Законен рекет

Едно време, когато България наистина разполагаше с армия, във войнишкия фолклор имаше приказка, че гонката по устав най-тежи. Армия вече почти няма, но тази приказка още важи. Днес тя ще звучи така: най-тежък за бизнеса е държавният рекет, който е регламентиран със закон или наредба. Сред последните примери са влизащите в сила от днес промени в наредбата на НАП за касовите апарати. Идеята на приходната агенция е чрез тях да извади на светло оборотите на най-рисковите търговски обекти като кафенета, дискотеки, ресторанти и бензиностанции. Както се очертава обаче, ефектът от операцията може да е съмнителен. Защото, както се оказва, без много шум, държавата задължава фирмите масово да си подменят фискалните устройства, въпреки уверенията на НАП, че няма да е необходимо. Логично това означава нови разходи за предприемачите и загуба на ценно време за бизнеса.
В създалата се ситуация е сигурно едно - промяната е добре дошла за фирмите, които произвеждат или внасят касови апарати, въпреки че задължителна смяна на устройствата имаше преди не повече от 5 години. Според статистиката, промяната ще засегне близо 400 хил. устройства, като НАП оценява разходите за бизнеса на около 120 млн. лв., но при 300 лв. средна цена за апарат. Някои устройства обаче струват много повече. В същото време очакванията на приходната агенция са ефектът за бюджета, под формата на 10% повече ДДС, да е 150 млн. лв. годишно. Тъй че операцията е малко безсмислена. Основно тя е свързана с въвеждането на т.нар. баркод върху касовите бележки, като мярка срещу сивата икономика. Според счетоводители и данъчни експерти тя е със спорен ефект, най-много да помогне на тези, които искат да участват в томболата на НАП с бележките. Това обаче показва повече популизъм, отколкото реални действия за пълнене на хазната.