Запълнете пропастта

Питър Пасъл
"Форин полиси"

Икономическото неравенство е главна тема на глобалните дебати. Дори на срещите на Световния икономически форум в Давос разговорите се изместиха към отрезвяващи теми като например откъде ще дойдат следващите 600 милиона работни места. Голямото безпокойство е, че икономическият растеж и неравенството вървят ръка за ръка. При това не само в богатите страни. Това безпокойство със сигурност е оправдано: онези развиващи се икономики, които се представят по-добре от останалите през последните десетилетия, също отчитат огромно разширяване на пропастта бедни-богати. Този проблем обаче може да бъде решен и се решава в няколко големи страни. Въпросът е дали правителствата имат политическа воля.
Особено важно е да бъде правено разграничение между неравенството между държавите и неравенството вътре в самите държави. Експлозивният растеж в Азия наред със слабия в Европа и Северна Америка почти със сигурност намалява разликата в средните доходи между отделните страни. Като изключим обаче няколко знакови примера, неравенството в развиващите се държави нараства рязко от 80-те години. По един стандартен критерий (Gini Index) неравенството се е увеличило с около 1/5 в Индия и Китай. При това най-богатите са станали още по-богати. През 2002 г. в Индия са живеели четирима милиардери (в долари); днес те са 55. През 2002 г. в Китай е имало само един милиардер. В последната класация на "Форбс" техният брой бе 115 - повече, отколкото в Германия, Франция и Япония, взети заедно.
Бързото увеличение на БВП в нововъзникващите пазарни икономики до голяма степен обяснява защо в бедност живеят най-малко половин милиард души. Ако бързите темпове на увеличаване на богатството не могат да бъдат поддържани - освен ако несъразмерен дял от допълнителната стойност не отива при богатите и ако приливът не носи всички лодки, - то тогава крещящото неравенство едва ли е най-лошият от всички възможни светове. Иначе казано: повечето хора ще предпочетат трохите от един много голям пай пред тънко парче от един малък пай.
Едно е да се каже, че нарастващото неравенство не е спряло издигането на най-долния слой в йерархията на човешкото общество, а друго,  че това трябва да е дребен повод за безпокойство в контекста на един бърз икономически растеж. При равни други условия повечето от нас ще предпочетат да живеят в общество, което инвестира в увеличаване на мобилността нагоре в йерархията за тези, които са способни, и споделя богатството с онези, които не са. При това други неща не са равни: в нововъзникващите пазарни икономики дори преразпределението на скромни количества от имащите към нямащите ще доведе до сериозно повишаване на жизнения стандарт на нямащите. Следователно е добра новина, че бързият растеж мирно съжителства с намаляващото неравенство в една голяма нововъзникваща пазарна икономика. Тази страна е Бразилия, където през 2000-2008 г. доходите на най-бедните 20% от населението нарастваха годишно средно с по 6% при увеличение от 2% за най-богатите 20 на сто. Като за начало Бразилия отделя по-висок процент от БВП за социални програми - жилищни, образователни, здравни, за пенсионери и безработни, в сравнение с други държави със средни доходи на населението. Има и друго нещо, вероятно по-важно - Бразилия насочва социалните помощи правилно, като наред с другите неща заделя задоволителен процент за жителите на селските райони и осигурява сравнително висок процент от работната ръка срещу безработица. Бразилия освен това дава пари в брой като стимул за увеличаване на мобилността на семействата. Предварително условие за отпускане на част от сумата е децата да ходят на училище, да се посещават медицински заведения за профилактика.
Успехът на Бразилия в нейната кампания да върви срещу ветровете на неравенството е поучителен. Първо, той доказва, че съсредоточаването на вниманието върху необходимостта от справедливост не подкопава икономическия растеж. В действителност допускането на рязко нарастване на неравенството може да породи недоволство, което на свой ред да заплаши политическата стабилност, а оттам - и икономическия напредък. В Египет революцията, чиято движещата сила бяха младежите от градовете в тежко икономическо положение, заплашва да попари съвсем реалните икономически успехи на страната още в зародиш. Второ, нововъзникващите пазарни икономики не могат да си позволят лукса да субсидират всички като политически приемливо средство за субсидиране на бедните. Конкретно насочената програма за борба срещу бедността в Бразилия обаче е рядкост. Съпоставете я например с несъстоятелната политика в Египет на предоставяне на солиден дял от субсидиите за храна и олио за готвене на домакинствата от средната класа. Тук има ирония.
Бразилия доказва, че правителството може да е част от решението на проблема с неравенството. Правителството обаче е част и от проблема. Всички бързо растящи нововъзникващи пазарни икономики са земи на възможности. Доходността на капитала е много голяма и производителността на труда нараства бързо с прехвърлянето на работниците от по-малко производителни сектори като селското стопанство към по-производителни като промишлеността и услугите. Несъразмерен дял от печалбите от растежа в частния сектор обаче се озовава в джобовете на онези, които вече са богати и влиятелни, най-малкото отчасти защото нормативната уредба и корупцията облагодетелстват властимащите пред външните хора. Бразилия, Китай и Индия са много различни места за започване на бизнес. Те са на 120-о, 151-о и 166-о място (от общо 183 държави) в индекса на Световната банка. Те са места, където е по-важно кого познаваш от това колко си добър в дадена област. И трите страни са умерено до силно корумпирани според "Трансперънси интернешънъл". По същата причина "своите" хора могат сравнително лесно да защитават доходоносните ниши от конкуренция. Така всъщност тук имаме два свързани въпроса: неравенството в доходите и икономическата мобилност. Правителствата могат и трябва да използват част от излишъка от икономическия растеж, за да балансират естественото нарастване на неравенството. Може да се поддържа тезата, че по-трудното предизвикателство е да бъде увеличена икономическата мобилност за сметка на хората с позиции. През последните десетилетия впечатляващото представяне на големите нововъзникващи пазарни икономики направи по-добър живота на почти всички техни граждани, като неутрализира проблема с нарастващото неравенство. В момент, когато те достигат зрялост и икономическият растеж се забавя, е напълно възможно онези от тях, които не обръщат внимание на проблема, да платят цената за това. Попитайте Хосни Мубарак.