Заложници на рекета

Лобизмът не е нещо непознато в политическия живот, но ето, че за пръв път ставаме преки свидетели как една партия в българския парламент урежда бизнеса в поредния му опит да се освободи от плащането на болнични. Преди ден "Воля" на Марешки внесе законопрект за отпадане задължението на работодателите да изплащат обезщетение за първите три дни от болничния на работника, като тези разходи занапред се поемат от НОИ. Бизнесът дори е още по-краен в искането си - настоява първите няколко дни болнични въобще да не се заплащат. Примерът е показателен за това какво тепърва ще се случва с обикновените работещи българи, след като мнозинството начело с ГЕРБ даде зелена светлина на финансирането на партиите от бизнеса. 

Не е тайна, че всяка година по това време работодателите надават вой до небесата колко били зле, с какви непосилни разходи били натоварени и как трябва работещите едва ли не да си плащат за това, че работят. Да бяха само болничните, а то настъплението е по всички фронтове - минимална заплата, майчинство, детски надбавки, стаж, възраст и за каквото друго се сетите. Принципът е: "има човек - има проблем"... А за да няма злоупотреби - най-добре да няма болнични.

За фалшив документ за болест, разбира се, следва да се наказват виновните. Но по никаква причина и по никакъв начин не следва да се наказват всички. В случая обаче точно това става. И ако партия "Воля" все пак е типичен пример не за истинска партия, а по-скоро за някаква бизнес организация, то какво да кажем за останалите политически сили, които ще разчитат на финансиране от юридически лица и търговци. Бедна ни е фантазията докъде може да се стигне заради безобразията в закона, които впрочем са доста хитро замислени и направо неморални, дори престъпни. 

Проблемът обаче е като нож с две остриета. От една страна, тези, които са във властта, имат привилегията да притискат и рекетират хората с парите. Както впрочем го правят и досега, макар и неофициално. Плащаш или ти пращаме "бухалките" в лицето на НАП, ДАНС, КПКОНПИ, спецпрокуратурата. Обратно, опозиционните партии ще бъдат принудени да стават заложници на този, който "поръчва музиката", иначе защо да им плаща. Може да ви звучи извратено, но в случая партиите се превръщат в стока, която се продава. А ако се замисли човек по-философски, ще стигне до извода, че този закон е като официално легализиране на проституцията.

Има ли все пак някакъв шанс да се върне разумът? След падането на президентското вето остава надеждата цялата тази вакханалия да бъде пресечена от Конституционния съд. Ако ли не, ще я караме с узаконената вече корупция на данък "Рекет". А всички знаем как се нарича симбиозата на едрия капитал с властта. Справка - Дучето! До следващия ход на махалото...