Залата на кривите огледала

Николай Николов

Ако дадена глупост се повтори сто пъти, от нея ще се пръкне ли нещо умно? Политиците все още търсят верния отговор на този въпрос и запълват ефира със своите предположения. Те не се интересуват от фактите, защото не им плащат да бъдат обективни, а още по-малко - да вникват в проблемите на обществото и да предлагат решения. Тежка е тяхната орисия - постоянно са принудени да изтезават бедната си фантазия. 

На 25 ноември три украински военни кораба навлизат в териториалните води на Руската федерация и няколко часа извършват там опасни маневри, като не се подчиняват на заповедите на граничарите. Украинците са подготвили артилерийските системи за бой. Впоследствие нарушителите са спрени, членовете на екипажите са арестувани. Оттогава насам отгоре ни се изсипва словесен водопад, в който няма и помен от здравомислие. Колко нагъл трябва да бъдеш, че целенасочено да нарушиш границата на чуждата държава и като получиш отпор, да обвиниш съседите си в агресия? Може би ръководителят на хунтата в Киев умее да прави шоколади (кутии с бонбоните му запълват рафтовете на нашите магазини - тъй че и ние даваме своя скромен дял за обогатяването на неонацистите), ала за президент действията и изявленията му са странни.   

Едва ли има нещо по-страшно от индивида, предал рода си. Останал без морални задръжки, той съзнателно погубва човешкото в себе си. Не изпитва вина за злините, които причинява, защото смята, че всички наоколо са му длъжници.  Глобализираният свят се изпълни с подобни същества - мънички диктаторчета. Възможно затова глупостта започна да се разнася толкова бързо. Западните лидери приеха насериозно думите на своя колега - и как иначе, нали през 2014 г. заедно организираха преврата на олигарсите срещу законния украински президент Янукович! Отново заповтаряха колко опасна за Европа е Русия. Всъщност, вредните са самите те - със своята алчност и вяра в изключителността си, зейнали да погълнат целия свят. Заради тях ЕС се превърна в зала на кривите огледала, където извратеното се обявява за ценност, а истината и провокацията са равнозначни. 

Смущаващо е, че много родни политици и журналисти пригласят на безумната шумотевица. Може би на тях им е неудобно, че има страни, които все още пазят границите и суверенитета си? Или пък от многото летене в чужбина разреденият въздух е повредил мозъците на чиновниците? Тези, завалиите, може да ги разберем, те поне следват ясните инструкции на господарите и са предвидими. Макар че в случая липсата на мнение се равнява на приемане на лъжата. Също както службата за пари при неонацистите не те прави герой... Независимо от пустословието по телевизиите. 

Изобщо, въпросът е не дали избраниците ни са русофили или брюкселомани, а как се отнасят към нашата държава. През цепнатината на тъмната дупка, в която се опитват да ни натикат, светът изглежда малък и едностранен. За щастие той не е такъв. Пъстър е и е просторен. Там, навън, всичко е просто - само трябва да имаш достойнство и да защитаваш истината от глупостта. И колкото по-скоро се хвърли камък в Залата на кривите огледала, толкова по-добре ще бъде за всички.