Закъснелите стамболовисти

"Според моето най-дълбоко и пълно вътрешно убеждение Русия няма да има и никога не е имала такива ненавистници, завистници, клеветници и дори явни врагове, каквито ще бъдат всички тия славянски племена веднага, щом Русия ги освободи... Може би цяло столетие, ако не и повече, те непрестанно ще треперят за своята свобода и ще се страхуват от "властолюбието" на Русия; ще се умилкват на европейските държави, ще ругаят Русия, ще бълват хули и клевети против нея".
Фьодор Достоевски (1877 г.)


Великият руски писател Фьодор Достоевски, един от най-големите защитници на българския народ след кланетата в Априлското въстание през 1876 г., е първият, който предсказва онази русофобия, която ще се роди след Освобождението в България и която до ден-днешен има своите апологети сред групичка т.нар. историци у нас. Дори 135-ата годишнина от Освобождението на България от турско робство не мина без лъжицата катран. Този път към познатата словесна помия на проф. Пламен Цветков от Нов български университет, който поне от четири години насам на всеки Трети март хули безогледно националния ни празник и "окупатора" Русия, се прибави и вресливият грак на една доцентка от Института по история на БАН - Лизбет Любенова. Тъжно бе да наблюдава човек как електронните медии отразяват юбилея - от повечето репортажи така и не се разбра от какво и от кого сме се освободили през 1878 г., а думата Русия не за първи път не прозвуча дори в официалното президентско слово.  
Та от споменатия флагман на съвременната русофобия г-н Цветков чухме отново, че "българите наричат освободители собствените си завоеватели и че направо не са нация, понеже са вдигнали още в ХIХ век над 400 паметника на руските си поробители", че Русия била дошла да ни окупира и пороби вместо Турция, защото това били имперските й цели. А истинският договор, чрез който България се появява на европейската карта като държава след 5 века небитие, не бил Сан-Стефанският от трети март 1878 г., а Берлинският от 1878 г. (нищо, че той отнема съществена част от териториите ни и разпокъсва България). И защо? Ами защото в Берлин се подписали всички велики сили, но ни разпокъсали по уговорка между Русия и Великобритания! А ако ни беше освободила не мракобесната Русия, а демократична Франция например, щели сме да се развием по-модерно след оттеглянето на турците.
Първо, за всеки историк професионалист е ясно, че в историята не може да има "ако". И второ - не е известно някоя друга велика сила от онова време - дори Австро-Унгария, която също има преки интереси на Балканите - да е хукнала да ни освобожждава от робство, оставяйки костите на 200 000 свои момчета по българските земи. Защото никоя друга сила и никой друг монарх, освен Русия и Александър II, не са тръгвали да воюват заради емоционалната мощ на един мощен всенароден повик: "Да спасим братята славяни!" (известно е, че Александър II се е съпротивлявал до последно срещу народа, интелигенцията и военачалниците си за започването на тази война). Факт е, че върху първия следосвобожденски монумент - Руския паметник в София, "нашествениците" са изписали не панегирик в своя възхвала, а православния поклон:

"Не нам, не нам, а имени Твоему"

От г-жа Лизбет обаче разбрахме, че Русия нямало да направи нищо тогава, ако нямала съгласието на другите велики сили(!), и че като се настанили в България след Освобождението, чудовищата руснаци са ни причинили безброй беди и направо са ни съсипали! Оттук има една крачка до тезата, че и във Втората световна война Русия - заради своите имперски амбиции, е освободила Европа от фашизма и е дала 27 милиона жертви. Та нали Цветков вече обяви, че между партизаните антифашисти и терористите нямало разлика...
Лудост е с днешна дата някой да ревизира живота, делата и възгледите на нашите предци, живели преди 135 години. И да ги упреква, че са били признателни и вдигнали 400 паметници на руските воини! Но заради всичкото това, видите ли, национален празник на България трябвало да бъде не позорният 3 март, а Съединението на 6 септември 1885 г. или пък 22 септември - денят на независимостта ни, придобита през 1908 г. Хайде, холан. Тия господа съвсем за овци ни вземат. Какво съединение щеше да има, ако не съществуваше Княжество България? И като приказват за независимостта, що не кажат кой ни я купи? В буквалния смисъл на думата. Защото България щеше голям бой да яде от Турция през 1908 г. и само Господ знае какво можеше да й се случи, ако тъпите руснаци не бяха опростили на турците 125 млн. лв. военна контрибуция по Берлинския договор в замяна на дълга на България към Великата порта. И ако руският звяр Николай II не бе ни дал още 82 млн. златни лева заем, които България никога след това не върна, понеже още по-тъпата съветска власт малко по-късно ни ги опрости.
Някои хора не могат да простят на Русия, че ни освободи от турско робство. Хич не е трябвало да го прави. И в човешките отношения е така - нерядко те мразят за това, че си направил добро. Нарича се комплексарство. Но ако бяхме останали още в прекрасната Османска империя, щяхме да сърбаме съдбата на арменците или на кюрдите. А като наслагваме днешни политически тежнения върху историята, хич не ни идва наум, че едно е Османската империя през ХIХ век, друго е Турция при Ататюрк, трето е днешна Турция с новата й политика на неоосманизъм.
Разбира се, като всяка империя Русия е имала своите интереси да настъпва към Цариград, но за пръв и последен път в нашата история ние сме имали собствен интерес, който съвпада с тези на една велика сила - интересът да имаме национална независимост. Не ми е известен друг подобен случай при всичките ни напъни да се залепим за Голям брат в цялата ни история до днес, когато сме ставали и ставаме сателит на кого ли не заради неговите, не заради нашите, интереси. И въпреки цялото промиване на мозъци, с което активно се занимава въпросната групичка "учени", българският народ винаги в същността си е бил и е русофил. Русофилията е чувство, русофобията е политика. Нищо, че г-н Цветков ни отрича дори славянската генетика, не за друго, а защото славяни има в Русия - готов е да ни изкара

 прабългари, хуни, неандерталци, само не и славяни!

Само че до Освобождението в страната ни русофобия не съществува. А и в ХХ век цар Борис III не изпраща нито един български войник на фронта срещу Русия. Защо бе, хора, казваме, че това е негова заслуга? Ами защото българин срещу руснак не воюва! Затова. Защото българинът изконно е русофил - като памет, като поведение, като народопсихология. А всяка насилствена подмяна на ценностите на един народ неизбежно завършва катастрофално. Дори когато насилникът е някой, за когото ценност е не свободата, а мангизът, получаван за добре изпълнена поръчка.   
Има стотици архивни документи и писма, доказващи, че българите поне от началото на ХIХ век са се надявали единствено и само на Русия, която може да им помогне и да ги спаси. Русофобията от самото си възникване в 80-те години на ХIХ век - особено след свалянето на княз Александър I от самите руснаци, поставили го преди това на престола, и след икономическите трудности в държавата (когато и Стамболов се обръща срещу Русия) - та чак до днес, е политическо явление. И като такова винаги се променя според конюнктурата и силните на деня. Сега конюнктурата е "да пляскаме" руснаците, следователно Русия трябва да бъде представяна като чудовище, като мрачна диктаторска и агресорска империя. Махалото се люшна в обратната посока след прекаленото идеализиране на Русия в годините до 1989-а. Може да хване дикиш поне сред младите, особено ако им туриш в учебниците едно "османско присъствие в контактната зона между две цивилизации" редом с "руското подбудителство към разрушаването на реда в държавата". И като изгониш руския език от училище. Нищо, че в цяла Европа дават по-висока заплата, ако знаеш руски. Но у нас днес не просто поклоните, а метаните, са в друга посока - към американците. Трябва да покажем на новия Голям брат, че Русия ни е виновна за всичко - от лагера в Белене до АЕЦ "Белене". Един днешен русофоб, не му запомних името, стигна дотам, че призова в ефира на националното ни радио българският патриарх да гледа повече на Запад, не на Изток. Злоба плюс неграмотност - щото православието е източно християнство.

Днешното сатанизиране на Кремъл

едва ли смущава кой знае колко неговите дни, но при всички случаи е в ущърб на икономическите и политическите интереси на България. В старанието си господата от групата Цветкови стигнаха до пълния идиотизъм да обявят, че уличният протест на българите в момента е "опит за кагебистки метеж". Що не отидат във Варна да обяснят на 50-те хиляди наши сънародници там, че Русия ги е изкарала на улицата?
Едно обаче е радващо. Народът ни е по-мъдър от "закъснелите стамболовисти", както ги нарича акад. Георги Марков. За пръв път от много години, въпреки многохилядните протестни шествия по улиците, а може би тъкмо заради тях, българите - млади и стари, тази година празнуваха наистина на Трети март своя национален празник. Празнуваха го искрено, като ден на свободата, със сърцето си, с уважение към миналото, с надежда за бъдещето, с Дунавско хоро по кръстовищата, с гора от трибагреници. Трети март наистина е национален празник. България се е родила на този ден като държава на картата на Европа!     
      

Хлъц!
Другарят Пламен Цветков бил... следовник на Ленин

 
В едно свое интервю историкът проф. Драгомир Драганов казва: "Основните кресльовци срещу сегашната роля на Русия в България са били, почти без изключение, бивши сътрудници на службите или деца на такива сътрудници, или са завършили в СССР". Много вярно наблюдение, което ме накара да потърся малко биография на г-н Пламен Цветков, син на дипломат от соцвремената. И открих... Дисертация, защитена в Московския държавен университет през 1980 г., специалност "История на СССР". Тема: "Съветската политика на колективна безопасност и Балканските страни 1933-1935 г.". Ето един абзац от автореферата на другаря Цветков:
"Методологическа основа за това изследване са работите на В.И.Ленин "Към историята на въпроса за нещастния свят", "За лявото детинство и дребнобуржоазността", "Странното и чудовищното" и редица други, в които създателят на Съветската държава формулира основните принципи на съветската външна политика и разкрива грабителската същност на версайската система от договори, определила характера на взаимоотношенията на европейските страни между двете световни войни. Отправни моменти са също основните партийни и държавни документи (отчетните доклади на ХVI и ХVII конгреси на ВКП (б), докладите на сесиите на Централния изпълнителен комитет на СССР и др.) и материалите на международното комунистическо движение (преди всичко докладите и резолюциите на VII конгрес на Комунистическия интернационал), които дават основните оценки на международното положение и на съветската външна политика в разглеждания период".
Написано е на чист руски език. Гнус, да и только!