Законодателен брак

Както е известно, основната задача на властта - законодателна и изпълнителна, е да произвежда нормативни документи - закони, постановления, наредби, с които да се регулира обществено-икономическият живот в страната. Ако се съди по продукцията, която дават българските държавни институции, без риск от грешка, може да се каже, че техният коефициент на полезно действие е близък до нулата, а голяма част от това, което създават, е брак. Парламентът и отделните министерства бълват закони и наредби, които единствено предизвикват недоволство, пораждат обществени скандали и с нищо не помагат за решаването на проблемите на хората. Примерите са в изобилие.

Горивата

През есента на миналата година парламентът прие специален закон, който имаше доброто намерение да се бори срещу сивия сектор при търговията с горива. Законът стана повод за нестихващи взаимни обвинения между големите играчи и дребните търговци на този пазар. Преди време шефът на "Лукойл"  Валентин Златев обяви, че точно дребният бизнес, който според него не се афиширал с имена на конкретни фирми, стои в основата на сивия сектор. Ако действително от сектора изтичат по 1 млрд. лв. годишно, както твърди пък правителството в мотивите си към спорния закон за търговия с нефтопродукти, главният прокурор отдавна е трябвало да образува наказателни производства, смятат обаче малките играчи и отричат твърденията, че те са в основата на корупцията в сектора. След люти спорове се стигна до отлагането на наредбата за прилагането на закона с половин година, което на практика го направи почти безсмислен.

Касовите апарати

Недомислената промяна на правилата за касовите апарати също доказа "управленския капацитет" на властта. Както е известно, от бизнеса се иска да подмени фискалните устройства и софтуера. Целта е НАП да получава информация за продажбите в реално време, вместо веднъж месечно както досега. По принцип идеята за борба със сивия сектор не е лоша, но същото в случая не може да се каже за нейната реализация. 

Въпреки новите правила, именно тъмната икономика, срещу която уж са насочени мерките, ще излезе на сухо от ситуацията. Защото те на практика засягат само търговците, които вече плащат данъците си и издават касови бонове. Наредбата реално не засяга онези, които нарушават вече съществуващите правила. Със сигурност тя няма да ги накара да излязат на светло и да започнат да декларират транзакциите си. Освен това отдалече личи, че документът се променя конкретно заради заведенията в курортите, от чиито скрити обороти, по данни на НАП, бюджетът губи 500 млн. лв., без да се вземат под внимание на останалите браншове. 

Просто не е направена модерната предварителна оценка на въздействието. А тя е свързана с проучване колко ще струва цялата подмяна, колко предприемачи ще бъдат засегнати, реални ли са сроковете, кой ще спечели и кой ще загуби от цялата операция. Проблем е и че поддръжката на новия софтуер ще струва на фирмите около 300 лева годишно. Тези пари за големите играчи на пазара не са кой знае колко, но за малките търговци всяка стотинка може да представлява разликата между оцеляването и отпадането от пазара. Промените в наредбата оставят и усещането, че предприемачите просто са длъжни да плащат за всякакви приумици на чиновниците и безроботно да се съгласяват с тях. А трябва да е точно обратното. Под натиска на бизнеса за част от предприемачите срокът бе удължен с половин година, но се появи тенденция фирмите масово да се отказват изобщо от касовите апарати, като ще правят плащания само по банков път.

Отсрочката обаче едва ли ще помогне много на бизнеса. По мнението на софтуерни специалисти инструкциите в наредбата за т.нар. СУПТО - софтуера за управление на продажбите в търговските обекти, са изключително неясни и дори неизпълними за някои видове бизнес. Предприемачите недоволстват, че НАП, с мотива да ограничи сивата икономика и укриването на обороти, в много по-голяма степен ще създаде допълнителна тежест за "белите" фирми. А неиздаването на фискални бонове ще продължи да е практика за сенчестия бизнес. Най-вероятно тази наредба ще бъде атакувана в съда`и това ще отдалечи нейното прилагане незнайно докога. 

Прането на пари

Повод за недоволство станаха и промените в закона срещу прането на пари, които са в сила от началото на тази година. Те изкараха на протест даже и адвокатите, които по принцип не обичат около тях да се шуми. Правилникът задължава десетки хиляди фирми, кметове, политически партии, фондации, спортни клубове да представят в ДАНС планове за обучение на служителите си срещу прането на пари през 2019 г. Това обучение ще трябва да се прави всяка година. Десетки хиляди фирми и неправителствени организации ще трябва да пишат и специални вътрешни правила. Санкциите за нарушителите са сериозни - от 1000 до 10 000 лв. за физически лица и от 2000 до 20 000 лв. за фирми. За финансовия сектор глобите стигат до 50 000 лв.

Това принуди управляващите да дадат на заден ход и да направят работна група, която да подготвят промените на вече направените промени в закона. Спорният текст е в чл.4, т.15. Според него адвокатите са задължени да правят комплексна проверка на своите клиенти, да правят оценка на риска от изпиране на пари и да разкриват информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти. Позицията на адвокатите е, че тези разпоредби противоречат на Конституцията и Европейската конвенция за защита на човешките права.

Биопроизводство

Биопроизводството се превръща в поредния сектор в България, в който законодателството, регулиращо бизнес средата, се движи от едната крайност в другата. В последните години секторът бе одитиран от ЕС и от българската Сметна палата, която в прав текст обяви, че съществуват значими пропуски в контрола. Заради това бяха приети толкова рестриктивни промени, че според бранша те водят не само до увеличение на административната тежест, но и дори застрашават съществуването му. Сега производителите настояват за спешна корекция на корекциите. След като и ЕК, и Сметната палата в България установиха, че контролът над биопроизводството е недостатъчен, през последните месеци на миналата година бяха направени редица промени в законодателството. В тях бяха заложени и текстове, които от бранша смятат за крайни.

Единият е свързан с пестицидните остатъци в биологичните храни и въведените санкции за тях. Според биопроизводители новото законодателство в най-общ смисъл предвижда, че ако само в една партида биопродукция бъдат намерени дори минимални количества от неразрешени за биопроизводството вещества, то още след излизането на лабораторните резултати контролният орган ще трябва да стартира процедура по отнемане на биосертификата на цялото стопанство. Проблемът тук е, че е възможно въпросното замърсяване да е единичен случай и да се дължи на външен източник, а не на опит за измама от страна на самия производител. Законодателните текстове обаче не правят разлика. Освен това според тях се въвежда "непосилно финансово бреме" за онези производители, които тепърва правят преход от конвенционално към биопроизводство. От тях ще се изисква да вземат проби за анализ от всички площи и култури, което заедно с въведените санкции според сектора не се прилага в нито една европейска държава.

От министерството на земеделието организираха дискусия по темата, но защо тя бе след като вече бяха приети промените остава въпрос без отговор. Затова логично основният извод от последното проучване на "Юридически барометър" е, че родното законодателство е нестабилно и непредвидимо заради честите  и нерядко хаотични промени в нормативните актове. Според него близо 70% от законите са променени повече от веднъж за 6 месеца, а 90% от тях са променяни поне веднъж годишно. Има и закони, които са изменени, още преди да влязат в сила - логичен резултат от законотворческия гений на Цв. Цв., Жоро Дантелата и Данаил Кирилов.