Западът се опитва да отсрочи неизбежното

Интервю за Първи канал на руската телевизия

Ерик Краус е роден в Мексико. Завършил е Калифорнийския и Парижкия университет. Заемал е поста на аналитик в Societe Generale. Краус отива да живее в Русия през 1997 г. Става анализатор в компанията Regent European Securities. След кризата от 1998 г. Краус работи в "НИКойл" на длъжноста аналитик по стратегията. През последните години заема поста главен стратег на инвестиционната компания Sovlink и е управляващ директор на Anyatta Capital. От 2006 г. Ерик Краус оглавява хедж фонда Nikitsky Russia/CIS Opportunities Fund.

- Съгласни ли сте с официалните описания на световната криза като "икономическа", или вие смятате, че корените й излизат извън рамките на икономиката и трябва да се разглеждат в по-широкия контекст на културата и политиката?

- Финансовата криза в крайна сметка е обусловена от фундаменталните изменения в световната икономическа система. Западът губи своето превъзходство на фона на продължителен подем на Китай и развиващите се пазари, и това оказва дълбоко влияние върху икономиките на всички страни. Залязващите западни държави отчаяно се опитват да "отсрочат неизбежното" и ще се опитват да отлагат признанието, че са в притеснено положение по политически причини - поне докато обедняването им няма да може повече да бъде игнорирано. В момента това са Гърция, Ирландия и Португалия, които се сблъскват с болезнен спад. Утре това ще бъдат САЩ и Япония, които ще са принудени да живеят според джоба си.
Кризата е икономическа - но икономическата политика е обусловена от политически и социални императиви. Основен императив за Запада бе да надува балона колкото се може по-дълго - масираните кредитни вливания и инфлацията на цените на активите позволяваха да се поддържа досегашния начин на живот и призракът на икономическия ръст, дълго след като те станаха нежизнеспособни. Въпросът беше не дали ще рухне системата, а кога ще рухне. И падането все още не е завършило - рано или късно ние ще станем свидетели на сериозни финансови сътресения, когато САЩ бъдат принудени да режат бюджета си в светлината на неговия гигантски дефицит, може би заедно с втвърдяване на парично-кредитната политика, ако инфлацията продължи да се усилва.

- Какви мерки предприеха правителствата на водещите страни за преодоляване на кризата и кои от тях бяха действително плодотворни?

- Напълването на пазара с ликвидност, подкрепата на националните банкови сектори от страна на централните банки, а също непосредствената държавна подкрепа за финансовия и нефинансовия сектор чрез преки парични вливания погасиха импулса на кризата, която рискуваше да прерасне в истинска катастрофа. Бездействието щеше да е престъпно безумие, но и да си въобразяват, че тези временни мерки могат да предотвратят дефлационната фаза, е също глупаво. Проблемът е там, че политическата система на редица западни страни, в това число и водещи, до такава степен е предана на политическия хедонизъм, че просто не е в състояние да извърши необходимите жертви, поне докато обстоятелствата не ги принудят.

- Какво се случва в САЩ и в Европа след кризата от гледна точка на социалната политика и благосъстоянието на хората?

- В Америка се наблюдава дългосрочно обедняване на средната класа. До време това беше маскирано от ръста на мобилизацията на икономиката, от ръста на потребителското кредитиране и на цените на имотите. Сега направлението се сменя и има значителен стрес - хората губят работните си места, превръщат се в субпролетариат - губят домовете си, медицинските застраховки и в крайна сметка своята социална идентичност. Европа има по-добра социална защита, там процесът върви бавно и не толкова радикално, но спадът в очакванията е осезаем. Освен това Европа е по-малко гъвкава от САЩ и ще трябва да ореже социалната си система, за да я нагоди към новите икономически реалности. Високото ниво на безработицата в Европа и САЩ е много разрушително, защото дългият период на безработица води до маргинализация на хората.

- Известни ли са ви страни, които успяха да защитят своите граждани от кризата?

- Една от тези страни е Китай. Там успяха да използват действително кейсиански мерки, като натрупаха пари в добрите времена и в резултат предприеха масирано стимулиране на икономиката, без да влошат платежоспособността си, когато се разрази американската криза. Няколко страни от "Голям Китай" (Сингапур, Хонконг, Малайзия) също успяха да избегнат кризата, както и някои развиващи се страни като Индонезия, които станаха много по-зависими от китайското, отколкото от американското търсене. Подобно на Китай, Русия също провеждаше много ортодоксална данъчно-бюджетна политика преди кризата, което й позволи да намери финансови средства за стимулиране на икономиката, без да взема дългове. Обаче импулсът на кризата беше силен, руските корпорации се намираха в опасна зависимост от външното финансиране и системата за социална защита беше по-малко ефективна от европейския й еквивалент, и икономическите сътресения бяха значителни. Разбира се, ситуацията трябва да се разглежда в перспектива - подобно на това както кризата през 1998 г. беше бледа сянка на кризата от 1991 г., така и кризата от 2008 г. беше относително мека в сравнение с предишните. Радващо е, че Министерството на финансите на Русия и на Централната банка демонстираха, че са извлекли уроци от кризата от 1998 г. и действията им през много опасната ситуация от септември 2008 г. бяха образцови.

- В западната преса често предупреждават, че Русия допуска дефицитни разходи и че това ще свърши лошо, ако цените на нефта паднат.

- Много е учудващо да слушаш хора от страни, потънали в дългова криза, с дефицит на бюджета от 10%, как предупреждават една от най-благоразумните във финансово отношение страни в света за опасността от дефицитни разходи. По време на кризата Русия харчеше много, но харчеше свои пари, а не взети в дълг. Когато кризата отстъпи, тези разходи бяха ограничени, но не спряха. Някои журналисти предупреждават, че рязко са нараснали пенсионните разходи... Не може да се седи на два стола! Русия продължава да се сблъсква с огромни неудовлетворени социални потребности и правителството ще продължи да увеличава разходите, за да доведе нивото на живот до европейските нива. Сравнете това с огромните субсидии за банкерите в някои от нашите собствени страни. Относно въпроса "какво ще стане, когато паднат цените на нефта", то той е правомерен колкото и въпросът "какво ще стане, когато водите на Москва-река се превърнат в лимонада". Цената на нефта ще се колебае, но в средносрочна перспектива ние ще видим цени по-високи от сегашните. Светът се движи към пик на цените на нефта. Това не е теория, а е математически факт. Нов нефт не се появява, а този, който го има, бързо се изчерпва. Нови находища ще бъдат открити, но те ще бъдат на все по-труднодостъпни и скъпоструващи места. И много от тези места се намират в Русия!

- Как може да характеризирате текущата ситуация в руската икономика?
- Наблюдаваме края на първия етап от възстановяването на Русия. Старият модел, който ни даде Русия, получаваща изгоди от бюджетния и финансов традиционализъм, съхранила експортните доходи, постигнала макроикономическа нормализация и ресурсен национализъм, въведен по времето на Владимир Путин, е изчерпан. Първоначалният успех беше впечатляващ, но в настоящия момент е жизненонеобходим нов подход и по-ефективен процес на реформи, за да се върне Русия към докризисния ръст. Не съм убеден, че диверсификацията на икономиката трябва да е самоцел, но реформата на държавното управление и нормативно-правната система не бива повече да се отлага. Никой не казва, че ще е лесно, но има основания да се надяваме, че впечатляващият прогрес след кризата от 1998 г. ще бъде продължен. Русия, уви, не е Китай, но също така тя е много по-динамична от повечето страни от Г-7.

- Има мнение, че "модернизмът" се движи на Изток, и че Западът в същото време вече е постмодернистки. Той завинаги ли се е отказал от индустриализма? Какво мислите по този повод и каква е ваша прогноза за бъдещето на САЩ и Запада от икономическа, финансова и социална гледна точка?

- Основните тенденции в историята сочат, че великото бъдеще на Запада е вече в миналото. XX век беше пълна аномалия от гледна точка на това, че основната част от световния БВП бе съсредоточена в Европа и в колониалните й "дъщери" - САЩ, Канада и т.н. (единствената азиатска страна - Япония, постигна успех, като имитира, а след това подобри западния модел). Това обаче е историческо изключение. Основните икономически играчи през XIX век са били стокопроизводители от Южна Америка и Азия, а в предишните векове значителна част от световното производство се е падало на Китай, Индия и други азиатски страни. Склонни сме да забравяме, че през XV век Китай е бил икономически и технически по-напредничав от Европа... Развитието на европейския меркантилизъм и империализъм временно затъмни великите цивилизации на Изтока, но сега махалато се връща обратно. През XXI век изглежда ще станем свидетели на прехода от свят с един център - Ню Йорк, към свят с няколко центъра - с Пекин като нов полюс на привличането. Историята показва, че залезът на доминиращата империя и подемът на нови и по-динамични държави не е спокоен и благотворен процес... Ще се опита ли Китай да отхапе повече, отколкото може да погълне? Ще причини ли крахът на доларовата икономическа система сериозна загуба на световната търговска система? Ще изпитат ли САЩ психологическия шок на "обсадената крепост", вземайки отчаяни мерки, за да възстановят своята хегемония? И най-важното, няма ли да завърши неудържимият ръстът на населението в съчетание с експлозивен ръст на световната икономика, когато се сблъска с много ограничените ресурси на нашата планета, което ще доведе до екологически хаос? В утрото, когато 1,3 млрд. китайци едновременно запалят своите джипове, ние няма да познаем Земята.


Публикуваме интервюто с големи съкращения. Пълният текст може да намерите на адрес:

http://inoforum.ru/inostrannaya_pressa/glazami_zapada_erik_kraus_na_rossijskom_pervom_kanale