Замразяваме цените, за да ги вдигнем

Да бъдат замразени цените на основните храни до Великден. Такова предложение се чу от министри на служебния кабинет тези дни. Бедните да можели да сложат благина на трапезата за празника. Да се чудиш популистки, невежо или откровено нелепо звучи. В други държави по празници цените падат, защото търговците знаят, че се печели не от цени, а от оборот. А у нас те се вдигат на принципа "ден година храни". Този тарикатлък управляващите искат да озаптят. Но намесата на парче не решава проблема.    
Освен това практиката показва, че замразяването на цени води след това до повишаването им. Основният проблем остава - монополът на големите вериги, които диктуват цените. Българските производители също участват в големите търговски вериги, но едва с 10-20% от продуктите. Причината за това са таксите, които трябва да плащат на чуждите търговски вериги, за да продават стоката си в тях - между 30 и 40 вида за всеки артикул. Пък и всички големи вериги се разплащат 30 дни, след като заведат фактурата. Производителят обаче трябва веднага да се разплаща със своите доставчици, което много често го кара да взема кредити и да задлъжнява. Договорите са направени така, че всички загуби да са за сметка на българския производител и доставчик, а огромните печалби - за чуждестранния търговец. Кой е виновен? Лесният отговор на този въпрос е, че няма виновни и при свободния пазар е така. Обаче виновници има и те се намират по върховете на държавата. Просто държавата, сиреч управниците, позволяват свръхпечалби, не дават равен старт на участниците в играта и позволяват на чуждите търговци да злоупотребяват както намерят за добре с българските производители. Вместо да хвърля прах в очите предпразнично, държавата да промени Закона за защита на конкуренцията, за да спре злоупотребата със значителна пазарна сила и пазарът да започне да се саморегулира.