Няколко думи
Заложниците
/ брой: 204
Децата за пореден път станаха заложник на политически игри. Предизборната кампания нахлу в българското училище, след като то опустя на някои места през последните дни. На тази нова арена за политиканстване и популизъм кандидатите за депутати и техните подръжници показват своята шоупрограма на публиката от родители, учители и ученици и се опитват да ги убедят, че политическите им опоненти са зловредни. Публиката е дотолкова отчаяна, че ръкопляска на всеки, който се появи на сцената с утешителни думи и оптимистични прогнози. И понеже полесражението е основно в София, новоизлюпеният зам.-кмет Мирослав Боршош бе пуснат да се озъби директно на властта и да призове училищата в столицата да се отворят веднага. Заслужи си овациите с цената на експлоатация на учениците и засили противопоставянето в системата.
Съвсем друга щеше да е днес обстановката в образователната и здравната система, ако политиците се бяха обединили около някаква обща теза как да се опазят децата. Никой сега нямаше да говори за ротация, затваряне, онлайн обучение. Децата днес не са в клас, не защото някой е решил произволно да приложи хрумката си да ограничава нечия свобода или да направи учениците по-глупави и неграмотни.
Класни стаи стоят празни, защото възрастните навреме не осигуриха безопасни условия на обучение, а се съсредоточиха върху кръчми и молове и позволиха за кой ли път популизмът да бъде водещ в действията и изказванията им. Най-лошото е, че това беше предизвестеното зло, за което някои все пак предупреждаваха и изход имаше.
На този фон идват и заплахите за синдикални протести и учителски оставки. Но се питаме срещу какво са те? Срещу болестта ли? Срещу прилепите? Или срещу китайците? Не им прави чест на определени проценти от съсловието, че демонстрират пълно отричане на всякакви опити за овладяване на ситуацията, били те и закъснели. Всеки трети учител не иска тест, не ще ваксина, а други не могат да докажат преболедуване, защото са се скрили от регистрация... Дали с разпространението на тези данни синдикалистите не направиха лоша услуга на учителите? Дали не им сринаха тотално авторитета, като ги показаха като изостанали, закостенели и неразумно отказващи да запазят не само своето, но и здравето на учениците си? Отговорност ли е да отричаш действителността, независимо дали тя ти харесва и дали се управлява добре?
Може пък сега да е моментът кандидат-протестиращите да намерят по-благоприятно поприще за развитието си и да дадат шанс на техни колеги да научат децата на отговорност и морал. Не е лошо и синдикалистите да помислят срещу какво точно ще протестират и каква е целта на идеята им да изкарат учителите на улицата.
Боричкането за власт обрича родното училище, а докато споровете са на ниво кой на кого има право да бърка в носа, няма да има скоро осигурена безопасна среда за обучение. И ще продължим да повтаряме, че децата пак са го отнесли.