник изглежда обнадеждаващо. "11.50. Казаха, че в 15.30 ще дойде хеликоптер. Ще ни евакуират на три групи по 12 души."
След час платформата потъва.