Закон дълбае нови социални и демографски разломи

Убедих се на собствен гръб как се правят пропагандни телевизионни предавания в угода на властта. Кани се представител на управляващите да говори обилно, някой опонент за демонстрация на плурализъм и се добавя всичкологът Владимир Каролев да хулиганства - без факти, без аргументи, но с агресия. Опонентът не бива да произнесе повече от две изречения, без да бъде прекъсван и заглушен. За гарнитура се вмества репортаж с добре подбрани "случайни" участници, подкрепящи тези на властта, и се завършва с финал апотеоз, който трябва да успокои зрителя, че го управляват правилно и в негова полза.
Нямаше да се впечатля особено от традиционния сценарий в поредното предаване на БиТиВи, посветено в конкретния случай на новия училищен закон на ГЕРБ, който тече на второ четене в парламента. В медиите той е сведен до това дали държавата да финансира частните училища, което далеч не е най-големият проблем в него - има много по-големи. Та, нямаше да се впечатля особено, ако не беше една подробност - водила съм всякакви спорове, но досега никой не е могъл да ме обвини в лъжа. А Каролев на всяка втора дума викаше "Лъжете!", смятайки вероятно това за много умно. Не беше. Беше нагло, но понеже екранното време и кръстосаният огън, разбира се, не позволиха да се излагат неудобни аргументи, реших да повторя тук "лъжите" по-подробно. Хората да съдят кой лъже.

* * *

Самата философия на промените, която ГЕРБ натрапва -

"парите следват ученика"

е дълбоко сбъркана. Няма такова нещо по земята. Този модел бе лансиран по времето на НДСВ, когато финансовият министър Милен Велчев го преписа дословно от сайта на една опозиционна група в Англия, която недоволстваше, че Маргарет Тачър е отменила принципа "парите следват ученика" (ваучърната система). А Тачър, която няма как да бъде обявена за ляв политик, я отмени, понеже за краткото си действие на Острова тази система доведе до очевидни щети за публичното образование. Та, затова казвам, че няма в Европа такова нещо като "парите следват ученика". Впрочем има нейно подобие - само в Швеция, където местни общини (не пряко държавата) финансират частните училища наравно с публичните. Швеция обаче инвестира за средно образование най-много в ЕС - 6,1% от БВП, докато България дава за същото 3,4% от БВП, което е сред най-ниските стойности в ЕС.
Та, не отговаря на истината, че държавата ни ще финансира частните училища, защото "така е навсякъде в Европа". Това показвало, според председателката на просветната комисия в НС Милена Дамянова, проучване, направено в 41-то НС при първото управление на ГЕРБ. Само че във въпросното проучване, поръчано тогава на стажанти в НС, добре личеше, че е правено под добра диктовка и това се видя от пълното разминаване с данните на самата Европейска комисия, появили се малко по-късно. М.г. европейската служба за образование Eurуdice публикува доклад "Частното образование в страните на ЕС". От него става ясно, че

половината държави в ЕС не субсидират частните училища

Останалите като Белгия, Дания, Германия, Испания, Ирландия, Люксембург, Австрия, Финландия, Гърция, Естония подпомагат частното средно образование, но само частично, основно в една от трите форми - плащат заплатите на учителите (с цел заплатите да са равни и да не "изтичат" учителите от публичните в частните училища); подпомагат ремонтите и поддръжката на сградите или дават някакъв процент от издръжката на учениците. А навсякъде, където има държавно подпомагане, към частните училища държавата предявява определени изисквания и упражнява драконов контрол. Щото там частното не живее на гърба на държавата. При нас се предвижда държавата да плаща цялата издръжка на учениците в частните, както и в публичните училища. Сиреч България, която дава най-малко за образование, ще отнеме от малкото пари на публичните училища и ще ги даде на частните по подобие на Швеция, която инвестира най-много. А в замяна иска от частниците 20 на сто от приетите деца да учат безплатно. Като за всичките 100% държавата ще дава парите, които дава и на публичните училища, които обаче нямат право да надграждат сумите с такси.    
В опита си да оправдае закона Милена Дамянова обяви, че ГЕРБ нищо не отнемали от публичните училища, а напротив - дават на всички ученици по равно. Защото държавата и без това планирала пари за всички деца в България, а после средствата за тези, които отиват в частните училища, оставали и се разпределяли към други сектори. Това може и да хване дикиш сред хора, които не познават законите,

само че не е вярно

Защото държавата планира годишните средства за издръжка на обучението според броя деца, записани само в държавните и общинските училища и детски градини. Това го пише и в действащия Закон за народната просвета (чл. 41а, ал. 1), и в законите за държавния бюджет всяка година, и в програмните бюджети на МОН. Доста е странно шеф на парламентарна комисия да не знае това.
Така че част от споменатите 3,4% от БВП, които държавата дава за държавните и общинските училища, предстои да се заделят за частните. А в тригодишната бюджетна прогноза до 2017 г. парите за образование не се увеличават, напротив - намаляват се. Ама, видите ли, при сегашния брой частни училища - 156 от общо 2000 училища в страната, за тях били необходими само 13 млн. лв. Нищо работа. Щеше да е нищо, ако училищата, особено в малките селища, в момента не се гърчеха в мизерия и не се чудеха как да удържат финансово, та да не ги закрият, понеже след тях се "закриват" и селищата. Стотици малки училища са закрити и продължават да се закриват заради принципа "парите следват ученика", който ги съсипа. Защото той всъщност действа за държавните и общинските училища - те се финансират по брой деца и изчислен единен разходен стандарт за всяко от тях (около 1400 лв.). Малко деца - малко пари, а нуждите на малкото училище са същите като на голямото. Този стандарт е финансов параметър, пресметнат за дете в публичните училища. Заради това, ако същият стандарт се даде и на всяко дете в частно училище, ще имаме пар екселанс неразрешена държавна помощ за частни търговски дружества, формиращи печалба, каквито са частните училища. Това нееднократно вече бе обяснено от проф. Христина Вучева. Като имаме предвид и това, че частни училища има само в 4-5 големи града, става очевидно в чия полза и в чий интерес се прави законът. При всички случаи - не в публична полза и интерес. А сеща ли се някой, че същият принцип - "парите следват студента", действащ в държавните висши училища, вече се оценява като крайно вреден и намеренията са цялата философия на финансирането там да бъде променена?!  
Направеното внушение в предаването, че с държавното финансиране за частните училища се възцаряват справедливост и равенство между децата, е цинично. И няма полза съпътстващи репортажи да внушават "всеобща" подкрепа за тая теза чрез добре познати шефки на частни училища и "случайно" избрания директор на държавно училище Асен Александров - всеизвестен фаворит на властта, съветник на министър Сергей Игнатов в първото правителство на ГЕРБ. Много вероятно е друг радетел на закона да не може да бъде открит, ако съдим по масовите ругателства срещу него из форумите в мрежата.
А иначе човек може само да се радва, че г-н Каролев например е заработил с честен труд такива пари, че плаща за частното училище само на едната си дъщеря в течение на 15 години средно по 3000 евро годишно, което ще рече, общо 90 хил. лв. Защото обикновен българин с не най-ниската заплата от 700 лв., да речем, ще събере същите пари за около 11 години труд -

ако не яде, не се облича, не се лекува, не ползва ток, отопление и вода

Ето в това равенство ни убеждава всичкологът. В равенството на имащите 90 хил. лв. за едното си дете и още толкова за другото с онези 43 на сто от българите, които живеят под линията на бедността, и с 50% от семействата с първолаци, които тази есен получават помощ от държавата, понеже доходите на родителите не покриват нивото на минималната заплата. Страхотно равенство между малкото богати хора и мнозинството българи в страната, оставени без възможности за препитание и нормален живот, обречени на бедност и оскотяване! Всъщност всички международни изследвания за образованието на децата ни като PISA и PIRLS, та дори докладите на Световната банка, предупреждават за широко разтворената ножица между образованието на бедни и богати у нас, за зависимостта на знанията на българчетата от имуществения ценз на родителите и от местоживеенето, и за липсата на политическа воля образованието да коригира социалните неравенства, което е една от неговите съществени функции.    
Иначе, много обичам хора, които се хвалят, че децата им са отишли да учат в чужбина, да дават указания какво да се прави с българското училище!
Жалко е, че публичните дебати по новия училищен закон се затварят само в кръга на въпроса за частните училища. Той съдържа твърде много опасни рифове, в които ще заседне образованието. Да напомням ли, че основни регламенти са извадени от закона и от волята на парламента, а са оставени да ги определя министърът чрез т.нар. държавни стандарти, включително модела на финансиране, учебното съдържание, статута и заплащането на учителите и пр. Да напомням ли, че законът ще разреши на всички ученици да не ходят на училище, а да се обучават вкъщи, което събаря националната образователна система, а какво би означавало това за смесените райони, нека всеки сам съобрази. Да напомням ли, че държавната политика ще се отнася само за осигуряването на достъп до образование, а на училищата се дава автономия сами да определят образователни политики и учебни програми. И това отваря нова пропаст между училищата в големите и малките градове и селата, понеже възможностите им са несравними. Ако анализираме всички проблеми, които този закон отваря, ще се очертае цялата му философия в полза, образно казано, на "жълтите павета", без каквато и да било връзка с реалностите в закъсала България. И със задълбочаване на и без това зейналите у нас социални и демографски разломи.