Законът ни прави свободни

Когато човек се опиянява, той не мисли как ще се чувства, когато започне да изтрезнява. А винаги след това му е зле. Вчера недоволството сред народа на България буквално изригна. Това действие на стотици хиляди граждани разбива стереотипа, че "не сме народ, а мърша". Не сме. Българите са народ с достойнство и го показаха.
Това е хубавата част. Лошата е, че май никой не знае точно какво иска. Протестираше са срещу всички и всичко. Срещу всички партии, независимо дали са били някога в управлението, или са били винаги в опозиция. Срещу всички институции. Срещу икономическата система. Срещу това, че сме бедни. Едновременно се иска парламентът да работи и да бъде разпуснат. Президентът се освирква, но и му се възлагат надежди. Иска се да не се плащат сметки и данъци, но да се увеличат заплатите и пенсиите. Така не става. Никога никъде не е ставало. Това, че вчера масово бяхме по улиците, не ни прави свободни. Свободни ни прави спазването на закона. Няма закон, който да се харесва на всички. Но ако не се подчиняваме на правилата, следва хаос, анархия и накрая властта я взима този, който има най-голямата бухалка.
Улицата не може да решава проблемите, но ако скоро страстите не се овладеят, тя може да ги задълбочи. Отговорността не е вече само на политиците и институциите, но и на организаторите и протестиращите. Системата може да не ви харесва, но тя може да бъде променена само ако стане част от нея и работите за промяната й. Другият път води надолу. А бездната ще погълне всички. Без изключение.