"Запазената марка" на Детския радиохор

Според календара четвъртък, 18 октомври 2018 г., е посочен като делничен ден, но за мен той беше истински празник! Главните "виновници" за това "противоречие" бяха 48 славея и тяхната ръководителка, която - с умението си на майстор-вълшебник - направляваше впечатляващото им ансамблово пеене.
За читателите, които не са усетили алегорията на тези думи, разкривам тяхната "тайна" - те се отнасят за концерта на Детския хор на Българското национално радио, изнесен в аулата на Софийския университет "Св. Кл. Охридски", с който участваха в ежегодните Дни на японската култура в България. Програмата му отговаряше на всичките за целта протоколни изисквания и включваше девет произведения - по четири песни от български и японски композитори и една от европейската музикална романтика.
Няма да рецензирам поотделно всяка изпълнителска реализация, защото ще бъда принуден непрестанно да се повтарям в коментара си. Онова, което е "запазена марка" за изкуството на Детския хор, е неговата неповторима звучност, плътна, с правилно звукоизвличане и вокалообразуване и богатата звукова нюансираност отново беше демонстрирана блестящо. Но не само това, артистичната зрялост на състава се налагаше и с отличното изграждане на отделните песни, което засилваше въздействието им върху слушателите. Всяка от певиците активно музицираше и заедно успяваха да "изграждат" онзи невидим мост между артистите на сцената и слушателите в залата, оказал се, че е "секретът" на "живото" музициране!
На фона на чутото музикално вълшебство, все още не мога да проумея кому беше нужно, преди известно време, да разиграва излишния за обществото фарс с Детския радиохор!? Та нали главната грижа на институциите е всячески да подпомагат своите артистични първенци, които са най-добрите пропагандатори на държавата България по света!!! Нали заради тях европейските експерти единодушно констатираха, че "България притежава култура, която може да предложи на Света!" (из доклада на Чарлз Ландри).
Високият музикално-артистичен стандарт на изкуството, непрестанно предлагано от Детския хор на Българското национално радио, безспорно се дължи на неговия главен диригент Венеция Караманова и нейния екип. Противно на скромната й физика, изкуството, което тя поднася на публиката, неизменно е с великански измерения - факт, който трябва да получи полагаемото му се обществено признание.
    Да се надяваме!