Замонашване

Вярата дава сили. Кой в каквото иска да вярва, ама да вярва в нещо. По-добре е, отколкото да се луташ в нищото с вечни колебания как да живееш живота си и какво точно да правиш с него. У нас монасите например предизвикват дълбок респект и уважение единствено у дълбоко религиозните миряни. Доста скандали се сътвориха по манастири и епархии, та това не е трудно обяснимо. В една Япония обаче монасите са нещо неприкосновено. Да видим какво общо има това със спорта. Ето какво. 27-годишният японски будистки монах Кадзуки Ядзава се явява на Олимпиадата в Рио де Жанейро със своето кану! Той ще се състезава за трети път на подобен форум. На Игрите в Лондон 2012 г. е финиширал на девето място, което е най-добрият резултат за Япония в историята. Излиза, че човекът не е там да отбива номера като някого от Самоа, да речем.
Та този японец се разочаровал от факта, че след невероятното постижение, което направил за страната си, не успявал да си намери спонсор. И ей така от нищото се отказал от светски живот и се посветил на монашеството. И на спорта. Тренирал и в манастира. Не спирал. Вижте го сега. Монахът си заслужи квота за Рио и пак ще се състезава. За същата страна. При това, след като е водил скромно аскетично ежедневие. Нашите спортисти да вземат пример от Кадзуки Ядзава. Да вярват до последно в себе си. Всъщност не само спортистите трябва да го правят. Хората също. Да си знаят, че те са най-важните. А не както досега – да бъдат обезличавани от властта. Да бъдат третирани само и единствено като гласоподаватели. Не може по време на избори да те къткат, защото си важен електорат, а през останалото време да си всичко останало.
В Територията нищо не вирее. Дори и монасите ни. През годините имаше опити светски персони да се посветят на Господ, слагайки расо. Ама май се слагаха само за имидж. Не съм видял обаче политик да стане богоугоден човек. Нито да е бил такъв преди кариерата си. То след нея вече не е богоугоден, нали разбирате? Мутрите поне даваха пари за параклиси по дворове и църкви, политиците обаче май дават единствено повод на народонаселението да се моли за насъщния в тях. Властта най-вече. Еле па сегашната. Ама това вие си го знаете. Поне да си го казваме, че иначе някои могат да решат, че така ни харесва или постепенно привикваме. Не бива да им даваме поводи за подобни мисли.
Нямам представа дали някой от тях ще влезе в затвора. Но, ако като народ не можем да ги вкараме там, то поне да ги пратим в манастир. Не знам дали ще имаме покаял се, но знам, че ще има страдащи. И това няма да е отмъщение. Просто животът винаги следва естествения си ход. И той, рано или късно, ще разпредели кой, какво, къде, кога и как. А нашите кануисти, слава Богу, все още нямат нужда от замонашване, за да побеждават. Все още. Виж, с останалите населяващи Територията това в един момент може да се окаже изход. Не е лошо да се помисли от някои като вариант...